Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КМЕТСТВОТО ОБЯВЯВА ТЪРГ ЗА ПАКЕТИРАНЕТО НА СМЕТТА

ОБЩИНАРИТЕ СЕ РАЗБЪРЗАХА С КОНКУРСА ЗА БОКЛУЦИТЕЩЕ ИЗБИРАТ ТЕРЕНИ ЗА ТРИ ВРЕМЕННИ СМЕТИЩА МЕЖДУ КРЕМИКОВЦИ, ОБЕЛЯ, ИЛИЯНЦИ, КОСТИНБРОД И ВЕРИЛАРаботна група в Столичната община е изготвила тръжната документация за възлагането на обществена поръчка за пакетиране на отпадъците в София. Това бе оповестено в началото на седмицата. Доста се потрудихме. За пръв път у нас се обявява подобен конкурс и се постарахме да няма пропуски, които в един момент да ни притиснат в ъгъла. В Германия пакетирането е много популярна технология, чрез която се намалява обемът на отпадъците, превозвани и съхранявани на временни площадки - обясни пред БАНКЕРЪ шефът на общинската Дирекция Екология и чистота Стефка Цекова. - Този метод не е непознат и у нас. Преди години го обсъждахме с германската компания Ер Ве Е (RWE), но така или иначе той не бе приложен досега. По неофициална информация кандидатите да пакетират столичните боклуци досега са само трима. Едно от предложенията е на белгийската компания Ремко - Б, която предлага 6-7 евро за тон като цена на услугата. Белгийците в консорциум с английската Брайнд интернешънъл проявяват интерес и към изграждане на завод за преработка на отпадъци. Боклуците на София изправят столичния кмет Стефан Софиянски пред два труднопреодолими проблема: липсата на пари и на време. За добро или зло, крайният срок за затварянето на сметището в Суходол е 30 юни - пет дни след парламентарните избори. Така че през оставащите три месеца общината спешно трябва да реши къде ще пренасочи превозването на отпадъците от 1 юли и как ще ги третира в дългосрочен план. При нормални условия един кметски мандат съвсем не е достатъчен за проектирането и изграждането на ново депо или на завод за преработка. Под напора на събитията от 9 януари, когато жителите на Суходол блокираха пътя за сметището, Софиянски, ще не ще, бе принуден да се нагърби с решаването и на двете задачи, и то в рамките на някакви си три месеца. На чистотата, особено в столицата, винаги се е гледало като на важен коз в предизборната кампания. В този смисъл и мълчанието на кметството по един от най-важните въпроси - с колко ще се увеличи таксата за смет след въвеждането в експлоатация на новите съоръжения, никак не е случайно. Поскъпването й би било съвсем логично, но подобни новини са определено неподходящи в навечерието на вота. Пакетирането на отпадъцитеще покачи с 15% данъка върху сметта догодинапризна заместник-кметът Милор Михайлов. Това се налага от въвеждането на технологията, която ще увеличи с 3.5 евро (до 12-13 евро) разходите за обработката на тон отпадъци. Сега таксата, която плащат столичани, е между 50 и 150 лв. в зависимост от големината на имота им и от района, в който се намира. Намеренията на общината са до 1 юли да бъдат монтирани инсталации за пакетиране на боклуци на три площадки, чиито терени още не са определени. Но и това ще е временно решение. В продължение на две-три години те ще поемат хилядата тона, които бълват ежедневно 24-те столични района, докато бъде построено предприятието за оползотворяване на отпадъците. Пакетирането на един тон ще струва 30 лв., което означава, че общината ще трябва да предвиди в бюджета си 11 млн. лв. само за тази услуга. За сравнение - заложените в общинския бюджет за тази година приходи от такса смет възлизат на 67 млн. лв., като 57 млн. от тях са предвидени за комунална дейност. Трите фирми - Волф, Дитц и Чистота си поделят30 млн. лв. за сметоизвозване и 29.5 млн. за улично почистване. Пет милиона пък отиват за експлоатацията на сметището в Суходол. Толкова ще бъдат отделяни за него до 2008-а - въпреки затварянето му. Средствата са предвидени за рекултивация на терена и за контрол върху почвата, въздуха и водата в района около него.От Столичната община засега отказват да обявят избраните площадкивърху които ще бъдат монтирани трите инсталации. От Министерството на околната среда (МОСВ) обаче научихме, че още в края на февруари кметството ги е информирало за шест набелязани терена. Два от тях са на територията на Кремиковци АД, а останалите четири са разположени в столичните квартали Обеля и Илиянци, в Костинброд и във Верила. Екоминистерството обаче опроверга ширещото се твърдение, че то трябва да одобри площадките. От пресцентъра му уточниха, че здравното министерство е компетентният орган, който трябва да реши дали те отговарят на хигиенните изисквания за здравна защита на селищата. Преди да поиска неговата благословия обаче, Столичната община трябва да предприеме и процедура за изработване и одобрение на подробен устройствен план за трите терена, съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията. Едва след изпълненията на тези процедури софийската инспекция по околна среда може да се произнесе върху задължителната екологична оценка на съоръженията.Твърде възможно е за две от площадките (на територията на Кремиковци АД) да се окаже, че Столичната община си прави сметката без кръчмаря. Още повече че преговорите за продажбата на мажоритарния дял на дружеството - 71% (който държи Финметалс АД), са на финала и е въпрос на дни Глобал стиил холдингс лимитид (Global Steel Holdings Limitid) да влезе в комбината (поне ако се съди от съобщенията, които изпратиха двете дружества до медиите). В такъв случай ще се наложи кметството да преговаря и с новите собственици на Кремиковци АД - индийската фамилия Митал. Столичната община не може да се оплаче от липса на инвеститорски интерес за изграждане на завод за преработка на твърди битови отпадъци.Кметството обаче категорично застава задтехнология за изгаряне и на боклуцитеИзбрахме 16 измежду над 40 предложения и ги внесохме за разглеждане в консултативния съвет, председателстван от кмета Софиянски, в петък (18 март). Там те са огледани още веднъж и вече изпращаме покани за подробни оферти - поясни шефът на Дирекция Екология и чистота в Столичната община Стефка Цекова. - Между офертите наистина имаше стойностни технологии. За нас представляват интерес съоръженията за високотемпературно изгаряне, но без високи комини и вредни емисии в атмосферата, предвид релефа на София. Двамата сигурни кандидати да построят завода са консорциумите между гръцката компания Болкан инженеринг и американската Базик, и между белгийската фирма Ремко - Б и английската Брайнд интернешънъл. От кметството отказаха да назоват имената на останалите потенциални инвеститори, както и къде са набелязаните терени, върху които ще строят те. Спрели сме се на два терена, но няма да ги назова, за да не предизвикаме протести на жителите на околните населени места. Мога само да ви кажа, че проучваме и възможностите на други общини, подчерта Цекова. Оказа се, че и информацията за кандидатите, с която екологичното министерство разполага, не е доста по-различна. Но там знаят за две оферти на американски фирми. Това е накарало ведомството да напомни на кметството, че е изключено финансирането на инвестиционните проекти на презокеански компании да стане по линия на предприсъединителната програма ИСПА на ЕС. Един от отхвърлените кандидати е германската компания Прометей. Още през февруари 2004-а внесохме офертата си в общината. Най-общо предложението ни бе да изградим завод по метода Оксалор, чрез който се постига пълно оползотворяване на отпадъците, и така да редуцираме всички сметища на нейна територия. Изчислихме, че инвестицията за София ще бъде в рамките на 70 млн. евро, а обработката на тон отпадък ще струва 20-25 евро. Цената бе определена въз основа на обстоен анализ на данните, предоставени ни от общината. Информираха ни, че в шестмесечен срок ще получим отговор, но такъв нямаме до ден днешен, изтъкна Алфред Койлер, представител на компанията. Германците са склонни да изградят три подобни завода в България. По думите на Койлер технологията Оксалор досега е представена в 39 общини, повечето разположени по Черноморското ни крайбрежие. Инвестицията варира от 25 млн. до 100 млн. евро в зависимост от капацитета на съоръжението. Вече идват и първите положителни отзиви от местните администрации, с които планираме да кандидатстваме за финансиране по програма ИСПА и така да облекчим общините. Предлаганата от фирмата технология е подкрепена от световноизвестни учени в областта на опазването на околната среда, като професора по екология в университета в Тулуза - Ален Дота. Предимствата на метода Оксалор са няколко. На първо място бих споменал, че преработването на отпадъците не крие опасност за компонентите на околната среда, не е енергоемко и не се налага предварителното им разделяне. Колкото до избраната технология от Столичната община, смятам, че инвестицията ще е далеч по-голяма, а ефектът - съмнителен, тъй като остатъчният продукт - пепелта, е силно токсичен, подчерта професорът на пресконференция в София на 22 март. Мнението му се подкрепя и от неговия германски колега проф. Арманд Льове-Фюрщенберг, който е и съветник на Световната здравна организация и на екологичното движение Грийнпийс: Изгарянето трябва да се отхвърли като метод. Такива съоръжения аз наричам крематориуми не само за природата, но и за хората. В Европа вече се налага друго мислене. Хората са наясно, че горенето като процес е една от причините за глобалното затопляне на атмосферата. Да не говорим за отделянето на отровните емисии от диоксини и фуран във въздуха. Канадски учени са открили тези елементи в сьомгата в Аляска, а там няма заводи за изгаряне на отпадъци. Смятам, че проблемът не е само на София или на България, това е глобален проблем, обобщи ученият.

Facebook logo
Бъдете с нас и във