Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КИЕВ ПОСЯГА КЪМ ГАЗОВОТО КРАНЧЕ ЗА ЕВРОПА

ТОПЛОФИКАЦИИТЕ В БЪЛГАРИЯ, КОЯТО Е СРЕД НАЙ-ПОТЪРПЕВШИТЕ СТРАНИ, ЩЕ БЪДАТ ЗАТВОРЕНИТози, който владее енергийните ресурси и пътищата им към глобалния пазар, ще управлява света, заяви Збигнев Бжежински още в навечерието на войната в Персийския залив от 1989 година. Оттогава насам не един и два международни конфликта доказаха истинността на тази прогноза. В действителност те бяха по-скоро за нефт, природен газ и военно присъствие, отколкото за демокрация. Такава бе и продължава да е войната в Ирак, такива са и битките за властта в бившите съветски републики Азербайджан, Грузия и Украйна, през чиито територии Москва изнася основното количество от нефта и природния си газ. Освен че попълват основната част от руския федерален бюджет, те са и основното оръжие на Русия в стремежа й за геополитическо господство. В момента голяма част от рафинериите в страните от бившия СИВ, в Централна и Западна Европа, в Далечния изток и отвъд Океана преработват най-вече руски суров петрол. Засега руският природен газ достига само до два континента, но зависимостта при него е доста по-непреодолима. Над 40% от консумираното днес в Западна Европа синьо гориво е руско. В Централна и Югоизточна Европа, както и в държавите между Каспийско и Черно море тази зависимост пък е почти 100-процентова. ----------------------В края на юни Украйна се превърна в един от основните плацдарми на голямата игра между Кремъл и Белия дом. След оранжевата революция официален Вашингтон обеща на победителя Виктор Юшченко членство в НАТО и политическа и икономическа подкрепа за налагане на демокрацията в бившата съветска република. Ако обаче Украйна стане член на Атлантическия алианс, Русия ще бъде лишена от достъп до военноморската си база в Крим, а условията за експорта на руски нефт и природен газ ще се диктуват от САЩ. Нещо, което руснаците не могат просто така да преглътнат и реагират остро на всеки опит за независима политика на бившия си сателит. Проблемът е, че потърпевши от разменените ударитози път ще са не само украинците и руснаците, но и близо половината от жителите на Стария континент, за които природният газ е неделима част от ежедневието. Напоследък Украйна демонстрира, че е готова да се конфронтира с Русия в практически всички енергийни отрасли, с изключение на въглищния. От 1 юли Киев прекрати доставките на украинска атомна електроенергия в руските погранични райони, а броени дни по-късно вдигна цената на киловатчас 1.8 пъти. В края на миналата седмица пък шефът на Газпром Алексей Милер информира украинския си колега Алексей Ивченко - председател на борда на директорите на Нафтогаз, че руската страна ще удържи 7.8 млрд. куб. метра природен газ от количествата, които доставя за Украйна, като част от схемата за разплащане по транзита. Причината бе, че през есенно-зимният период на 2004 -2005 г. украинците не са удовлетворили нито една от 40 заявки на Газпром да пусне за износ руски газ, съхраняван в украински газохранилища. Предложената от Ивченко схема за компенсиране на спорните 7.8 млрд. куб. метра гориво не допадна на Кремъл. Украйна изяви готовност да върне на Газпром 1.75 млрд. куб. метра през четвъртото тримесечие на тази година, още толкова в началото на 2006-а, 3.3 млрд. да останат в хранилищата, а още 1 млрд. куб. метра да бъдат доставени в края на 2007-а. С други думи, Ивченко поиска разсрочване на плащанията с две години, издължаване на бартер, и то с дисконт 40 процента.Отговорът на Москва бе светкавичен. Времето, когато можеше да се краде безнаказано от Газпром и дъщерните му дружества, отдавна отмина, отбеляза заместник-председателят на директорския борд на компанията Александър Медведев. Той добави, че спорът ще се решава в съответствие с интересите на Газпром и че на Украйна ще й бъде предложен избор: или да плати природния газ по устройващи и двете страни цени, или ще й се удържи от количествата за 2005 година. Цената, назована от руския газов гигант като начална за преговорите с Киев, бе 160 долара за 1000 куб. метра.Впрочем историята на конфликта между Газпром и Нафтогаз много напомня на политически детективПрез декември 2004-а, в разгара на преговорите за цената на газа между Туркменистан, от една страна, и Русия и Украйна, от друга, Ашхабад прекрати доставките на синьо гориво. Киев, в чийто газов баланс туркменистанският газ е около 50%, бе заплашен от бяла смърт. За да я избегне, а и да не отслаби преговорните си позиции, Нафтогаз започна да консумира гориво от подземните хранилища. При това с неофициалното съгласие на Газпром, предизвикано от форсмажорната ситуация и съюзническата игра с украинската газова компания. Двете държави дори се бяха споразумели, ако не постигнат договореност с Туркменистан, от началото на 2005-а Газпром да осигури от независими производители около 20 млрд. куб. метра природен газ, който да запълни дупката в украинския енергиен баланс. След оранжевата революция в Украйна обаче ситуацията коренно се промени. Москва не пожела да изпълни ангажимента си и да достави допълнителните количества руско гориво, след което Киев спешно прие повишените цени на Туркменистан. След два тура от преговори, в които се включи и украинският президент Виктор Юшченко, бе постигната договореност от 1 юли Украйна да плаща доставките на туркменски газ изцяло във валута по цена 44 долара за 1000 куб. метра. Подписано бе и споразумение за поетапно уреждане на миналите газови задължения на украинците към Ашхабад. Точният им размер не бе назован, но според различни източници те варират в твърде широки граници - от 60 до 600 млн. долара. Доколко този ход ще се окаже печеливш, тепърва ще стане ясно, макар експертите да се съмняват, че новите доставки ще започнат, преди Нафтогаз да уреди старите си дългове към Туркменистан. Доказателство, че положението все още не е нормализираное и фактът, че премиерът Юлия Тимошенко забрани на украинската държавна компания да реекспортира гориво, докато не бъде отстранен газовият дефицит в страната (само за втората половина на 2005-а недостигът се оценява на 18 млрд. куб. метра). Съгласно споразумението между Газпром и Нафтогаз от 2002-ра Украйна има право на повторен износ на 6 млрд. куб. метра природен газ. От тях без съгласието на руснаците може да продаде 1 млрд. куб. метра, а останалите пет - само с тяхна благословия. Според публикации в медиите тези количества се продават в Полша и Унгария от компанията Росукренерго, създадена по договореност между Газпром и Нафтогаз. Интересите на руснаците в нея се защитават от Газпромбанк, а Киев е предоставил управлението на дела си в ръцете на австрийската консултантска фирма Райфайзен Инвестмънт (Raiffeisen Investment).Реално погледнато, препродажбата на 1 млрд. куб. метра газ би донесла на Нафтогаз около 150 млн. долара, които едва ли ще са й излишни, особено на този етап. Но на фона на задълбочаващия се газов дефицит решението да се оставят тези количества вътре в държавата изглежда логично и ще отдалечи за известно време Украйна от недостига на енергоресурси. Годишно тя консумира около 76 млрд. куб. метра, като собственият й добив не надвишава 19 млрд. куб. метра. А възникналият през последните няколко години недостиг се компенсира от туркменски доставки, но само по договореност с руската страна. Засега обаче тази врата е затворена за Киев.Единствената друга възможност за спасениеще предизвика доста сериозни проблеми не само с Русия, а и с Европа, само че украинците явно все повече са склонни да я използват. С официална телеграма в началото на седмицата Нафтогаз предупреди Газпром, че намаляването на доставките на газ за Украйна може да доведе до прекратяване на доставките за европейските контрагенти на руската компания.Даже Газпром да изпълни заплахата си и не ни достави тези 7.8 млрд. куб. метра, газова криза няма да има. Целият руски транзит за Западна Европа преминава през територията на Украйна и следователно можем да вземем толкова, колкото ни е нужно, подчерта председателят на комисията по енергетика във Върховната Рада Александър Гудма. Аналогично изявление направи и Алексей Ивченко: Ако руската страна има намерения да отреже това количество, то ние можем да си го възстановим за сметка на експорта на природен газ през наша територия.Без съмнение, такъв ход би се отразил доста зле на руската икономика. За първите шест месеца на тази година добивът на природен газ в Русия надхвърли 325.5 млрд. кубични метра, което е с 1.3 на сто повече от същия период на 2004-а. Добивът само на Газпром пък е над 278.5 млрд. кубични метра. Нарастване има и на изнасяните количества. От януари до края на юни те са скочили с 10.6% в сравнение с първото шестмесечие на предишната година. При това увеличението на експорта е основно към развитите западноевропейски пазари и Кремъл не би оставил току-така Киев да сложи прът в колелата му. Подобна ситуация имаше през февруари 2004-а. Тогава Беларус, с която също течаха доста оживени дискусии за цената на газа, се опита да източи газ от транзита на Газпром. В отговор руският монополист напълно спря подаването на гориво за около денонощие, което предизвика паника сред потребителите не само в бившата съветска република, но и в съседна Полша. Варшава заплаши, че 24-часовата липса на природен газ може да струва на Газпром около 70 млн. долара, а медиите в Централна Европа единно застанаха зад полските и беларуските искания. Отзвукът, както и последствията за Газпром сега, при евентуално врътване на кранчето на синьото гориво, минаващо през територията на Украйна, очевидно ще са значително по-сериозни. Защото количествата, които се транспортират оттам, са поне десет пъти по-големив сравнение с минаващите през Беларус и са насочени не към Полша, а главно към Западна Европа. Всичко това явно добре се схваща от руските власти. Депутати от държавната Дума вече обявиха, че ще се обърнат към премиера Михаил Фрадков с писмено предложение да се разгледат възможностите за повишаване на цените на природния газ за редица държави от бившия СССР. Документът е озаглавен За цените на природния газ, доставян от Русия в Грузия, Латвия, Молдова, Украйна и Естония, и за ликвидирането на задълженията на тези страни към Русия за доставения им природен газ. В него се изразява загриженост за несъответствието между стойността, на която се продава синьото гориво в посочените държави, и цената, която плащат за него останалите клиенти на Газпром. В конфликта се намеси и руският президент Владимир Путин. 7.8 млрд. куб. метра струват над 1.3 млрд. долара. Ние, естествено, не искаме този дълг да бъде уреден още утре, но специалистите трябва да решат проблема, заяви той. Работата е там, че при обтегнатите и доста сложни руско-украински отношения експертен диалог изглежда почти абсурденИ всяка прогноза за скорошно уреждане на споровете е повече от несигурна. При всички положения Киев не може да не си дава сметка, че с наближаването на зимата недостигът на синьо гориво ще се чувства все по-остро. Ако дотогава не бъде намерен изход, нищо чудно Нафтогаз да изпълни заканата си и да дръпне от транзитната тръба на Газпром. Само че докато страните в западната и централната част на Стария континент все пак имат някаква алтернатива (количествата синьо гориво, извличани от Балтийско море), затвореното от Киев кранче ще е фатално за Югозападна Европа. Без природен газ ще останат и Румъния, и България, и Гърция, и Сърбия, и европейската част на Турция. Сериозно ще бъдат засегнати и Австрия, Унгария, Германия, Италия, Полша, Словакия, Словения, Франция, Чехия... Тоест всички, разчитащи на руския газ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във