Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Карго хъб ще отпуши Калотина

България и Сърбия продължават да търсят начин за облекчена обработка на товари на границата.

Ще си сътрудничим със Сърбия при  изграждането на железопътната инфраструктура по Коридор №10. За целта правителството упълномощи министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски да  подпише  Меморандум за разбирателство между двете страни за подобряване на ефективността на железопътния транспорт. Двете страни се договориха да засилят реализацията на редица инфраструктурни проекти, както и да проучат възможността  да кандидатстват  съвместно  за финансиране от  европейските фондове или от  международни институции за финансиране  на обекти  по този коридор. Например обединените усилия  на Сърбия и България им помогнаха да получат европари за изграждането на газовата връзка между двете страни (Ниш-Димитровград-София).

Подписването на този меморандум беше договорено между министър  Московски и вицепремиера и министъра на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия Зорана Михайлович в края на януари тази година. Документът отразява желанието на двете страни за ускорено изграждане на редица инфраструктурни проекти между тях. Общата пресечна точка на интересите е бързото приключване на пътния и жп коридор София-Калотина-Димитровград-Ниш-Белград.

Западната ни съседка се подготвя за членство в ЕС и за нея  е важна свързаността, тъй като тя граничи със седем други държави. А още по-важно е как  стоките да минават  по-бързо през границите. Това ще подобри и конкурентоспособността, отбеляза тогава Зорана Михайлович. В сегашното  споразумение  е регламентирано  и въвеждането на по-ефективен граничен контрол, който ще улесни преминаването на товарите. В момента обработката на един ТИР отнема около два-два часа и половина от двете страни на границата. Още през януари транспортният министър Ивайло Московски посочи, че ще се търси решение на този проблем, например чрез създаване на общ българо-сръбски митнически екип. Така ще се избегнат проверките от двете страни на границата, което ще ускори трафика и ще намали опашките. И дори ще искаме от Европейската комисия разрешение за един пункт  т. нар. дерогация или частична отмяна на разпоредбите за граничен контрол по отношение на товарните превози. Очакванията са тези съгласувания да отнемат около година и от 2018-а да се възползваме от това облекчение.

България работи активно по изграждането на пътната и железопътна връзки между София и Калотина. В момента е в ход тръжната процедура за жп участъка София - Волуяк, който се финансира по Механизма за свързана Европа. Има изготвен технически проект за жп линията от Волуяк до Драгоман и се очаква търговете да бъдат обявени най-късно в началото на 2019 година. Ако няма значителни забавяния при тръжните процедури, според министър Московски, в рамките на три години ще имаме железопътна връзка и оперативна съвместимост на системите между България и Сърбия.
И вицепремиерът Зорана Михайлович заяви, че направлението до границата с България е приоритетно и за тяхната страна, и вече има осигурено финансиране за електрификацията на жп линията от Ниш до Калотина. Съседите ни планират това да стане маршрут за превоз на товари от Европа към Азия и обратно. А връзката с други международни коридори на българска територия предлага и  възможност  да се превозват стоки и от север на юг. 

Друг приоритет в двустранните отношения е бързото изграждане на скоростния път от София до сръбската граница. Вече са стартирани тръжните процедури за пътната част от столицата до Калотина и се очаква още през 2018 г. да започне реалното строителство на двата участъка - от Сърбия до Драгоман и от Драгоман до Сливница. Амбицията е до края на 2018-а да се избере изпълнител и дори да започне строителството. Част от финансирането е от ЕС, а другата - от републиканския бюджет. С пари от Световната  банка Сърбия свърши своята работа от другата страна на границата. Там миналата година са  изградени  200 км от магистралата от Белград до Ниш  и тя вече е в експлоатация. От 1 януари тази година автомобилите плащат пътни такси  за преминаването по новооткрития участък на автомагистралата между градовете Димитровград и Ниш. Таксата за товарните автомобили е по 1120 динара (около 9.50 евро). Българската компания "Трейс Груп Холд" АД имаше принос това да се случи. Именно тя изгради част от важния коридор №10 в западната ни съседка. Според Зорана Михайлович останалите 25-30 км от източното разклонение на коридор №10 в участъка между Димитровград и Калотина ще бъде изцяло завършена до средата или най-късно до края на 2018-а.

Трасето между ГКПП "Калотина" и Сливница е много важно, тъй като е част от основната трансевропейска транспортна мрежа. То е по направлението Лондон - Будапеща - Белград - София - Пловдив - Истанбул - Калкута, което е най-краткият път, свързващ Западна Европа с Близкия и Средния изток. Участъкът "Калотина" - София осигурява връзка и към трансевропейския коридор "Ориент/Източно Средиземноморски".

Освен тези пътни проекти  България и Сърбия ще си сътрудничат и в развитието на пристанищната инфраструктура и на интермодални терминали за прехвърляне на товари между различни видове транспорт по река Дунав. Изграждането на тези съоръжения ще спомогне за съхранението и преноса на втечнен природен газ между двете страни. С подписването на документа се цели да бъде установено институционално сътрудничество, за да се определи рентабилността на изпълнението на бъдещи инфраструктурни проекти за изграждане на пристанищни съоръжения (LNG терминали), необходими за претоварване на втечнен природен газ по река Дунав, в контекста на обявеното изграждане на газопреносна връзка между България и Сърбия. Тук все още има нужда от някои уточнения. Западните ни съседи държат на изграждането на LNG терминали - като този край Русе, който работи от края на 2017-а. Той обаче е единственият у нас и е частна инвестиция.

Години наред вече управляващите у нас се бавят с осъществяването на проекти като описаните. Дано  желанието на Сърбия да се интегрира по-бързо и пълно в живота на Европейския съюз да  окаже натиск и над тези,  които вземат решенията у нас. Още повече  че големи проекти чукат на вратата ни от всички посоки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във