Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КМЕТОВЕТЕ ТЪРСЯТ БРАК ПО СМЕТКА С ШУЛЕВА

Два нови варианта за финансиране на социалните разходи предлагат кметовете на вицепремиера Лидия Шулева. И двата са по-изгодни за общините. Местните управи искат да имат свои представители в общото събрание на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и пряко да участват в контрола върху дейността й - основно за обхвата и качеството на заплащаните от нея медицински грижи. Те настояват да станат и страна по договора със здравната каса. Предложенията са част от новата социална и здравна политикакоято градоначалниците очакват да се реализира с бюджет 2003. Позицията на Националното сдружение на общините е през следващата година да се променят принципите на взаимоотношенията между местната и централната власт. Затова от понеделник (18 февруари) то започна серия от консултации с представители на министерствата по осем от най-важните общински дейности. Картбланш за тези срещи даде подписаното през декември 2001 г. Споразумение за сътрудничество между правителството и сдружението. Предвижда се до три месеца да се обсъдят възникналите между тях проблеми и да се разработят конкретните действия, с които те да бъдат преодолени. За сближаване на становищата общините излъчиха през седмицата специални петчленни контактни групи за постоянно взаимодействие с министерствата на Шулева и Финков и с Националната здравна каса. Социалната и здравната реформа засягат най-силно хората и най-близката до тях власт - общинската, но и в двете реформиняма равновесие твърдят градоначалниците. Според тях, действащата законова уредба в тези области е противоречива, непълна и нелогична и трябва да се промени. Всъщност пред кабинета Сакскобургготски кметовете повтарят това, от което се оплакват от години - че за социалното подпомагане, здравеопазването и образованието им се вменяват отговорности отгоре, които не отговарят на дадените им права; че правомощията са прекалено централизирани и са дадени на националното равнище, докато за общините са оставени основно отговорности; че те хем трябва да изпълняват задължения, определени им със закони, хем не им отпускат пари за това... Така общините обират всичките минуси и недоволства, защото хората искат работа и пари от кмета, коментираха от сдружението.Най-голямата слабост на сегашната система са грешните сметки на финансовото и социалното министерства за парите, които действително са необходими за социални помощи, заявиха кметовете. Разминаването е с 30 до 50%, и за да покрият минусите, общините са принудени да изтръскват собствените си джобове и да трупат все повече задължения. През 2001 г. държавата и общините осигуряваха по 50% от парите за социални помощи, а с бюджет 2002 социалното министерство се натовари със 75% от тях. Експертите на НСОРБ обаче предлагат държавата да поеме изцяло социалното подпомагане на бедните, като парите за това се осигуряват централизирано, 100% от ведомството на Шулева. Другият вариант е общините да запазят 10 или 20% от тези разходи, а намирането на останалите 90 или 80% да е грижа на правителството. Но втората схема предполага да се промени самият механизъм на социално подпомагане. Общинарите предвиждат държавата безусловно да осигурява средствата за майчинските и детските на неработещите жени и майките с малки деца, както и помощите за инвалиди и болни. А останалите бедни да получават помощите, ако изпълнят определени условия - например като ги отработят по общинска програма. Низвергването на общините от Националната здравна касае най-голямата болка на кметовете в другата проблемна сфера. Здравеопазването е в криза, а липсва всякакъв диалог между касата и местните управи, които могат да осигурят по-широка обществена подкрепа за здравната реформа, коментира за БАНКЕРЪ д-р Здравко Марков, заместник-председател на здравната комисия на сдружението и директор на дирекция Здравеопазване и социални дейности в община Варна. Затова общинарите искат да участват по-сериозно в управлението й и да контролират как се изразходват парите на данъкоплатците за здраве.Парадоксът е, че местната власт отговаря за осигуряването на медицински услуги и на жителите на общината, но въпреки това няма свои хора в 18-членната квота на държавата в общото събрание на НЗОК. В него решенията все още се вземат от представители на... деветте стари области, а не на сегашните двадесет и осем! Новото административно деление в края на декември 1998 г. изпревари само с няколко дни учредяването на Националната здравна каса и процедурата по избирането на местните пратеници в нея мина по старата карта. Как несъществуващи области ще представляват населението сега? - пита риторично д-р Здравко Марков. - Ние даже не знаем кои са членовете от нашата област. Затова искаме много спешно тази невъзможна ситуация да се промени.С промени в Закона за здравното осигуряване може да се реши и другата заявка на Сдружението на общините - като представител на осигурените то също да подписва Националния рамков договор с НЗОК. В момента партньори по него са само касата, лекарският и стоматологичният съюзи. Общините искат тази промяна да стане още с договора за 2003 година. Целта на реформата бе да се преодолеят отрицателните тенденции в здравното състояние на населението, отчитат кметовете, но практическата реализация досега не показва подобрение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във