Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Кой ще владее аптечната карта?

Здравеопазването ни напоследък заприлича на картографско бюро. Държавата и специализираната администрация по собствено усмотрение чертаят граници, налагат лимити и произволно разместват фигурите на здравната дъска. След Националната здравна карта се подготвя появата и на Национална аптечна карта. Както е тръгнало, май няма да е далеч денят, в които знайни и незнайни чиновници ще ни вкарат и в пациентска карта, която да ни нарежда точно в коя болница, в кой ден от седмицата и срещу каква част от здравните ни осигуровки можем да се лекуваме.

В Националната здравна карта поне има някакъв резон, доколкото преобладаващата част от болниците са държавна и общинска собственост. Затова централната и местната власт имат законовото право да ги реформират, оздравят, преобразуват или обединяват, стига крайният резултат да се изразява в по-качествено и достъпно лечение за пациентите. Но насилствените опити да се сложи административен прът в колелата на един от най-добре саморегулиралите се, а и контролирани браншове, какъвто е търговията на дребно с лекарства, вещаят неприятни трусове в здравната система. Лансираните промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по-скоро биха ограничили, а не стимулирали свободната търговска инициатива. И може би ще се стигне до закриване на добре работещи аптеки, вместо до откриването на нови обекти. Ако пазарният модел бъде изопачен, не е трудно да се прогнозира, че цените на медикаментите, козметиката и хранителните добавки ще тръгнат прогресивно "нагоре". А едва ли някой ще поеме отговорност за поредното дълбоко бъркане в джоба на българина.

Отстояния между аптеките, денонощен режим на работа, драстичен контрол върху лицензионния режим и износа на медикаменти. Това е залегнало в проектозакона за изменения и допълнения на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Наред с всичко останало е предвиден и задължителен минимален брой аптеки в населено място и фармацевти, които да ги обслужват. Специална комисия ще определя също така кой и дали има право да открива нов обект. Картата на аптеките няма да се променя в продължение на три години след влизането й в сила, което значи вето за появата на нови участници на пазара. Регионалните здравни инспекции пък ще правят график за денонощни дежурства на аптеките, а при неспазването му са заложени глоби между 1000 и 6000 лева.

По същество този модел би могъл да работи, но в държава със съвсем различна демография и социален статус. У нас икономическата миграция събра повече от половината население на страната в три-четири големи града и аптеките, както и останалият бизнес, естествено, следват тази тенденция. Никой не може да си позволи лукса да открие аптека в обезлюдено село със 100 жители, които пазаруват медикаменти предимно по здравната каса, тъй като са неплатежоспособни. При тази ситуация въпросните хора остават без фармацевтично обслужване и е необходимо да се измисли друга схема, например мобилните аптеки и облекчен режим за разкриване на филиали. Но в същото време задължителното изискване за магистър-фармацевт на трудов договор в нов филиал спъва процеса, тъй като лекарствените специалисти са на изчезване дори в такъв град като Бургас.

Въпросителни предизвиква и опитът да се елиминира вертикалната интеграция в бранша. Със специална разпоредба в проектозакона се забранява на собствениците на аптеки да бъдат обвързани с дистрибуторите и производителите на лекарства. Това се предлага с мотивите да се защитят правата  и интересите на пациентите, да се премахнат условията за създаване на господстващо положение на пазара и да се контролират надценките. Но няма ли на практика да се случи точно обратното? През последните години са направени десетки математически обосновани изследвания за положителните ефекти от вертикалната интеграция и за пазара и за пациентите. По същество те  се изразяват в по-ниските маржове  между производствена и продажна цена, значително намалените разходи за логистика, оптимизираните срокове за доставка, по-добрите условия за съхранение на медикаментите и т. н. Здравният бизнес, обвързан в пирамида, по правило реинвестира голяма част от печалбата в иновативни производства и открива нови работни места. Тази тенденция на консолидация все повече се развива в Западна Европа и САЩ.

Разбира се, своето място на аптечния пазар имат и малки, и големи, и "вериги", и магистър-фармацевти. Но не е работа на държавата "да дърпа юздите" и да налага недомислени регулации в един изцяло частен сектор, който се развива в добра посока.

 

Четете още

Банкеръ Weekly

Аптеките SOpharmacy са конкурентни на най-добрите на Запад

Най-важната част от концепцията за аптеките SOpharmacy е, че те са насочени изцяло към интересите на българския потребител. Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във