Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КЛОНИРАТ АП

Министерският съвет най-сетне одобри новия проектозакон за приватизацията и следприватизационния контрол, като направи две важни промени в него. След като Народното събрание го приеме, от структурата на Агенцията за приватизация ще се отдели Агенция за следприватизационен контрол. Тя ще се ръководи от изпълнителен съвет с един директор и двама заместници, назначавани от правителството. Новият орган няма да има надзорен съвет, което означава, че решенията му ще са окончателни. Сегашните седем надзорници обаче ще запазят местата си. Кабинетът ще трябва да избере и двама заместници на сегашния изпълнителен директор на АП Апостол Апостолов. Ведомството ще стане единственият приватизиращ орган. Центърът за масова приватизация ще бъде закрит, а при провеждането на явни търгове отсега нататък купувачите няма да поемат никакви следприватизационни задължения. Отпада и възможността АП да упълномощава министъра на икономиката Николай Василев да сключва някои сделки. Досегашният проект предвиждаше неговото министерство да продава миноритарни пакети на фондовата борса и срещу компенсаторни инструменти. Другата съществена промяна е, че по предложение на АП правителството ще приема годишен списък на предприятията, които могат да се продават срещу компенсаторки. В него ще се обявява и за колко точно процента от дадено дружество ще се плаща със записи по закона Лучников. Досега се правеше точно обратното - кабинетът изготвяше кратък списък с не повече от 20 компании, за които не се допускаше издължаване с компенсаторки. При всички останали можеше да се плаща 90% с алтернативни платежни средства.Останалите текстове в проектозакона остават непроменени. С влизането му в сила автоматично започва процедура по приватизацията на всички държавни компании освен структуроопределящите. Техният брой все още не е уточнен, но, според осведомени, става дума за 20-30 фирми. През 2002 г. ще бъде наложена забрана за продажба например на НЕК, Булгаргаз, БДЖ и топлофикациите. Премахват се правата на работниците да закупуват при преференциални условия до 20% от акциите на продаващите се дружества. РМД-тата пък губят всички досегашни предимства пред останалите кандидати. Приватизационните процедури вече няма да се водят по схемата преговори с потенциален купувач. Ще се създаде и фонд за развитието на високите технологии, в който ще се отчисляват 5% от паричните приходи от раздържавяването. Към общините пък ще се образуват фондове за гарантиране на кредити за малкия и средния бизнес. Те ще бъдат попълвани с 10% от приходите на местната власт от приватизация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във