Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОЙТО СПАЗВА ЗАКОНА... ПЛАЩА ДВА ПЪТИ

Неотдавна за пореден път се заговори, че задължителната застраховка Гражданска отговорност за притежателите на автомобили ще поскъпне във връзка с присъединяването ни към ЕС. Което е неизбежно, при положение че заради отпадането на границите тя ще се комбинира със сегашната Зелена карта за чужбина. Изказаха се различни мнения и предвиждания за цени - от 500 до 800 лв., както и идеи за евентуално диференциране на тарифите в зависимост от това колко време се движи колата и на каква територия. Но някак без коментари остава ключовият въпрос: кой ще може да плаща по-високите премии. По приблизителни данни на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) около 40% от шофьорите у нас не са граждански отговорни, а автомобилите в страната са над 2 милиона. Когато някой от тези 800 хиляди водачи виновно причини катастрофа и накърни имуществото или здравето на друг човек, пострадалият няма основания да поиска обезщетение от застрахователна компания. В тези случаи на сцената се появява Гаранционният фонд. Фондът е създаден през 1997 г. по силата на Закона за застраховането - отклоненията от плащането на задължителната застраховка не са от вчера и са почти константни на броя си. Обезщетенията, с които се ангажира, са по задължителните Гражданска отговорност за всички автомобили и Злополука за пътниците в обществения транспорт. Фондът отговаря за неимуществени вреди, когато причинителят не може да бъде установен (ако например е избягал). Имуществени и неимуществени вреди се покриват и когато причинителят им не е бил правоспособен водач - не е имал шофьорска книжка или тя му е отнета. Обезщетението по задължителната застраховка Злополука се плаща за неимуществени щети в обществения транспорт, ако превозвачът не е имал застраховка. Определените за 2003 г. максимални компенсации са 70 хил. лв. за имуществени вреди и 100 хил. за неимуществени. Когато пострадалите са повече от един, обезщетението стига до 150 хил. лева. Естествено, при посоченото ниво на незастраховани от фонда изтичат много париНие плащаме ежедневно обезщетения на пострадали лица, а след това можем в съответния законов срок да си съберем тези пари от виновните, обясни председателят на управителния съвет на фонда Милети Младенов. Но понякога има проблем - извършителите невинаги могат да бъдат открити. Ако пък се намерят, се оказва, че нямат доходи или имущество. И в резултат фондът успява да събере чрез регресни искове едва 30% от изплатените суми. Фондът се издържа от вноски на застрахователите, доход от инвестиране на средствата и глоби за нарушителите. Вноските на компаниите са на базата на брутните премии по задължителните застраховки - 2% за Гражданска отговорност и 1% за Злополука. На практика те са косвен данък. Това означава, че тези, които са спазили закона, издържат онези, които не са, каза за БАНКЕРЪ Цветанка Крумова, член на управителния съвет на ЗПАД Булстрад и директор на Правна дирекция в компанията. Към момента фондът разполага с 5.3 млн. лева. От началото на 2003 г. са събрани 1.5 млн. лв., а са изплатени 400 хил. лв., 25% от които са по искове от предишни години. Става дума за 205 имуществени и 20 неимуществени щети. Предявените искове обаче са повече - съответно 408 и 36. През миналата година пък са внесени 1.483 млн. лв., а са платени 620 хил. лева. Проблем за финансите на фонда създават и застрахователите. Според заповед на бившата Агенция за застрахователен надзор (АЗН), плащането на вноските трябва да става в срок от един месец след края на изминалото тримесечие. Но дружествата отлагат това плащане с месец, с два, пояснява Милети Младенов. Те задържат тези средства и ги използват, като нарушават изискванията. По думите на Младенов би трябвало да има специални текстове в закона, които да предвиждат по-строги санкции - например наказателни лихви при неплащане или забавяне. Сега последици за некоректните застрахователи няма. Макар че фондът до известна степен гарантира спокойствието на хората, не е толкова лесно да се получи обезщетениеМного често възникват спорове, защото пострадалият не е доволен от определеното обезщетение. Тогава той може да се обърне към съда, но това значи да мине много време за дела и оценки на вещи лица. Когато пък става дума за неимуществени вреди, хората първо трябва да минат през лекарски преглед и лечение, а после да съберат цялата информация. Има случаи, които не приключват с години заради липсващи доказателства и документи, най-вече заради спорове, които ще се решават от съда, казва Младенов. Това са около 25% от общите обезщетения.Пострадали се обръщат към фонда и заради проблеми със самата полица. Има застрахователни компании, които издават тази задължителна застраховка със срок, което законът не позволява, пояснява Младенов. Според норматива срокът тече от момента на издаване на полицата до края на годината. И все пак има случаи, когато застраховката е издадена през юли и свършва през септември или октомври, което е нарушение. В тези случаи фондът препраща пострадалия към компанията, която я е издала. Какво става след това и дали жертвите в крайна сметка успяват да получат обезщетение - БАНКЕРЪ не се наема да отговори. Фондът ще продължава да плаща обезщетения. Но ако полицата поскъпне, едва ли приходите на застрахователите ще нараснат съществено, а оттам и вноските им. Цветанка Крумова смята, че и сега много българи не могат да си позволят плащания по минималните тарифи. Ако те се повишат драстично, мнозинството от собствениците на автомобили просто няма как да спазват закона. Такъв ще е ефектът, според Младенов, и ако не се създадат условия застраховката да е за срок, по-кратък от година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във