Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАСПИЙСКИЯТ НЕФТ СИ ПОРЪЧА ВИЗА ЗА КИТАЙ

Каспийският нефт и неговите пътища към световните петролни пазари ще са една от големите интриги на новия век, твърдяха в навечерието му авторитетни политически анализатори. Четири години по-късно неизвестните около неговото бъдеще отпадат.Руските планове станаха ясни на 1 октомври, на проведеното в руската столица междуведомствено съвещание по въпросите за транзита на суров петрол. Официалното съобщение след заседанието бе доста обтекаемо: заявено бе, че правителството на Руската федерация продължава внимателно да следи проектите за тръбопроводи, които са алтернатива на морския превоз на нефт. Изброени бяха алтернативните маршрути за заобикаляне на Босфора: Бургас - Александруполис с предвиждан капацитет от 35 млн. т на година, който се поддържа от министерствата на външните работи и на икономическото развитие. Другите варианти, изучавани от руския транспортен монополист Транснефт, са Одеса-Броди-Гданск (45 млн. т на година), Бургас-Вльора (40 млн. т) и Каиркьой - Ибрикхаба (60 млн. т), се твърдеше в официалното изявление. Подобни съобщения правителството в Кремъл прави вече повече от година, без обаче да поема конкретни ангажименти към който и да е от алтернативните варианти. Затова пък руският министър на транспорта Игор Левитин директно заяви, че пропускателните възможности на черноморските и балтийските проливи за транспортирането на нефт далеч не са изчерпани. Левитин потвърди още веднъж, че черноморските и балтийските маршрути за превоз на нефт са традиционни и икономически обосновани и че руското министерство на транспорта заедно с останалите ведомства ще продължи действията си на международно ниво за съхраняване и увеличаване на сегашните обеми нефт, превозвани през проливите. Министърът обяви за политически натиск заявленията на редица държави и международни организации, които ,акцентирайки вниманието върху въпроса за безопасността на превозите, се опитват извлекат допълнителни преимущества за собствените си политически и икономически интереси. За анализаторите от Москва и Лондон изявлението на руския транспортен министър е доказателство, че засега Кремъл няма да подкрепи никой от вариантите за байпас на Босфора. Според тях голяма част от нефта, добиван в руската зона на Каспийско море, най-вероятно ще се насочи на Изток - към Китай. Твърденията им се те базират на подготвяното петгодишно споразумение между правителствата на двете страни, чието съдържание стана известно в средата на септември. Според документа през 2005 г. Москва ще увеличи доставките на нефт за Китай до 10 млн. т, а след 2006 г. пък руският петролен износ на Изток ще е по 15 млн. т годишно.Подобни са и намеренията на казахстанската администрация, която на 28 септември подписа с Пекин споразумение за строеж на транзитен нефтопровод за Западен Китай. Тръбопроводът от Казахстан за Китай може да изпие нефта, предназначен за транзит през Русия и Азербайджан, коментираха експерти от московската агенция Финмаркет. Казахстанският проект е на обща стойност 700 млн. щ. долара, тръбопроводът е с дължина 938 км и с пропускателна способност на първия етап 10 млн. тона. Предвижда се капацитетът му да бъде удвоен. Разширението ще струва нови 300-500 млн. щ. долара и ще увеличи обема на доставките до 20 млн. т годишно. Трасето ще се изгражда от Националната компания КазМунайГаз (КМГ), притежаваща монопол за всички държавни казахстански нефтени проекти, и от Китайската национална нефтена корпорация (КННК). Те ще си разделят финансирането по равно. Строителството на тръбопровода започна официално през тази седмица и трябва да бъде завършено в края на следващата година. Редовните доставки на казахстански нефт са планирани за началото на 2006 година. Всъщност към Китай ще тръгне около една трета от добивания в Казахстан суров петрол, който, според министъра на енергетиката и минералните ресурси на страната Владимир Школни, през 2005 г. ще е около 1.3 млн. барела (160 хил. т) на денонощие. Годишният добив пък ще надвиши 58 млн. тона. Други 20 млн. барела ще бъдат насочени към Баку и оттам към Средиземно море по тръбопровода Баку - Тбилиси - Джейхан. Очаква се споразумението между Казахстан и Азербайджан за строеж на свързващата тръба да бъде подписано до края на годината. Останалите количества, според официални изявления на казахстанското правителство, ще бъдат насочени към Иран. Оттам в момента минава и основният петролен износ на страната.Решението на Казахстан за изграждане на китайски тръбопровод е не толкова икономическо, колкото политическо. Страната, 98% от икономиката на която е свързана с петрола, ще стане независима от двете съседни държави (Русия и Азербайджан) и ще повлияе силно върху съдбата на повечето нефтени проекти в Каспийския регион, заявиха лондонски анализатори, цитирани от Би Би Си. Просто защото през последната година Китай се очерта като втория в света нефтен вносител (след САЩ), а интензивните темпове на икономическото му развитие са предпоставка за повишено търсене и в бъдеще. Допълнително тук натежава и фактът, че заплащането на доставките е предварително договорено с правителството в Пекин, което ще гарантира и сигурността на петролните трасета. Така че най-вероятно е първата казахстанска тръба много скоро да бъде не само дублирана, но да се прокарат и нови трасета. Според неофициална информация едно от тях е обект и на междуправителственото споразумение Москва - Пекин: в момента се обсъждало финансирането на трасето.Тези преговори най-вероятно са причина и за вежливото, на пръв поглед, но по същество протестно изявление на руския министър на енергетиката и промишлеността Виктор Христенко по адрес на Казахстан. При посещението си в каспийската република в края на миналата седмица Христенко заяви, че Казахстан действа абсолютно правилно, откривайки нови направления, в това число и доставки на нефт за Китай. След това обаче министърът добави: Нашите (между Русия и Казахстан) перспективи по добива и транспорта на нефт би трябвало да станат известни на всяка от страните и да бъдат съгласувани на доста по-ранен етап. Тогава ще ни бъдат спестени сюрпризи, а и ще бъдем готови за всеки вариант.Как ще се развият взаимоотношенията между двете страни по пътя към китайския петролен пазар все още не може да се прогнозира точно. Сигурно е обаче, че двете страни все по-малко ще разчитат на Черноморските проливи, за да излязат на световните нефтени пазари. Още по-малка е вероятността двете правителства да подкрепят някой от вариантите за алтернативна тръба, заобикаляща Босфора. Затова единственият шанс на някой от двата български проекта е той да бъде подкрепен от големите западни компании, базирани край Каспийско море, заявиха за в. БАНКЕРЪ експерти от строителното ведомство.И докато за трасето до Александруполис лобират главно българският строителен министър Валентин Церовски и гръцки корабни магнати, маршрутът до Вльора привлече Бритиш петролиум, италианската Аджип и щатските Шеврон Тексако и Ексън Мобил. И някои от членовете на българското правителство, прогласили още на 8 април за приоритетни и двата проекта за петролен байпас на Босфора през наша територия. Следващата им крачка е да обсъдят и благословят тристранния междуправителствен нефтен меморандум София - Скопие - Тирана, чийто текст вече е одобрен на експертно ниво.

Facebook logo
Бъдете с нас и във