Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КЛОПКАТА НА ДЪРЖАВНИЯ РЕЗЕРВ

СЛАБ КОНТРОЛ И ЗАМЕРВАНИЯ НА ОКОПламен Моллов, председател на парламентарната Комисия по земеделие и гориГ-н Моллов, преднамерено ли удължихте до 14 март срока, в който оглавяваната от вас анкетна комисия ще разследва скандала с липсващото зърно от Държавния резерв?- Още от самото начало бях наясно, че за един месец е абсурдно да стигнем до каквито и да било обективни заключения. В пленарната зала обаче надделяха някои политически съображения да не даваме знак на обществото, че съзнателно отлагаме обявяването на резултатите от проверката. По този повод в петък (6 февруари) внесохме междинния отчет за дейността на комисията.Години наред държавното зърно се съхранява от външни фирми. Защо точно сега се появи този рецидив с огромния дефицит?- Някой започна да разбутва нещата. Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси е структура, чиято дейност представлява класифицирана информация и която не подлежи на външен контрол. Това е позволило на самия резерв да занижи собствения контрол. Най-фрапиращият факт, който установихме, е, че не се е извършвало обемно измерване на житото, а числата са определяни на око и въз основа на декларации на материалноотговорните лица. Ето защо имаме подозрения, че данните за резерва не са точни.Има ли основания да се смята, че е застрашена националната сигурност?- Не. Има генерално неразбиране. Държавният резерв по принцип е създаден да оперира във военно време с военновременния запас, а в случаи на природни бедствия - със стратегическия запас. Той няма други функции, например намеса на зърнения пазар.В бъдеще тази интервенция трябва да е предвидима, за да може всеки участник на пазара да води адекватно своята търговска политика. В конкретния случай стана така, че в очакване на интервенцията пазарът беше блокиран. Никой не знаеше какво количество ще бъде деблокирано, по какъв механизъм ще се продава и кой ще има достъп до тези количества. Първоначално имаше информация за 100 хил. тона, но после беше обявено, че ще бъдат отпуснати още количества, докато пазарът се успокои. Вярвам, че правителството е имало добри намерения, но самото изпълнение не доведе до нормализиране на пазара. Единственият ефект беше задържането на цените, но той беше несъизмеримо по-малък от очаквания. Мислите ли, че ако резервът не се беше намесил на зърнения пазар, тези злоупотреби нямаше да излязат наяве?- Отдавна се говореше, че има нарушения, но едва сега получаваме пълна информация. Една от основните задачи на анкетната комисия е да анализира опита от тази намеса и да го използва. Проблемите в Държавния резерв нямат отношение към интервенцията или към въпроса има или няма зърно в държавата. Нарушенията в агенцията разкрихме сравнително бързо. А по въпроса има ли зърно в комисията сме на противоположни позиции, защото на този етап не можем да съберем достатъчно обективна информация.Означава ли това, че не знаете колко зърно има в държавата и дали то е достатъчно за изхранването на нацията?- Знаем с колко точно разполага резервът, но знаем също, че той трябва да освободи още 60 хил. тона пшеница по постановление на Министерския съвет. Моята препоръка е това да не се прави не защото го няма, а за да покаже самият пазар има ли укрито жито. Убеден съм, че зърно има, въпреки че политическите ни опоненти твърдят обратното. То се съхранява в нелицензирани силози, в складовете на различни кооперации и от земеделски производители, получили го под формата на рента. Според земеделското министерство реколтата е 2 млн. тона, а според американското аграрно министерство тя е 1.7 млн. тона, но в никакъв случай не е 1.3 млн. тона. Все още комисията не разполага с данни колко е зърното в държавата. Но това не е задача на анкетната комисия. Важното е, че сега пазарът е спокоен с разрешения безмитен внос на брашно. Не е ли твърде висока цената на това спокойствие? През март 2003-а резервът деблокира 94 хил. т, които бяха изкупени от няколко фирми по 170 лв. за тон. Това количество беше изнесено, а сега внасяме двойно по-скъпо жито. - Това е въпрос, който допълнително ще бъде изяснен от комисията. Действително беше взето решение неусвоеното количество от сформирания през 2002-ра стоков фонд Зърно да бъде реализирано, за да се възстановят средствата от бюджета. Тогава някои данни са подсказвали, че реколтата ще бъде ограничена. Затова е било по-добре това количество да се остави и да се използва за интервенция. Вероятно е имало някакви съображения, които предстои да изясним.Можете ли да цитирате фирмите, които изнесоха евтиното жито през март-април 2003-а?- Този въпрос все още не е категорично изяснен, но знаем фирмите, които са изкупили тези 94 хил. тона. Това са Златна Тракия АД, Адонай-7 ЕООД, Трансекспрес ООД, ИЛС АД, ЕСТ-Маркет - Франция и Манекс ООД. По този повод ви питам не бяха ли погрешни посланията, отправени от министерството за състоянието на реколтата?. Не бяха ли погрешни прогнозите, на базата на които тогава бе разрешено да се деблокира остатъкът от стоковия фонд?- Това е въпрос, който точно ще анализираме. Защото ако проследим онова, което излиза в пресата, информацията е доста противоречива... Сега не искам да коментирам, защото все още нямам пълна информация. За съжаление самата система, по която тя се събира и обработва в аграрното министерство, е доста противоречива и динамична. Данните са относително точни чак към края на октомври, но решенията трябва да се вземат още в края на август и началото на септември. Мисля все пак, че министерството е реагирало адекватно на информацията, с която е разполагало. Има ли драстично разминаване във вашите данни и тези от проверките на НСБОП и Националната служба по зърното и фуражите, извършени през април и ноември 2003-а? - Има разлика и тя се базира на факта, че НСБОП и службата са проверили първо 29, а след това 72 обекта, докато ние разполагаме с данни от над 2700 склада и зърнохранилища.Вашият окончателен доклад ще съдържа ли имената на виновните лица?- Това зависи от решението на анкетната комисия. Във всеки случай ние ще посочим нарушенията, а кой стои зад тях е известно и съответните компетентни органи трябва да вземат отношение. На този етап обаче не мога никого да обвиня - резервът е работил по правилата, друг е въпросът, че има предпоставка за тяхната широка интерпретация.Как тогава е допуснато 90% от държавното зърно да се пази от външни съхранители, някои от които дори не са лицензирани?- Проблемът не е в това, че има външни съхранители. Те получават такса за всеки тон жито, оставено на съхранение. Все още не е ясно дали тя е съизмерима с парите, които резервът би изразходвал, съхранявайки зърното в собствените си складове. Проблемът по-скоро е в това, че някои от външните съхранители не отговарят на елементарни условия, което означава само едно - че някой ги е подбирал по някакви други съображения. Защо тогава резервът е разчитал предимно на нерегистрирани складове, които на всичко отгоре не отговарят на изискванията?- Това е също проблем. Шефовете на агенцията казаха, че тези бази са ползвани, тъй като били максимално близо до купувачите. Трябва да има драстични мерки за некоректни външни съхранители - да им се отнеме лицензът или да се заличи регистрацията им, дори и да бъдат дадени на прокурор...Вече има пет глобени фирми. Но от различни браншови организации коментират, че те не са най-големите спекуланти на зърно...- Аз имам друг списък с големи нарушители. Достатъчно на брой са, но въпросът е дали да обявя неща, които все още не са доказани. Комисията се е заела да събира данни за тях.С колко милиона лева е бил ощетен държавният бюджет от наема, който е плащал резервът на външни съхранители, и от разликата между евтиния износ и скъпия внос?- Не съм правил точна сметка. Мога само да кажа, че още не е сигурно дали държавният бюджет е ощетен, защото не е ясно колко е била основателна продажбата на 94 хил. тона по 170 лв. за тон. Освен това не можем да кажем дали евентуалните разходи за съхранение в собствените складове на агенцията е нямало да надхвърлят онези 1.6 млн. лв., които са платени на външните съхранители. Престъпление и наказаниеПетима външни съхранители на държавно зърно са били санкционирани от Агенция Държавен резерв и военновременни запаси заради установени в тях липси на зърно. Максимални глоби от 10 хил. лв. са наложени на Дунав-братя Златинови - Свищов, на Върголия ООД от видинското село Срацимир и на Враца Агро и Техник ООД. Проверка на резерва е установила, че от техните складове липсват съответно 7500, 5800 и 4232 тона зърно. На русенската фирма Маком е наложена имуществена санкция от 7 хил. лв. заради изчезнали 3 хил. тона пшеница. Държавният резерв е поискал несъстоятелността на Ей Си Пи ЕООД - Бойчиновци, тъй като фирмата, злоупотребила с осем хиляди тона жито, оставено й за съхранение, не е платила наложената й глоба от 10 хил. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във