Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КОДЕКСЪТ ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО ЩЕ ПРИБЛИЖИ БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС

Ралица Агайн, заместник-председател на Комисията по финансов надзор и шеф на Управление Застрахователен надзор, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Агайн, КФН приключи (б.ред. на 10 август) с обсъждането на кодекс за застраховането. Нека припомним какво наложи неговото създаване и в каква степен той съответства на 22-те европейски директиви?- Има няколко причини, които налагат приемането на нова уредба в областта на застраховането и по-специално на кодекса. Първата е свързана с необходимостта и ангажимента да хармонизираме законодателството си с европейското до края на 2005 година. Кодексът отразява разпоредбите на европейските директиви, чийто срок за въвеждане е краят на годината. Втората причина да се ориентираме към тази форма е, че застраховането у нас е една от малкото области в икономическия ни живот, които са обвързани с толкова много и различни по същество нормативни уредби. Поради това преценихме, че е много по-удобно и за потребителите на застрахователни услуги, и за самите застрахователи, когато е необходимо, да могат да се обърнат към един нормативен акт. Въпросът, който няколко пъти се поставя пред Комисията за финансов надзор от началото на годината, е доколко страната ще успее да изпълни този ангажимент. Регламентира ли кодексът застраховката Гражданска отговорност в съответствие с европейските директиви? - Това е изключително важен въпрос, тъй като се отнася до мерките, които страната предприема за разширяване обхвата на задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. За съжаление у нас обхватът й все още е крайно недостатъчен - под 60 на сто. В държавите от ЕС той е над 90%, а в някои е близо 99 на сто. Значителна част от разпоредбите на кодекса са свързани именно с мерките, които държавата ще може да прилага за по-добър контрол и за разширяване на обхвата на тази застраховка. Тук освен нашите законодателни предложения от изключително важно значение за това дали страната ни ще може да изпълни този ангажимент е волята органите на МВР да изпълняват контролните си функции. Вероятно ще се наложи правителството да се ангажира в още по-голяма степен за осигуряване на цялостна координация, за да стане възможно изпълнението на това условие.Защитени ли са в достатъчна степен интересите на застрахованите граждани, като се има предвид, че не е изпълнена разпоредбата на член 47 от Закона за застраховането, която предвижда създаването на помирителна комисия по сигнали и оплаквания на застраховани лица?- За съжаление към днешна дата не мога да кажа, че интересът на потребителите на застрахователни услуги е в достатъчно голяма степен защитен. Може би това донякъде ограничава желанието на българските граждани доброволно да сключват застраховки. Когато един гражданин не е доволен от обслужването на даден застраховател, обикновено се обръща към нас. Нашата комисия има главно административни правомощия. Ние не можем да разрешаваме споровете на гражданите - това трябва да става в съда. И кодексът не променя това положение, тъй като главно съдът остава компетентният орган, който ще разрешава гражданскоправни спорове. Но въвеждаме много по-ясни и конкретни изисквания за това, как застрахователите следва да обслужват потребителите на застрахователни услуги. Предвиждаме конкретни изисквания при сключване на договорите, при доставяне на информация за потребителите, при процедурите за уреждане на претенции и т.н., за да може във всеки конкретен случай съдът да е облекчен от подробното разписване на тези изисквания в закона и да може по-лесно и по-бързо да взема решения по възникналите спорове. Кога ще бъде внесен кодексът за застраховането в парламента?- На заседанието на комисията обсъдихме възможността да предложим на ръководствата на парламентарните групи той да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание, без да се гледа в Министерския съвет. Това е един от спешните законопроекти, споменати в писмото, което преди месец официално ни бе изпратено от Европейската комисия. От друга страна, кодексът вече е разглеждан веднъж в Министерския съвет и бе внесен в 39-ото НС. Възползвайки се от факта, че трябва отново да го внесем в 40-тото НС, ние го допълнихме с постановките от европейските директиви, които ЕК ни посочи като пропуск. Това беше съгласувано с мнението и на Асоциацията на застрахователите, което не е било отразено при първото разглеждане на документа. Допълнихме го с по-добри правила за защита на потребителите. Смятаме, че кодексът вече е в значително по-завършен вид и може да бъде обсъден направо в парламента. Една от европейските директиви се отнася до правото на застрахователите да обжалват актове на компетентни административни органи. У нас те например нямат право да обжалват отказ за издаване на лиценз. Ще бъде ли спазена тази директива?- Това действително е нарушение на европейските директиви. Такова лично обжалване у нас действа и по отношение на решенията на банковия надзор, както и на част от решенията, които се взимат от КФН. При нас решението за необжалваемост на актовете трябва да бъде отразено в Закона за комисията за финансов надзор, с който е въведено. Ние смятаме, че е редно законодателният орган, който е въвел тази необжалваемост - Народното събрание, да прецени дали в България е дошло времето да се даде възможност за обжалване на някои от актовете, или да бъде запазено сегашното положение. И двата варианта имат предимства. От една страна, обжалваемостта е справедлива. От друга, не е тайна, че в съдебната система има много проблеми и те налагат да се извърши спешна реформа. Необжалваемостта е въведена именно поради тези затруднения, тъй като решенията във финансовия сектор са изключително специфични и това изправя съда пред предизвикателството да вземе правилно решение. Как гледате на идеята за сключване на договори по телефона, сиреч за дистанционни продажби на застрахователни услуги? - Застраховането по телефона и изобщо дистанционната продажба на услуги е въпрос, който се урежда и разрешава от европейските директиви. При първоначалното разглеждане на кодекса бяхме предвидили възможност да се сключват по такъв начин застраховки и у нас. При съгласуването със застрахователите и с посредниците преценихме, че към момента е по-лесно да се откажем от въвеждането на тази възможност и да формулираме цялостното решение в един общ закон, който да регулира дистанционните продажби във финансовия сектор изобщо, а не само за застрахователните услуги. Това е изключително улеснение, но уредбата трябва да бъде такава, че да защити интересите и на двете страни. А това е сложно, когато става въпрос за договори. Как застрахователите ще отчитат резултатите си пред надзора? В Закона за застраховането се допуска възможност това да става всеки месец?- От началото на септември въвеждаме месечна отчетност за застрахователите, подобно на банковия сектор. Това е много важна стъпка, която ще позволи да се увеличи ефективността на надзора и да се следи стабилността в застрахователния сектор. Така е по-добре защитен интересът и на потребителите. След като България влезе в ЕС, българските граждани ще имат право да сключват застраховки в дружества от всички страни членки. Допускате ли възможността поне на първо време те да предпочетат да ползват застрахователните услуги в някои от тези страни?- Твърде вероятно е нашите застрахователи да се сблъскат с много силна конкуренция, особено в първите години на членството ни. Надявам се, че те ще се справят с това предизвикателство и ще предлагат достатъчно конкурентни услуги, за да задържат българските потребители. Но въпреки това голяма е вероятността една част от потребителите да бъде привлечена от застрахователи от други държави членки на ЕС. Разбира се, това не може да стане изведнъж, тъй като въпреки свободата на предоставяне на услуги съществуват чисто географски и културни ограничения. Зависи и от желанието на чуждестранните застрахователи да стъпят на българския пазар и да развиват дейност.Как оценявате застрахователната култура на българина, особено на фона на катастрофалните наводнения? - Колкото и жалко да е, застрахователната култура на българина не е висока. Липсата на желание на гражданите да сключват различни застраховки се дължи на значително по-ниските доходи у нас в сравнение с тези в ЕС. А и тук все още е масово разпространена нагласата от типа точно на нас ли ще се случи лошото. В повечето европейски държави хората вече са свикнали с мисълта, че е редно да се застраховат, за да предотвратят, а по този начин и да покрият рисковете, които биха понесли, ако все пак им се случи нещо лошо. Ще почувстват ли българските застрахователи тежестта на това природно бедствие? Стана ясно, че повечето от засегнатите граждани не са особено заможни и че не са застраховали имуществото си?- Данните за щетите от наводненията все още не са дошли при нас, така че не мога да коментирам доколко застрахователите ще понесат финансови тежести. Информацията в медиите показа, че застрахованите са малцина и основната тежест ще бъде за сметка на самите граждани, както и на държавата в опита й да подпомогне хората, останали без дом, и да покрие щетите, нанесени на инфраструктурата.Смятате ли, че задължителните застраховки деформират пазара?- Като цяло задължителните застраховки у нас защитават интересите на трети лица, които могат да пострадат при определени събития. Такива са всички застраховки по Гражданска отговорност - не само на автомобилистите, но и професионалните застраховки, които са въведени с различни закони. Те по никакъв начин не деформират пазара, а защитават интереса на хората, които могат да пострадат от действията на застрахованите. Има ли тенденция броят на задължителните застраховки у нас да се увеличава?- През последните години броят на задължителните застраховки значително е нараснал. Но те са уредени в закони, които са различни от Закона за застраховането и засягат отношения в различни сектори на обществения живот. В Европа няма хармонизация за въвеждането на задължителни застраховки, с изключение на Гражданска отговорност на автомобилистите, която е задължителна за всички европейски държави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във