Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КЛОНИРАТ ЗОНИТЕ НА ВАСИЛЕВ В РАЙОНИ

НОВ ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ ЩЕ ЗАЛИЧАВА ПРИВАТИЗАЦИОННИЯ ПРОВАЛСлед фиаското с приватизацията на Булгартабак и БТК, изглежда, че управляващите трудно ще намерят нещо за замазване на положението. Съдейки от песимистичните коментари на икономическите корифеи у нас, раздържавителните гафове ще накарат занапред инвеститорите отдалеч да заобикалят страната ни.А и не е необходимо човек да е чак такъв специалист, за да проумее, че при преки чуждестранни вложения в размер на 3% от БВП за 2002 г. нещо в политиката по тяхното привличане куца. Властта обаче съвсем няма намерение да си посипва главата с пепел, и както обикновено става в такива случаи, ще връща вдъхновението с поредния си нормативен коз. Засега той е в ръкава на икономическото министерство и се нарича проект на закон за насърчаване на производствените инвестиции в определени индустриални райони. Впрочем, става дума за дълго тъкмените индустриални зони, към които трябваше да потекат реки от пари и които сега са префасонирани в райони. Идеята за тяхното създаване принадлежи на вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев и е част от деветте мерки за стимулиране на икономическия растеж, оповестени от него през октомври 2002 година. До този момент, както БАНКЕРЪ писа, икономическото ведомство на два пъти разработваше проекти за такъв закон, но те имаха твърде нерадостна съдба. И първия, и втория път предложенията да се дават данъчни преференции за инвеститорите в зоните срещнаха непоколебимата съпротива на финансовия министър Милен Велчев. Но ето че след близо осеммесечно безуспешно лутане из лабиринтите на законотворчеството екипът на Николай Василев не се е отказал да намери изход от патовата ситуация. Надеждите, че сега всичко ще е наред се подсилват от обстоятелството, че третият римейк на тема индустриални зони е съобразен напълно със Закона за държавните помощи. Нещо, което не можеше да се каже за предишните опити. На всичко отгоре, по думите на заместник-министъра на икономиката Никола Янков, новият проект се ползвал с доверието и на Европейската комисия. Така България не би трябвало да има проблеми в преговорите с Брюксел по глава Конкуренция, ако оказва държавна помощ на компании, инвестиращи в региони с нисък жизнен стандарт и висока безработица. Янков коментира за в. БАНКЕРЪ, че в новия проектозакон, който до дни ще бъде пуснат за съгласуване между министерствата, се предвижда отпадането на разграниченията между чуждестранни и местни инвестиции. Влезе ли в сила, той ще отмени изцяло приетия през 1997 г. Закон за чуждестранните инвестиции. Агенцията за чуждестранни инвестиции пък ще бъде реорганизирана и най-вероятно ще се нарича Агенция за насърчаване на инвестициите. Основното, на което са заложили експертите на икономическото министерство при разработването на документа, е оказването под различна форма на държавна помощ за инвестиции от 10 млн. лв. нагореили равностойността им в евро и долари. С преференциален статут ще се ползват вложенията в области и общини, които са включени в т. нар. регионална карта на държавните помощи. Тя бе начертана през 2001 г. от Министерския съвет след приемането на Закона за държавните помощи и разделя страната на шест мегарайона - по три в Северна и в Южна България. За да бъде обявена за индустриален район дадена община или област, е необходимо в нея да живеят минимум 10 хил. души, безработицата да е над средната за държавата, както и да разполага с достатъчно на брой незастроени терени. Със средства от бюджета ще се подпомага изграждането на нови производствени мощности и подобряването на вече съществуващи. Ще се поощряват не само инвестиции на зелено, но и закупуването на дялове от закъсали предприятия, които са в процедура по обявяване в несъстоятелност и ликвидация. С държавна подкрепа ще се ползва и покупката на машини, сгради, земеделски земи и др. Под специална закрила ще са инвестициите във високи технологии - компютри, софтуер, ноу-хау... Съобразяването с изискванията на Еврокомисията при разработването на законопроекта си проличава в клаузите, които изключват държавната помощ в областта на стоманодобива, производството на въглища, селското стопанство, риболова и военнопромишления комплекс. Подобни ограничения се предвиждат и за автомобилостроенето, корабостроенето, финансовата, банковата, застрахователната и складовата дейност.Всеки голям инвеститор, престрашил се да хвърли пари в икономиката ни, ще може сам да избира начина, по който държавата да го подкрепи. За целта е разработено своеобразно инвестиционно менюБезспорно едни от най-интересните предложения в него са тези за пряка държавна субсидия и за преотстъпване на 50 на сто от дължимия данък печалба за период от десет години. Не по-малък интерес у фирмите вероятно ще предизвика и вариантът хазната да им възстановява 30 на сто от внесените осигурителни вноски за наетите в индустриалните райони работници. Списъкът с преференциите се допълва от по-ниски лихви при взимането на кредит от банки с държавно участие. Конкретно тази мярка обаче ще е трудно приложима. По простата причина, че след предстоящата продажба на Банка ДСК над 99 на сто от банковата система у нас ще е в частни ръце. Сред допустимите помощи са и даването на държавни гаранции по заеми, ускорена амортизация на дълготрайните материални активи, учредяването на право на строеж или безвъзмездно ползване на недвижими имоти. Предвидена е и продажбата на държавни и общински терени на цени под пазарните. Проектът предвижда общата стойност на държавната помощ да е до 50 на сто от инвестиционния проект. Новост определено е и възможността компаниите да избират комбинирани схеми на държавна подкрепа и от повече от една държавна институция. Дотук всичко изглежда повече от добре. Уловката обаче, е че не всеки, който инвестира в индустриалните райони в България, ще може да се ползва от предлаганите привилегии. Никола Янков уточни, че мерките, заложени в проекта, имат пожелателен характерКазано с други думи, държавата ще избира на кой от инвеститорите да удари по едно рамо и кого да прати за зелен хайвер. Решенията ще се вземат от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката. Но ако кабинетът одобри подпомагането на съответния проект, последната дума за отпускането на държавна помощ ще е на Комисията за защита на конкуренцията. А иначе всеки, преминал през ситото, ще трябва да осигури първите свежи пари в индустриалните райони най-късно до две години.Никола Янков не скри, че желанието на икономическото министерство било държавата да се задължи с новия закон да подпомага всяка значима инвестиция на зелено. Само че предварителните сондажи с други държавни ведомства показали, че тази смела идея трудно ще намери подкрепа. Янков смята също така, че заложеният механизъм за селекция на инвеститорите създава предпоставки бюрократичната машина да смаже редица добри начинания. И съвсем не е далеч от истината. Лесно прогнозируема е ситуацията, при която липсата на пари в хазната ще се окаже солиден аргумент за финансовия министър (който и да е той) да блокира отпускането на държавна помощ. Дали индустриалните зони, станали междувременно райони, ще издържат третия поправителен изпит, тепърва предстои да се разбере. Добър или лош, законопроектът все пак е някакъв опит предъвкваните от години стимули за инвеститорите най-сетне да станат реалност. А колкото до желания ефект - статистиката го отчита в края на всяка година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във