Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАНДИДАТИТЕ ЗА ПАМПОРОВО ЦАКАТ С ИТАЛИАНСКИЯ ДЪЛГ

Италианският дълг може да се окаже най-силният коз, който кандидат-купувачите на Пампорово ще извадят от ръкавите си в заключителния тур от наддаването за зимния ни курортен комплекс.


Другата седмица окончателно ще обявим кой е победителят в приватизационната надпревара за Пампорово, заяви за в. БАНКЕРЪ служител от Министерството на икономиката, пожелал анонимност. Всъщност победителят трябваше да бъде определен още в сряда (8 ноември), но около приватизационната сделка възникнаха нови обстоятелства.


На проведения на 8 ноември 2000 г. четвърти тур от преговорите и двамата останали в надпреварата кандидати - швейцарското дружество Турист инвест и Петрол холдинг груп, подобриха офертите си. В предишния кръг от преговори те предложиха съответно 9.3 и 8.3 млн. щ. долара. Твърди се, че сега и двете фирми-кандидатки за Пампорово, са предложили по около 10 млн. щ. долара за него.


Според служители на Петър Жотев собственик на швейцарското дружество е офшорната фирма Ман Тръст и още двама чуждестранни граждани. Интересите на Турист инвест на търга се представляват от Тодор Попов, който е и адвокат на турския хазартен бос Суди Озкан.


Петрол холдинг груп пък е бившият приватизационен фонд Петрол и се контролира от Бедо Доганян - дългогодишен шеф на дистрибуторската фирма за горива Петрол. През 1999 г. тя бе купена от Международен консорциум България, в който участваха Нафтекс петролеум България, управлявана от Митко Събев, австрийската фирма О Ем Ви и холдингът на Бедо Доганян.


Сега Петрол холдинг груп наддава срещу швейцарците от Турист Инвест за Пампорово. В хода на преговорите с Министерството на икономиката двамата кандидат-купувачи са повдигнали въпроса дали е възможно да платят част от предложената цена за 60% от акциите на Папморово по схемата за погасяване на българския дълг към Италия.


Според споразумението с апенинската република нашата държава поема задълженията на фалиралите Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК за 128 млн. г. марки към италианската държавна агенция за застраховане на експортните кредити САЧЕ. България получи правото от края на 1999 г. до края на 2001 г. да погасява тези задължения по схемата дълг срещу собственост. Това ще рече, че ако някоя фирма спечели приватизационна сделка за 10 млн. щ. долара, тя може да плати въпросната сума на САЧЕ вместо на българската държава. Италианската агенция пък от отписва дълг на нашата държава за 10 млн. щ. долара и така докато цялото задължение от 128 млн. г. марки не бъде покрито.


В случая с Пампорово обаче описаната по-горе операция не може да се приложи в чистия й вид, защото продаваното дружество е в списъка за целева приватизация. Това означава, че купувачът трябва да плати по-голямата част от предложената цена с живи пари. Запознати с намеренията на Турист инвест и на Петрол холдинг груп твърдят, че те смятат да платят 85% от предложената за Пампорово цена в брой, а останалите 15% по схемата с италианския дълг. Подобна структура на плащане е изгодна както за купувачите, така и за държавата. Причината е, че инвеститорът може да се договори със САЧЕ да й плати около 60% от номиналната стойност на българското задължение, което погасява.


Как би изглеждала подобна сделка?


Ако например Петрол холдинг груп предложи за Пампорово 10 млн. щ. долара и плати 15% от цената по схемата с италианския дълг, реалните му разходи по сделката ще са 9.4 млн. щ. долара. От тях 8.5 млн. щ. долара той ще плати в брой на държавата, а 900 хил. щ. долара ще преведе на САЧЕ, с които ще бъде покрит външен дълг на България за 1.5 млн. щ. долара.


Предложението на Турист инвест и на Петрол холдинг груп за плащане по схемата с италианския дълг принуди служителите от министерството на Петър Жотев да отложат с една седмица финалните преговори. Дотогава двамата кандидати ще бъдат официално уведомени дали ще могат да използват описаната схема. Ако купувачите на Пампорово получат позволение да се възползват от споразумението с Италия, нищо чудно офертите им чувствително да се подобрят. А от това ще спечели единствено продавачът.


Прилагането на схемата с италианския дълг носи още една изгода за държавата. Нейното осъществяване ще позволи на Министерството на финансите да получи 37.4 млн. г. марки от БРИБАНК (сега името й е Стопанска и инвестиционна банка), която на 23 юни 2000 г. купи затворената Стопанска банка.


Фалиралата кредитна институция дължеше на италианската Иституто банкарио Сан Паоло ди Торино 116 млн. г. марки по заем, отпуснат й през 1989 г., който бе застрахован от САЧЕ. През 1999 г. италианската банка се сля с Иституто Мобилиаре Италиано и създаде Сан Паоло ИМИ. Новата банка обаче не се легитимира като кредитор на фалиралата Стопанска банка, тъй като си бе получила парите от САЧЕ. Именно италианската държавна агенция е истинският кредитор на затворената българска кредитна институция, а от 23 юни 2000 г. и на купувача й Стопанска и инвестиционна банка.


След подписването на споразумението от декември 1999 г. за одържавяване на дълговете към САЧЕ Министерството на финансите иска да бъде признато за кредитор на Стопанска банка, а след това и на нейния купувач. Но съдът отхвърли тези претенции. Според магистратите Министерството на финансите може да бъде признато за кредитор едва след като изтече двегодишният срок (1999-2001), през който се прилага схемата дълг срещу собственост със САЧЕ, или, ако преди това италианският дълг бъде погасен по въпросната схема.


Специално за в.БАНКЕРЪ запознати с материята юристи коментираха, че държавата може да предяви към Стопанска и инвестиционна банка претенции и ако има частични погашения по италианския дълг. Да кажем, че по описаната схема при сделката за Папморово бъде погасен дълг към САЧЕ за 2.46 млн. г. марки - 2% от цялото задължение, равняващо се на 128 млн. г. марки. При това положение Министерството на финансите ще има право да поиска от Стопанска и инвестиционна банка да му плати 2% (648 хил. г. марки) от тези 37.4 млн. г. марки, които тя се е ангажирала да преведе на собственика на италианския дълг на несъществуващата вече Стопанска банка.


Така че колкото повече сделки с италианския дълг се осъществят, толкова по-бързо въпросните 37.4 млн. г. марки ще влязат в бюджета. А победителят в приватизационното наддаване вероятно ще бъде определен от правителството, тъй като ако сделката надхвърля 15 млн. лв., сключването й трябва да бъде благословено от Министерския съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във