Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Какво става с Bitcoin?

Годишната консумация на ток за добив на bitcoin надхвърля 27TWh

Движенията в цената на криптовалутата могат да донесат големи печалби, но крият и сериозен риск.
S 250 a914d3b7 1094 440c 9011 92b15eaa219b

Виртуалната валута bitcoin се търгуваше преди пет месеца - на 14 юни, на нива от около 1900 щ. долара. До края на август стойността й се повиши до 4500 долара, след което падна рязко до 3100 долара. Оттам нататък последва нов зашеметяващ ръст - цена от 7900 долара, за да се стигне до срива от 11 ноември, който върна дигиталните пари на 5500 долара и изтри близо 40 млрд. долара от пазарната им капитализация. От началото на тази седмица сме свидетели на нов възход, който бързо неутрализира загубите и върна bitcoin твърдо над 6000 долара.

Тези резки движения несъмнено са донесли големи печалби за едни и също толкова големи загуби за други. Но въпросът е как и защо се случват аномалиите в цената? Тъй като за криптовалутите се изписа и изговори много през последните месеци, ще кажем само, че стойността им в най-голяма степен зависи от спекулациите и очакванията, съответно от търсенето и предлагането, докато реалната покупателна способност на виртуалните пари - също като тях, е все още имагинерно понятие.

Ако се вгледаме конкретно в bitcoin, ще видим ясно изразените причини за движенията на цената - пускането на bitcoin cahs, изявленията на шефа на "Джей Пи Моргън Чейз" - Джейми Даймън, както и отложеният пуск на технологията SegWit2. Именно последното е в основата на сътресенията от 11 ноември. Новата технология за блокчейн веригата трябваше да заработи през тази седмица, за да опрости и ускори транзакциите. Но създателите й се отказаха от прилагането й поради разногласията в биткойн обществото. Което пък уплаши мнозина, че дигиталната валута няма да може скоро да влезе в масово обращение. И започнаха масови разпродажби. Но паниката бързо отмина, когато на пазара се появиха нови инвеститори, изчакващи такива сривове в цената, за да влязат, образно казано, в схемата. 

Точно обратните движения се случиха с bitcoin cahs. От началото на ноември "клонингът" на оригиналния bitcoin, позволяващ значително по-бързи разплащания, непрестанно поскъпва - от 430 до над 1300 долара за десет дни. На 11 ноември се стигна до истински бум, при който за кратко цената на bitcoin cahs достигна 2500 долара. А от началото на тази седмица има спад до нива от около хиляда долара.

При всички положения в следващите месеци ще има още няколко подобни цикъла. Просто bitcoin и криптовалутите като цяло все още търсят своето място, обновяват системите си и се нагаждат спрямо нуждите и заплахите. Едно е сигурно - интереса, или по-скоро желанието на мнозина за бързи печалби, ще поддържат цените във възходящ тренд. Дали обаче биткойнът е най-големият балон в света, или една много добра авангардна инвестиция в новата ера на финансовите технологии? Професорът по икономика и политология в Харвардския университет Кенет Рогоф отбелязва: "Моята интуиция ми подсказва, че в дългосрочен план технологията ще се развива, но цената на биткойна ще се срине." Като основна заплаха той изтъква липсата или по-скоро хаотичната регулаторна рамка. Докато Европейският съюз тепърва ще прави анализи по въпроса с криптовалутите, китайското правителство забрани обмена на bitcoin. Япония пък регистрира тази монета като законно разплащателно средство - в очевиден опит да се превърне в световния център на финансовите технологии. В САЩ мениджърите от Силициевата долина на сляпо инвестират огромни суми в биткойна и едновременно разработват негови конкуренти. Според Рогоф сериозна опасност за цената на bitcoin представлява и рискът анонимността на транзакциите да изчезне, когато се наложат определени регулации.

Но преди това има нещо друго, за което малцина си дават сметка - разходите и потреблението на електричество при добива и операциите с дигиталните валути. На практика безплатните транзакции от зората на bitcoin (около 2010 г.) са вече история. Днес един превод на дигитални монети към търговец, борса или дори цифров портфейл струва между 3 и 6 долара. При което всякакви дребни плащания стават нерентабилни. Впрочем тази е и причината огромна част от наличните близо 17 млн. бикойна да стоят блокирани в борси и портфейли, като с тях реално не се извършва нищо. И, което е по-лошото, нуждата от електричество ще продължи да се увеличава стремглаво поради същността на добиване на тези монети. По последни данни от сайта digiconomist.net само на 13 ноември са били консумирани 74 млн. киловатчаса електроенергия. А средният разход на ток за една-единствена транзакция вече е 255KWh - колкото харчи за цял месец през лятото едно средностатистическо семейство у нас. Нещо повече - годишната консумация на електричество за майнинг (mining) на bitcoin надхвърля 27TWh. Колко много е това става ясно от сравнението, че почти толкова електроенергия харчи Ирландия за цяла година. Интересно е, че само преди месец - на 14 октомври, разходът на ток бе около 20TWh, което означава, че потреблението се е увеличило с около една трета. Ако този темп се запази, съвсем скоро биткойн-системата ще се нареди сред 50-те най-големи енергийни консуматори в света. А България със своите 27TWh годишно ще бъде задмината още през декември.

Засега енергийните разходи за добива и трансферите на втората по-популярност криптовалута - Ethereum, са около 10TWh на година. Но е важно да се уточни, че само преди 30 дни те бяха 5TWh. Или ръстът е 100 процента. Така първите две виртуални валути потребяват електроенергия, колкото цяла Унгария или колкото 3.4 млн. американски домакинства.

В цялата работа има и един друг важен момент - от социално отговорно и екологично начинание преди няколко години днес bitcoin е същински прахосник на енергия. Което според различни експерти ще се окаже най-тежкото клеймо за дигиталните пари. И без промяна в начина на добиването им обществото ще ги отхвърли като несъвместими с мерките за опазване на климата. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във