Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КИНОЦЕНТЪРЪТ - БОЯНСКОТО ЕЛДОРАДО

КУПУВАЧЪТ НА ФИЛМОВАТА ФАБРИКА МОЖЕ ДА ГУШНЕ ПОДАРЪК ЗА 20 МЛН. ДОЛАРА

Атрактивни фойерверки, лумнали в полите на Витоша, съпроводиха две скромни събития от културния живот на страната. На 6 август в Киноцентъра в Бояна се състояха едновременно две тържества, белязани от оптимистични и песимистични емоции - прерязана бе филмовата лента на бъдещия Музей на киното, а екипът на телевизионното предаване Понеделник 8 1/2, продуцирано от Бояна филм ЕАД, се сбогува със зрителите си. Бедата е, че тъжните нотки в тази раздяла волно или неволно провокират един доста по-съществен въпрос - ще го има ли въобще самият киноцентър и ако удари последният му час, кой ще запали илюминациите? Питането е повече от основателно, защото от 4 юли насам, когато на последното си заседание старият Министерски съвет прие стратегията за приватизацията на Бояна филм ,

скандалите около дружеството не стихват

Колкото и да е печално, в основата им не е нито прокламираната загриженост да му се намери читав стратегически инвеститор, а още по-малко - благородните мераци да се съхрани скромното българско филмопроизводство. Ябълката на раздора се оказаха онези 1068 декара апетитна земя над околовръстното шосе между Драгалевци и Бояна, върху която е разположен киноцентърът, наименуван Бояна филм след 1995 г., когато е преобразуван в търговско дружество. От 19 февруари 1999 г. кинаджийската фабрика е в раздържавителна процедура и вече две години и половина продажбата й безуспешно минава от ръце в ръце - от бившия промишлен министър Александър Божков към наследилия го икономически министър Петър Жотев, за да се върне през тази година пак във вездесъщата Агенция за приватизация (АП). През май 2001 г. бе сформирана нарочна междуведомствена работна група от представители на Министерския съвет, на културното и на икономическото министерство, на които бе възложено да съчинят стратегията за раздържавяването на злополучния киноцентър. Както бе споменато, тя получи благословията на правителството едва в последния му работен ден - на 4 юли, когато то сдаде властта на новите управляващи. За зла участ тъкмо

този факт подпали чергата на шефа на Бояна филм

- небеизвестния режисьор Евгени Михайлов. Той пое управленските юзди на боянския киноцентър през 1997 година. Михайлов взриви обществото през 1989 г. със своята прословута танкова касета, по-късно бе бит с тиган от митингуващи по улиците на София червени бабички и бе депутат от СДС в 37-ото Народно събрание. Неотдавна пък бе обвинен, че използвайки връзките си с кабинета Костов, е форсирал на финалната права приватизацията на студията. Според концепцията за нейната приватизация около 700 от общо 1068-те декара се предвижда да бъдат извадени от капитала на дружеството и прехвърлени безвъзмездно в собственост на държавата. Важно е да се отбележи, че въпросната площ, която се намира зад сградите на киноцентъра, към склоновете на Витоша, още през 1998 г., след частично изменение на общия градоустройствен план на София, е отредена за нискоетажно вилно строителство. На всичкото отгоре към четиридесетина декара от същия терен, позовавайки се на Закона за възстановяване на земеделските земи, предявяват претенции правоимащи жители на Бояна. Авторите на приватизационната стратегия предлагат, след като се удовлетворят тези искания, приходите от продажбата на останалите 660 декара да се превеждат целево в специален фонд на културното министерство за подпомагане на филмопроизводството. А, за да се създадат надеждни гаранции, че и след сключване на приватизационен договор

националният филмопроизводител ще запази дейността си

е наредено на принципала - Министерството на културата, да издаде специална заповед за изменение на устава на Бояна филм ЕАД в този дух. Съгласно тези изменения, които вече са факт, промени в дейността на дружеството и в неговия устав могат да стават само с гласовете на всички негови акционери. Друг е въпросът дали това положение няма да бъде оспорено от бъдещия купувач на киноцентъра.
Във всеки случай към потенциалния инвеститор са поставени редица задължителни условия. На първо място бъдещият мажоритарен собственик трябва да притежава доказан опит в управлението на предприятия от сферата на киноиндустрията, както и значителни пакети от акции в тях. Наред с това той се задължава най-малко десет години да запази дейността на Бояна филм в трите основни направления - игрално кино, анимация и филмова лаборатория, и да гарантира и занапред подпомагането на българското филмопроизводство, като участва в

продуцирането на не по-малко от 2 игрални и 20 анимационни филма

Записано е още, че в първите четири години купувачът на киноцентъра трябва да инвестира не по-малко от 6 млн. лева.
Цялата тази приватизационна план-програма обаче възбуди духовете в кинаджийската гилдия, а и не само сред нея. Първи реагира позабравеният лидер на Екогласност и бивш велик депутат Георги Аврамов. С неговия подпис веднага след заседанието на МС от 4 юли бе разпространено становището на екозащитниците, че разпродажбата на 700 декара от земята на киноцентъра било незаконно. Въпреки че и до ден днешен рокади със земята и активите на киноцентъра реално няма, на 24 юли прехвърлянето на терена във владение на държавата и намаляването на капитала на Бояна филм ЕАД бе яростно оспорено както от вездесъщия лидер на Подкрепа Константин Тренчев, така и от представителите на филмодейците - режисьора Пламен Масларов, председателя на браншовия съюз Михаил Мелтев и главния му секретар, режисьора Иван Ничев. По-важното е, че двамата шефове на Съюза на филмовите дейци не харесаха и

акционерното разпределение в РМД-то Киноцентър Бояна

То е сформирано от 132-ма души през май миналата година и се оглавява от изпълнителния директор на Бояна филм ЕАД Евгени Михайлов. Както писа в миналия си брой в. БАНКЕРЪ, той е и най-едрият собственик в РМД-то, регистрирано с 5 хил. лв. уставен капитал. Михайлов притежава 850 броя поименни акции с номинал от по 1 лв. всяка, което означава, че държи 17% от целия капитал на дружеството.
Отчитайки факта, че в района на Бояна терените вървят най-малко по 20 щ. долара квадратния метър, Евгени Михайлов обаче прави друга сметка. Според него, ако цялата площ, на която киноцентърът е собственик, се продаде по тези цени, купувачът няма да си върне от кинодейност шеметната сума от 20 млн. щ. долара даже и за десет години.
Ако обаче новите собственици пуснат багерите да изпосъборят всичко, ще препродадат земята тройно по-скъпо и ще спечелят значително повече от това, което са платили на АП. А пък дали ще има кино - много важно, от него нямали никакъв интерес фирмите, търгуващи с недвижима собственост, които са отворили усти за боянските филмови ливади, уточнява Михайлов.
Евгени Михайлов не крие пристрастията на своя екип към американската компания Кодак, с която киноцентърът си партнира от 1998 г. и благодарение на вложените от нея над 750 000 щ . долара разполага със супермодерно студио за телекино. С тази придобивка, а и с други модернизации, извършени със собствени средства,

Бояна филм може да съблазнява чуждестранните продукции

чиито продукции, реализирани у нас, само през миналата година надхвърлят 10 млн. щ. долара.
Ако обаче, разсъждава Михайлов, вместо Кодак на хоризонта се появи кандидат-приватизатор от ранга на Уорнър Брадърс, Парамаунт или Стивън Спилбърг, РМД-то Киноцентър - Бояна щяло да си удари капата в тавана. Само че за съжаление за момента компании от този ранг не се блазнят от боянските ливади.
Ако имах нечисти приватизационни интереси и политическа обвързаност с управляващите, твърди Михайлов, още преди две години киноцентърът щеше да е продаден. Обикновено едно предприятие, като влезе в раздържавителна процедура, започва да върви назад, да губи, да трупа дългове, изобщо да поевтинява. А такова нещо, според шефа на Бояна филм, с дружеството не се случва - напротив капиталът му от година на година расте. За работата и мениджърските умения на един екип говорят финансово-икономическите показатели. Някои от критиците ни, като председателят на Съюза на филмовите дейци Михаил Мелтев и главният секретар на съюза Иван Ничев, казва Евгени Михайлов, злоупотребяват с името на организацията.
И не било зле да се видят какви пък са резултатите от това, което те управляват - става дума за

собствеността на Съюза на филмовите дейци

Той притежава едно кино в центъра на София - става дума за Дома на киното, което работело на загуба и за втори път било на път да се раздели с европейския си лиценз. Ресторантът на филмовите дейци срещу Централната софийска баня, който навремето бе престижно заведение, сега се отдава под наем и там гърмят бомби, напомня Евгени Михайлов. Според него в окаяно състояние бил и прекрасният творчески дом на съюза в Лесидрен, създаден с огромните усилия на покойния Въло Радев. В момента 20-те му стаи и 10 апартамента на комплекса, ресторантите и прожекционната му зала били отдадени под наем неизвестно на кого за смешната сума от 1500 лв. на месец. Цялото имущество на съюза е в плачевно материално и финансово състояние. Ако някой иска да докара до същото дередже и киноцентъра - да си каже, обобщава атакуваният Евгени Михайлов.
Явно неговият отбор, в който от 23 юли играят и именити кинаджии като аниматора Златин Радев с две номинации за Оскар, режисьорите Николай Волев, Рангел Вълчанов, Георги Дюлгеров, художниците Доньо Донев, Анри Кулев и Тодор Динов и актьорите Джоко Росич, Филип Трифонов, Любен Чаталов, Иван Иванов и прочие, ще получи финансова инжекция от Кодак. Въпросът е дали няма да им мине път друго РМД. И което е доста по-важно - ще има ли друг сериозен чуждестранен инвеститор, съгласен да превърне Бояна в Холивуд. А може е би най-добре филмовата фабрика да си остане държавна, пък с киното ни да става каквото ще. То и без друго представителите на неговата разединена гилдия хем не знаят какво точно искат, хем искат душата да им е в рая.

Facebook logo
Бъдете с нас и във