Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОГАТО ДЪРЖАВИТЕ ЗАПОЧНАТ ДА БАНКРУТИРАТ

Кое е общото между Кенет Лей - управителя на щатската енергийна компания Енрон, и Доминго Кавало - министъра на икономиката на Аржентина? И двамата навремето са били знаменитости на Уолстрийт. Днес и двамата са свидетели на краха на бизнеса си, защото инвеститорите са загубили доверие в тях. Но докато Енрон имаше възможност да подаде документи за съдебна защита от своите кредитори по силата на глава 11 от Закона за банкрутите в САЩ, Аржентина нямаше този шанс. Ако Международният валутен фонд обаче продължи целенасочената си борба за промени, нещата може и да потръгнат. В началото на месеца Ан Крюгер - вторият човек във Фонда след Хорст Кьолер, предложи държавите, които действително не могат да правят вноски по дълговете си, да ползват механизъм за преструктурирането им. Идеята е тези страни да получат временна правна защита, след като престанат да погасяват задълженията си, като в замяна техните правителства поемат ангажимента да започнат преговори с кредиторите и да се договорят да следват нова стриктна икономическа политика. По време на този мъртъв период ще действа валутен контрол, така че инвеститорите да са сигурни, че парите няма да напуснат страната. Кредиторите ще получат и допълнителни стимули, ако отпуснат нов работен капитал, като е предвидено той да се връща преди старите дългове на съответното правителство. След като едрите инвеститори се договорят с изпадналата в ликвидна криза държава, след тях ще тръгнат и дребните кредитори, които ще са по-сигурни за парите си, смятат от МВФ.Идеята на Фонда за подобна политика изобщо не е нова. Но за първи път тя се представя и защитава толкова открито, а САЩ, Канада, Великобритания и Франция демонстрираха подчертан интерес към нея.Никой не може да твърди с достатъчно основание, че съществуващата система за спасяване на изпаднали в затруднение длъжници е била неадекватна. По време на дълговите кризи от 80-те години на ХХ век, когато развиващите се държави дължаха пари главно на банки, кредиторите се свикваха от МВФ около масата на преговорите и биваха притискани да приемат отсрочване или преструктуриране на задълженията. Но увеличението на частните капиталови потоци през 90-те години на миналия век направи подобен неформален подход неработещ. Броят на кредиторите растеше поради разширяващото се финансиране чрез облигации. Броят на длъжниците също се увеличаваше, защото частните компании от развиващите се икономики последваха правителствата в търсенето и получаването на кредити от международните капиталови пазари. Дълговите инструменти пък ставаха все по-сложни и разнообразни.Кризите от последните няколко години наложиха диференциран подход. В случаите, когато се касаеше за задължнялост към банки (като например Южна Корея през 1997 г.), кредиторите бяха принуждавани да отпускат още свежи пари по същата твърда процедура, както и през 80-те години на ХХ век. Когато основният проблем произтичаше от облигациите обаче, един от възможните изходи бе едностранен мораториум върху плащанията, като най-яркият пример бе Русия през лятото на 1998 година. Подобно бе решението и на Еквадор през 1999 г., но то не разтърси света както Русия, а предизвика единствено икономически усложнения в страната. Друг възможен изход при кризи, произтичащи от ликвидни затруднения при плащания по облигации, е МВФ да отпусне нови кредити, за да върне доверието в страната длъжник и да предотврати фалита й. Така бе спасено Мексико през 1995 г., но при Аржентина нещата не сработиха. Призивът за узаконяването на фалита и на държави се основава на презумпцията, че така няма да се налагат огромни спасителни кредитни пакети, отпускани от МВФ, с последващия ги риск от безотговорно кредитиране. Същевременно ще се избегнат и юридическите усложнения от едностранно обявена неплатежоспособност, когато задълженията стават незабавно изискуеми и може да се приберат по съдебен ред.Разбира се, да се изработят правила за правна защита при фалит на държава е доста трудна задача и не може да се реши за дни. Всичко ще зависи от начина, по който ще се разреши аржентинският казус - най-болезнената, продължителна и хаотична ликвидна криза в света. Доминга Кавало призна, че една стройна правна система за държавен фалит без съмнение би била полезна. За съжаление обаче тя ще дойде твърде късно, за да го спаси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във