Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОМПАНИИТЕ И БОРСАТА - ПОРЕДНИЯТ БРАК ПО СМЕТКА

Как се става публично дружество? Компанията е длъжна първо да регистрира емисията си в Централен депозитар (процедурата отнема около 1 месец), след което да представи проспект, който се потвърждава от Комисията за финансов надзор. Следващата стъпка е вписването на емисията и емитента в публичния регистър (около 3 месеца) и едва тогава идва регистрирането на книжата за търговия на БФБ-София (до 1 месец). Компанията може да избере първично публично предлагане (чрез учредяване или увеличаване на капитала), както и вторично публично предлагане (на вече съдебно регистрирани капитали) на своите акции. Мнозинството от хората хем се плашат от публичността, хем ги съблазнява и привлича. И за доста от българските компании нещата стоят по същия начин - иска им се да бъдат на светло, но някои не смеят да се отместят от дебелата сянка, под която са се приютили. С най-новите промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа дилемата на собствениците на предприятия с над 10 хил. акционери през последните две години е решена. Те са задължени да впишат дружествата си в публичния регистър. Законотворците проявиха известна снизходителност към тях, като им дадоха шестмесечен гратисен период, който изтича на 13 ноември. До този момент обаче в Комисията за финансов надзор все още не е постъпило нито едно заявление за вписване в регистъра. За сметка на тях в надзорното ведомство са постъпили два проспекта за вторично предлагане на ценни книжа от дружества, които доброволно са взели решение да се възползват от изгодите на публичността. Те са на първата частна многопрофилна болница Хигия и на строително-монтажната компания Енемона. На 3 август надзорното ведомство ще реши дали да им даде зелена светлина. Собствениците на многопрофилната болница в Пазарджик възнамеряват първо да пуснат сравнително малък дял от капитала (около 25%) и в зависимост от интереса към тях да бъдат пуснати за свободна търговия още акции. Набраните средства от борсата ще бъдат реинвестирани в оборудване и за подобряване на медицинското обслужване, заяви изпълнителният директор на Хигия Стойчо Спиридонов по време на семинар на тема Публично предлагане на акции. Хигия е първата болница в Югоизточна Европа, която излиза на борсата. Дружеството има капитал от 2 млн. лв., които са разпределени между многопрофилна болница за активно лечение Хигия (82%), Сомони 2001 (11.%) и Балкантурист Тракия (6%). Мажоритарният акционер от своя страна е под контрола на Стойчо Спиридонов (52%), а останалите книжа са в ръцете на група физически лица.Строително-монтажна компания Енемона - Козлодуй, също се подготвя за славата и падението на публична компания. Капиталът й от 1 млн. лв. е разпределен между изпълнителния директор Дичко Прокопиев (76%), Никола Петков (8%) и група физически лица. Дружеството е участвало в изграждането на АЕЦ - Козлодуй, в модернизацията на пети и шести енергоблок на атомната електроцентарала, както и на комплекс Марица-изток. Освен това на тази фирма е бил поверен и строежът на новата линия за непрекъснато леене на чугун в Кремиковци, както и модернизацията на първата му доменна пещ. Предприятията Белозаводски цимент АД, Златна Панега АД и Химко АД, Юмикор мед и Комбинат за цветни метали също са ползвали услугите на компанията. През 2004 г. Енемона реализира 30 млн. лв. приходи от продажби, което е със 7% повече от 2003 година. Общото между двете нови дружества, които ще излязат на фондовата борса, е, че бяха замесени неотдавна в скандали. Малко или много, те накърниха репутацията им. Според експерти сред основните им мотиви да станат публични е именно да подобрят имиджа си. През април миналата година бе прекратено дело срещу болницата Хигия заради неумишлено причиняване на смъртта на двама пациенти - варненския бизнесмен Севдалин Стратиев и Ивелина Христова от София. Магистратите обаче решиха, че няма данни за извършено престъпление. В случая с Енемона за щастие няма жертви. Скандалът, в който то бе въвлечено, е свързан с ремонта на Съдебната палата, който започна през лятото на 2001 година. Висшият съдебен съвет прие финансовия одит, според който няма груби нарушения при изпълнението на ремонта, но усилено се заговори, че услугите на Енемона са значително надценени. Впрочем през последните няколко месеца немалко компании пожелаха доброволно да излязат на фондовия пазар. Това потвърждават и борсовите експерти. Не без значение е и фактът, че значителна част от тях са създадени с чуждестранни капитали. Това, от една страна, показва, че интересът зад граница към българската икономика се засилва, но, от друга, е сигнал, че българските мениджъри се бавят. Дебатите около ползите и неизгодите от публичността в България се водят непрекъснато. Привържениците на капиталовия пазар изтъкват несъмненния факт, че фондовата борса е мястото, на което най-лесно и най-евтино се набира капитал. Освен това публичното дружество се радва на по-голяма популярност и партньорите му се чувстват по-сигурни. Това от своя страна увеличава шанса на публичните компании да бъдат забелязани от чуждестранни инвеститори. Не без значение е и това, че печалбите от търговия с акции у нас не се облагат с никакъв данък, а ставката за облагане на дивидентите бе намалена преди няколко месеца от 15 на 7 процента. Предимствата са си предимства, но те все още не отстраняват най-големия проблем на единствения лицензиран регулиран пазар у нас БФБ-София - липсата на атрактивни акции. Има няколко причини за това. Според борсовите експерти, българските мениджъри все още не са запознати или не са осмислили възможностите на пазара. Другото, от което те се страхуват, е да не изгубят контрола над собственото си дружество. Това притеснение обаче е напълно неоснователно, тъй като собствениците сами определят каква част от капитала на предприятието ще бъде пуснато за свободна търговия на фондовата борса. Друг проблем е задължението за разкриване на информацията, което излиза твърде скъпо. А тя не е никак малко и условно се разделя на два вида - първоначална (представляваща проспект за публично предлагане на ценни книжа) и последваща (тримесечни, шестмесечни и годишни отчети, както и информация, влияеща върху цената на ценни книжа). Срокът за разкриването на подобна информация също е твърде кратък - краят на работния ден, който следва деня на узнаването. Специалистът в дирекция Външни отношения и комуникации към БФБ-София Радослав Желязов обясни, че в момента се разработва система, която ще направи разкриването на информация много по-евтино за публичните компании. Новата система ще даде възможност тя да се разпространява чрез ИНТЕРНЕТ. На практика емитентът ще се нуждае единствено от достъп до световната мрежа и от електронен подпис.

Facebook logo
Бъдете с нас и във