Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОЙ ПРЕДАДЕ АЕЦ-а?

По темата АЕЦ Козлодуй родните управници са на път съвсем да ошашавят политиците от Стария континент, и то посред преговорите ни за членство в Евросъюза. Преди това напълно шашнат бе обикновеният българин, когото последните две правителства последователно засипаха с куп ядрени заклинания. Макар различни по форма и начин на поднасяне, те започваха и свършваха с лайтмотива за онази Европа, която искала от нас да затворим опасните малки реактори в атомната си централа. Инак за нас нямало място нито в евроредиците, нито пък в онези списъци, по които чиновниците в Брюксел раздавали безплатните милиарди. Заклинанията секнаха преди седмица, когато бе огласено решението, взето от Първоинстанционния съд на Европейските общности в Люксембург още на 9 юли. Според него никоя от официалните институции на същата тази Европа не е искала официално да се затварят блокове на АЕЦ Козлодуй. Решението е по повод делото, заведено на 10 юни от синдикалните организации на българската централа и Световния съвет на ядрените работници, срещу неправомерното, според тях, искане за по-ранно извеждане от експлоатация на малките блокове в козлодуйската АЕЦ.Последните десетина дни ни поднесоха поредица от сцени, пред които бледнеят и най-абсурдните текстове от пиесите на Бекет и Йонеско. Началото постави френският професор Андре Майсьо, който първо ни изнесе поредица от уроци по национално достойнство После цитира онази част от постановлението на евромагистратите, според която никой от документите по казуса АЕЦ Козлодуй няма правна валидност. Включително и меморандумът, подписан през 1999 г. от еврокомисаря Гюнтер Ферхойген и българското правителство, уточни професор Майсьо. В него кабинетът Костов обещава да затворим I и II блок на АЕЦ до края на тази година, а III и IV - не по-късно от 2008-2010 година. В това, че меморандумът е резултат на политически пазарлък днес никой вече не се съмнява. Нито у нас, нито в Европа. Защото всеки от участниците се сдоби с търсените екстри. Евросъюзът регистрира един от първите си успехи в битката срещу опасните руски реактори, а комисарят Ферхойген бетонира възходящата си европолитическа кариера. Кабинетът и лично Иван Костов получиха официална покана страната ни да започне преговори за присъединяване към съюза, което еднозначно бе признато за един от най-големите политически успехи на правителството на ОДС.Колкото до цената на изконсумираните дивиденти - тя тепърва ще става явна. През седмицата бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев загатна за част от вече платеното. От негово изявление пред журналисти се разбра, че при подготовката на меморандума Костов-Ферхойген към края на 1999 г. са били подменени документи Така срокът за спиране на малките реактори е бил съкратен с по две-три години на енергоблок. Меморандумът е трябвало да бъде съобразен с бившата енергийна стратегия на страната, според която I и II блок трябва да бъдат спрени едва след завършване на модернизацията на V и VI реактор, което пък се очаква да стане през 2004-2005 година. Срокът за затварянето на следващите два малки енергоблока в централата е бил фиксиран за периода 2010-2012 година.Доста е съмнително, че някога ще стане ясно каква точно е истината и кой колко още има да се плаща. Но е сигурно, че и българските управници, и политиците в Брюксел вече не могат да разчитат на мъгливи обяснения. Нито пък да се позовават на несъществуващи решения или невалидни документи. Вероятно затова енергийният министър Милко Ковачев два дни след огласяването на Люксембургското съдебно решение се чудеше каква официална позиция да избере. А на третия - 23 юли - от площадката в Козлодуй рече, че нищо ново не се е случило. Просто защото винаги е било ясно, че Европейската комисия не е вземала решение за затварянето на първите четири блока в АЕЦ и затова решението на съда в Люксембург е адекватно. В стремежа си да извлекат максимални дивиденти от ситуацията политици и експерти започнаха да си разменят удари под кръста Засега само на родна почва. От енергийния министър разбрахме, че вече осем месеца ведомството търсело възможност да поправи стореното от предишните управници. Оказва се, че кабинетът водел преговори да бъде преразгледано гаранционното споразумение между АЕЦ Козлодуй, НЕК и ЕБВР (фонд Евроатом) за заем от 212.5 млн. евро за модернизация на пети и шести блок, подписано на 25 май 2000 г. от Муравей Радев и Иван Шиляшки и ратифицирано от предходния парламент. Никой обаче не попита за последващата ратификация - от 28 март 2002 г., когато гласовете на депутатите от НДСВ, ДПС и ОДС превърнаха в закон друго финансово споразумение с ЕБВР, регламентиращо използването на част от средствата в международния фонд Козлодуй. Документът бе подписан на 15 юни 2001 г. от предишния кабинет, а текстовете в него едно към едно повтарят онези от меморандума Костов-Ферхойген от 1999 година.Принос в АЕЦ-абсурдите внесе и дипломат N1 Соломон Паси, като коментира бъдещето на ядрената ни централа по следния начин: Условията, които ни се предлагат от международната общност дотук са за наше добро. Неговият заместник Петко Драганов пък придаде икономико-финансов аспект на темата, заявявайки, че България ще загуби 50 млн. щ. долара от преждевременното спиране на малките блокове, каквито са препоръките на ЕС. А спазването на предписанията на Евросъюза щяло да приближи страната ни до членство и оттам до милиарди долари, които ще се влеят у нас от структурните фондове на Евросъюза, обясни Драганов.Така в края на седмицата единственото ясно в цялата козлодуйска какофония е, че вече никому нищо не е ясно. Освен онези близо12 стотинки (т.е. 6 цента) които след 1 юли българите ще плащат за всеки киловат изразходвана електроенергия. По-вярно е може би да се каже, че тепърва все по-голяма част от българите най-вероятно изобщо няма да плащат сметки за електроенергия, тъй като просто няма да я ползват. (Причината е съвсем прозаична - отвъртени бушони поради обикновена неплатежоспособност.) Впрочем социологическо проучване на Алфа рисърч, оповестено в началото на юли, категорично доказва, че за обикновените българи казусът АЕЦ Козлодуй е сбор от взаимноизключващи се предпочитания. Осемдесет на сто от анкетираните искат да влезем в ЕС. Същевременно 73% са на мнение, че България не трябва да закрива първите четири реактора, смятани за опасни от Европейския съюз, каквото и да ни струва това, т.е. дори с риск да не бъдем приети в така желаната Европа.Прецедентът Козлодуй всъщност е едно от първите чеда на българския преход Протестите на еколозите от края на 1989 - началото на 1990 г. придадоха на понятието ядрена енергетика почти неприлично звучене. Централата в Козлодуй бе отричана и анатемосвана, строежът на втора атомна в Белене бе спрян. По същото време и Европа, а и целият западен свят обявиха по-старите руски реактори за опасни и тръгнаха на кръстоносен поход за затварянето им. Не че хората извън рухналата желязна завеса нямаха право за сериозни притеснения. Защото жертвите от Чернобилската авария през пролетта на 1986 г. вече надхвърляха 130 000. Но с чернобилски печат бяха белязани и съоръжения, нямащи нищо общо с трагичната централа.Причината за взрива в Чернобил е не само грубата грешка на главния инженер, но и конструкцията на самите реактори. Те са създадени на базата на военни инсталации за производство на плутоний за изработка на атомни бомби, които в бившия СССР бяха с двойно предназначение - т.е. едновременно с електроенергия те са произвеждали и плутоний. При тях конструктивно не е предвидена възможност за локализиране на евентуални аварии. Нещо повече, при евентуален инцидент използваният за забавяне на атомната реакция графит (дори и в стопен вид, при температура 6000 градуса) не тушира, а поддържа ядрения разпад. Като във всяка кръстоносна война, и при антиядрената рационалното отстъпи пред емоциите В категорията опасни реактори от съветски тип бяха включени не само чернобилските, но и конструктивно различаващите се първи модификации от последващ тип ВВЕР 230 (с каквито са изградени първите четири малки енергоблока в Козлодуйската АЕЦ). За забавяне на ядрените процеси те използват вода, което според експерти гарантира безопасност при експлоатацията им. При евентуална авария водата се изпарява и верижната атомна реакция се прекратява. Последиците биха били не ужасяващата ядрена гъба, а парен взрив, изхвърлящ в атмосферата радиоактивни частици. На този принцип работят и огромната част от действащите в момента западни ядрени реактори. Очевадните технологични разлики обаче не попречиха в първия официален ядрен документ на Европа - експертния доклад от Контцент от 1991 г., реакторите тип ВВЕР 230 да бъдат обявени за опасни. Причината е в липсата на т. нар. локализираща система При нея конструктивно се елиминира каквато и да е възможност за изтичане на радиоактивна пара извън енергоблока. Всички последващи модификации от типа ВВЕР, както и западните им събратя от водо-канален тип разполагат с локализиращи системи. През същата 1991 г. български ядрени експерти заедно с американския специалист Питър Янев разработват технологичен проект за повишаване на безопасността на малките реактори. Предвижда се допълнително изграждане на локализираща кула - т.нар. кула на мълчанието, която при евентуална авария да отведе и локализира всички радиоактивни газове. Осигурено е и финансиране от ЕБВР. Проектът обаче не вижда бял свят. Като причина бивши шефове на отрасъла изтъкват решенията на Г-7 относно общите стандарти за ядрена безопасност в страните от Централна и Източна Европа и новите независими държави (бившия СССР - бел. ред.). Това впрочем е единственият официален документ, в който се иска затварянето на малките блокове в козлодуйската централа. В тях четирите малки енергоблока в АЕЦ Козлодуй са причислени към реакторите по съветски проект, за които се смята, че не може да бъдат осъвременени на приемлива цена. И трябва да бъдат затворени. Атомните решения на Г-7 се изпълняват от ЕБВР Към нея се създава специален Фонд за ядрена безопасност, в който участват 16 страни донори (включително и Европейската комисия). ЕБВР предлага на страните, експлоатиращи небезопасни реактори (от типовете ВВЕР-440 В230 и РМВК по руски проект), споразумения за безвъзмездна помощ за изпълнение на спешни краткосрочни мерки, които включват клаузи са спиране на реакторите след определен период от време.На 16 юни 1993 г. България подписва споразумение с ЕБВР, с което й се отпускат 24 млн. екю за изпълнение на краткосрочни мерки по подобряване на безопасността на блокове III и IV в АЕЦ Козлодуй. Срещу тях страната ни се ангажира са спре първите два блока в централата до 1 април 1997 г., и блокове III и IV - през 1998 година. Парите са получени и набързо похарчени, но споразумението не е ратифицирано. Никой у нас и не мисли за затваряне на малките блокове в АЕЦ.Шест години по-късно, през 1998 г., Евросъюзът сякашгуби битката срещу опасните реактори Желязната завеса може да е паднала, но съществува широка пропаст в отношението към ядрената енергетика в Европейския съюз и Източна Европа - пише през януари 1999 г. европарламентаристът Гордън Адам в доклад по въпросите на ядрената енергетика. Според него причините за тази пропаст са следните: Западът пропусна да оцени простичкия факт, че щом даден реактор е пуснат в експлоатация, разходите за гориво и работните му разходи за единица произведена електроенергия са много ниски. Съществуват предпочитания за продължителната му работа, вместо да се строят нови електроцентрали от какъвто и да е вид.Междувременно България започва крайно предпазливи и конфиденциални сондажи за отдаване на козлодуйските блокове на концесия Разговорите се водят в Лондон, предпочетените партньори са американската Уестингхауз и британската Би Ен Еф Ел (BNFL). В късната есен на 1999 г. обаче официална София едностранно прекратява тайните преговори. Причината е същият онзи меморандум Костов-Ферхойген, подписан на 14 ноември.Оттогава България е губещата страна в битката за ядрената енергетика. Две събития от последните месеци обаче ни дават шансове да преобърнем статуквото Първото е положителната оценка за нивото на ядрената безопасност в козлодуйската централа, дадена през юни от комплексната мисия на МААЕ. Второто е постановлението на евромагистратите в Люксембург от 9 юли. Паралелно с това монолитният доскоро антиядрен блок на официален Брюксел, изглежда, започва да се разпада. Според запознати още през есенната сесия най-ожесточеният дебат в Евросъюза ще е ядреният. Дискусиите няма да са само около подготвяните от Европарламента проектодирективи (за общите правила на сигурност в АЕЦ, за транспорта и съхранението на ядрените материали), а и по отношението към този сектор като цяло. Очакванията са за разбиване на догматичните формулировки и за по-скоро технократско, отколкото политическо решаване на казуса атомна енергетика. Тези са причините, поради които оптимизмът на френския професор Андре Майсьо за бъдещето на АЕЦ Козлодуй от последните дни изглежда напълно реален. Чуждият професор обаче няма да води вместо нас преговорите с Евросъюза.Там българските интереси ще бъдат отстоявани от българските експерти и политици. А те, само месец преди решителните разговори, продължават да говорят на различни езици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във