Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОИ СА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРОИНТЕГРАТОРИ?

ПЪТЯТ КЪМ БРЮКСЕЛ Е ПОСТЛАН И С БЮРОКРАЦИЯНещо като неписана традиция стана напоследък българската администрация да отнася критики от страна на Евросъюза. Експертите на Еврокомисията упрекват чиновниците ни за мудността им, както и за ширещата се сред тях корупция. И, честно казано, има достатъчно основания за това. Стига само да се припомни, че до този момент в България са преведени едва 25 000 от общо 80 000 страници, съдържащи правните норми на ЕС, за да стане ясно какво се крие зад често чуваното: имате нужда от укрепване на административния капацитет. Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева нееднократно предупреди в изявите си пред медиите, че положението с администрацията ще бъде още по-критично след присъединяването ни през 2007 година. Очаква се тогава огромната бюрократична машина на Брюксел да погълне около 2000 наши специалисти. Те ще трябва да представляват българските интереси в стотиците знайни и незнайни дирекции, комитети и подкомитети в Евросъюза.И тъкмо на фона на това странна изглежда критиката, отправена към Кунева в средата на август от активисти на движението със затихващи функции Българският Великден. Великденци призоваха за съкращаване на броя на чиновниците, за които хазната пръскала неоправдано много средства. Впрочем и едно от програмните обещания на премиера Симеон Сакскобургготски, след като воденото от него национално движение спечели парламентарните избори през лятото на 2001 г., бе за 10-процентно съкращение на държавната администрация. Заемайки се реално с предизвикателствата на държавното управление обаче, министър-председателят, изглежда, промени възгледите си. Защото не раздуването на бюрократичния апарат, а неговата слаба ефективност е големият проблем на българската емиграция. Иначе казано, драмата не е толкова в това колко са чиновниците, а как работят те. А май тъкмо на евроинтеграционния фронт властта рядкo уцелва ваксата при предприемането на структурни административни промени.Близо месец след обновлението на кабинета Сакскобургготски така и не станаха ясни мотивите, с които на Пламен Панайотов бе поверен поста вицепремиер по европейската интеграция. Колкото и трогателно да обясняваха управляващите как функциите на доскорошния лидер на мнозинството в парламента не се дублират с тези на Меглена Кунева, те трудно могат да бъдат приети за чиста монета. Изненада предизвика и извършената скоропостижно промяна в устройствения правилник на Министерския съвет, по силата на която Панайотов се сдоби с политически кабинет от 14 души. Междувременно вече близо половин година правителството бави топката около назначаването на нови експерти в дирекциите за контрол върху обществените поръчки и за държавната администрация. А подобен ангажимент за страната ни фигурира в начертаната на срещата на върха на ЕС в Копенхаген (12-13 декември 2002 г.) пътна карта на България. И докато вицепремиерът по евроинтеграцията ще има на разположение цели 14 души в кабинета си, то ресорният министър няма нито един свой подчинен. Меглена Кунева е напълно изолирана, заяви по този повод неотдавна в интервю за в. БАНКЕРЪ бившият главен преговарящ Александър Божков.Честно казано, смущаващ е и статутът на министър Кунева в рамките на дипломатическото ни ведомство. Независимо че на нея се пада задачата да координира целия процес на преговорите и че пред името й се мъдри титлата министър, официално тя е на подчинение на министъра на външните работи Соломон Паси. Кунева утвърждава ръководителите на всяка една от 30-те работни групи (съвпадащи напълно с преговорните глави), но пък не може самостоятелно да предлага за разглеждане точки от дневния ред на Министерския съвет. Противоречията съвсем не свършват дотук. Така например по устройствен правилник външният министър ръководи делегацията по преговорите с ЕС, въпреки че оперативната работа се върши от друг.Преди да се стигне до представянето на преговорните ни позиции пред Брюксел обаче, те минават през ковачницата на отделните министерства. Грижата за това имат дирекциите с претенциозното название Евроинтеграция. Ако се съди по прилежността, с която ведомствата изпълняват ангажиментите си по Стратегията за ускоряване на преговорите с ЕС, то еврозвената има върху какво да се замислят. При приемането на отчета за изпълнението на този документ от Министерския съвет в края на юли тази година стана ясно, че само неприетите в срок наредби за техническите изисквания към автомобилите надхвърлят петдесет. Дирекциите, които трябва да подготвят българската позиция по последните незатворени глави Правосъдие и вътрешен ред,Бюджет и финанси, Регионална политика, Земеделие, са съсредоточени в няколко министерства. А междувременно нещо такова банално като избора на нов състав на Комисията по защита на конкуренцията се превърна в политическа драма. Дирекция Правна евроинтеграция във ведомството на Антон Станков е нещо като филтър за законопроектите, защото дава становище дали те съответстват на достиженията на общността или така нареченото аки комюнитер. А сред министерствата, в които европейското направление е най-силно изразено, но и му предстои и най-много работа, е това на финансите. Там е назначен и специален заместник-министър, който отговаря пряко за евроинтеграцията. Но Любомир Дацов се позагуби в шумотевицата около градушката от оставки във ведомството.С гласуваните от кабинета структурни промени в учреждението от април тази година заработи и дирекция Европейска интеграция и мониторинг. Ръководството й бе поверено на Атанас Добрев, който е бивш началник на кабинета на финансовия министър Милен Велчев. Той е състудент на шефа на Агенция Митници Асен Асенов. Двамата са учили заедно в Московския държавен университет за международни отношения. Звеното на Добрев наблюдава изпълнението на задачите по главите Свободно предоставяне на услуги, Свободно движение на капитали, Данъчна политика, Икономически и валутен съюз, Митнически съюз, Бюджет и финанси. От есента на миналата година функционира и дирекцията Управление на средствата от ЕС. Боряна Пенчева управлява двадесет и петте души, работещи в нея. Те трябва да координират усвояването на европарите.Дейността на тази дирекция е организирана в три отдела. Два от тях имат грижата да наблюдават как се изразходват средствата по европрограмите ФАР и ИСПА. Задачата на третия отдел Обща координация и планиране е да следи дали помощта от ЕС не се припокрива с тази от другите донори.Много надежди се възлагат и на дирекцията Национален фонд, която се ръководи от Силвия Инджова. Като разпалащателен орган фондът, чиято дейност се наблюдава от заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев, е отговорен за изготвянето и представянето на заявките за плащанията и получаването на парите от ЕС. Подчинените на Пенчева и Инджова си партнират с двете изпълнителни агенции по ФАР и ИСПА към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.Те бяха създадени, след като парламентът прие през миналата година Стратегията за участие на България в структурните и кохезионния фонд на ЕС. След като Валентин Церовски бе избран за регионален министър, той поднови почти изцяло ръководния състав на очакващите акредитация от Брюксел две агенции. Така сега начело на звеното по ИСПА е Йорданка Стоянова, а на това по ФАР - Цветомира Лачева.Усвояването на средствата по третата предприсъединителна програма на ЕС - САПАРД, е грижа на земеделското министерство. Фонд Земеделие бе акредитиран от Еврокомисията като разплащателна агенция след подписването на първия финансов меморандум по САПАРД между София и Брюксел през 2001 година. Основен двигател на евроинтеграцията във ведомството на Мехмед Дикме е заместничката му Меглена Плугчиева. Тя е ръководител на работната група по главата Земеделие. На Плугчиева и екипа й се пада нелеката задача да договорят през 2004 г. преките субсидии и квотите, които ще ползваме след присъединяването ни към ЕС. Те ще имат шанса да опипат почвата още през октомври, когато на посещение в България пристига комисарят по земеделските въпроси Франц Фишлер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във