Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КИТАЙСКИЯТ ВНОС ПАК СКАРА МИТНИЦИТЕ И БИЗНЕСА

Ширещата се по границите ни контрабанда на китайски и турски стоки развали за пореден път и бездруго обтегнатите отношения между Агенция Митници и българските производители от текстилния и обувния бранш. На кръгла маса в сряда (21 януари) двете страни уж трябваше да изпушат лулата на мира. Интересите на потърпевшите защитаваха председателят на Асоциацията на износителите на облекло и текстил Роберт Александрийски и изпълнителният директор на русенската фирма за производство на обувки Хинсо Соня Петкова. Митниците пък бяха представени от директора им Асен Асенов и неговия заместник Димитър Толев. Първоначалната уговорка бе срещата да набележи конкретни законодателни мерки за ограничаване на митническите измами при импорт на т. нар. карга от Турция и Китай, но дотам така и не се стигна. Соня Петкова оповести данни, според които чифт турски обувки се внасят у нас на цена три лева, а Александрийски се усъмни в достоверността на документите, придружаващи вноса на текстилни изделия. Тандемът Асенов -Толев обаче контрира, че това не е достоверната статистика. Така цялата дискусия премина по схемата: срещнаха се, но не се разбраха.Ясно е, че с разговори не може да бъде спрян контрабандният внос, но понякога на тях се раждат добри идеи. За зла беда този път повечето от идеите се оказаха прекалено радикални и трудноприложими, поне от гледна точка на митническите шефове. Едно от предложенията на жалващите се производители например бе да бъде въведено т. нар. предварително деклариране. При него изпращачът на стоката от чужбина е длъжен да информира по електронен път митниците ни за пратката, преди тя да е достигнала българската граница. Подобна практика действа успешно в САЩ, но Асен Асенов отбеляза, че тя не се прилага в Европейския съюз, към който сме се запътили. Производителите настояха да предоставят на контролните органи и списък с референтни цени за продукция си. А митничарите задължително да правят проверка, когато се натъкнат на вноса на стоки, отклоняващи се с 10% от обявените. Това до известна степен се прави и сега, но само селективно. По данни на Агенция Митници през 2003 г. са били извършени общо 3124 проверки след съмнение за вписване на занижени цени. Може би най-смислената инициатива, която бе лансирана, е тази за промени в Наказателния кодекс, с които да бъдат определени точни критерии за квалифициране на митническите престъпления като особено тежки, тежки или маловажни. Затова пък абсурдно и неиздържано от юридическа гледна точка изглеждаше искането на производителите за въвеждане на едноинстанционно производство по делата за контрабанда. На практика това би означавало обвинените в нарушение на митнически режим да отиват зад решетките, без да имат право да обжалват наложените им присъди. Докато умните се наумуват, контрабандистите продължават да си лудуват. По информация от вносители пунктовете, на които основно се оформят документите за китайските карга, са Суходол, Горубляне и Илиянци. Обичайната практиката е да се обмитява на определени стойности, без да се държи много-много сметка за вида на стоката. Така до края на 2001 г. един 40-тонен контейнер от Китай се е освобождавал при цена 20-25 хил. лв., показва митническата статистика. В началото на 2002-а мизата бе вдигната на 45 хил. лв.,а година по-късно Агенция Митници опита да наложи и още по-високи стойности - в рамките от 80 до 120 хил. лева. Но по думите на митничари желаният ефект не бил постигнат - вносът от Китай секнал за кратко, после контейнерите отново започнали да нахлуват в България, придружавани този път с фалшиви сертификати за произход от Румъния или Гърция. Номерът е, че с тези две държави имаме подписани споразумения за свободна търговия и при внос на промишлени изделия от тях не се начисляват мита, а само ДДС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във