Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАКВАТО ДЪРЖАВАТА, ТАКИВА И ГРАНИЧНИТЕ ПУНКТОВЕ

Какво ли би се случило с българските гранични контролно-пропускателни пунктове, ако премиерът Симеон Сакскобургготски, покрай посещението си в Сливница в края на миналия месец, не бе отскочил и до намиращата се наблизо врата на страната ни към Европа - Калотина? Те може би щяха да продължат да наподобяват по-скоро лунен пейзаж, отколкото да приличат на модерните европейски гранични съоръжения. Не че след височайшето посещение положението коренно се е променило. Но правителството поне демонстрира активност в намерението си да напудри и ароматизира границите ни. Така се изтълкува в бизнессредите заделянето на 18 млн. лв. от бюджетния излишък за 2004 г. за облагородяването им.Друг е въпросът, че с тези си действия премиерът Сакскобургготски и министрите му елегантно ще опитат да заличат провала на няколко свои решения и постановления все в тази насока. Едното от тях беше утвърдено още в началото на 2004 година. Тогава лично министър-председателят разпореди да бъдат предприети спешни мерки. В едномесечен срок (отдавна, отдавна изтекъл) финансовото министерство трябваше да предложи мерки за подобряване на организацията на митническия контрол, а МВР - да измисли чудотворна рецепта как полицаите хем да бъдат по-учтиви, хем да работят по-бързо. На строителното ведомство пък бе заръчано да изготви план за инвестиции в инфраструктурата на ГКПП-та (ще рече - модернизация на сградния фонд, магазините, тоалетните и пътищата). Предвиждаше се по принцип подчинените на министър Валентин Церовски, работещи в популярната служба Пътни такси и разрешителни, да се примирят с факта, че няма да събират такси за всеки преминаващ камион, а само за тези, чието тегло очевидно надхвърля допустимите граници. Ветеринарите на земеделския министър Мехмед Дикме пък трябваше да преглътнат горчивия хап, че пътуващите от и за чужбина туристи и търговци ще се бъркат за преминаване през локвата за дезинфекция само в случаи на върлуваща епидемия у нас или в съседните ни държави. Нещо като черешка на върха на тортата бе обещанието, че всички дължими такси при преминаването на границата ( а те не са никак малко) ще се събират на едно гише. Така че ако има корупция, то поне тя да бъде само на едно място. Както в. БАНКЕРЪ коментира още тогава, всичко това звучеше прекалено хубаво, за да е вярно. Нищо, че с присъщия му ентусиазъм натовареният с координацията по изпълнението на тази амбициозна правителствена програма вицепремиер и министър на транспорта Николай Василев уверяваше по онова време представителите на медиите, че този път няма мърдане. Но ето че неусетно за правителството от така описаните събития изтекоха цели девет месеца, а министър-председателят Сакскобургготски отново трябваше да констатира мизерния вид на граничните ни пунктове.Много или малко са отпуснатите от правителството 18 млн. лв. и как точно да бъдат изхарчени те? С това се занимаваха през седмицата членовете на Междуведомствения съвет за граничните пунктове (още по темата на стр. ......). Тази структура съществува у нас от години, но едва ли някой е чувал за нея. Както си призна и новоназначеният й председател - транспортният министър Николай Василев, в интервю за столичен всекидневник, той научил за наличието на съвета едва в средата на септември, когато министър-председателят му съобщил, че е избран на този пост. Да се чуди човек с какво точно се е занимавала поредната бюрократична структура в държавата, след като границите ни от години тънат в мърсотия. Когато към това се прибавят и дупките по платната на входните и изходни трасета, както и десетките фургони, изпълняващи функциите на офиси на спедиторски фирми, безмитни магазини, сарафски бюра, дори и на банки, екзотиката наистина става неописуема.Проблемът с хигиенизирането на ГКПП обаче бледнее в сравнение с този за липсата на модерна инфраструктура около тях. Допълнителни затруднения създава и фактът, че по-голямата част от пунктовете ни са строени в периода на студената война с единствената цел по-скоро да ограничават трафика от страни като Гърция и Турция например, отколкото да улесняват бързото преминаване на граничната бразда. Мнозина търговци с по-дълга памет са на мнение, че през последните петнадесет години малко неща са се подобрили в инфраструктурно отношение. Така например и до днес на два от стратегическите пунктове - Капитан Андреево и Калотина, продължава да работи само по една лента з проверка на товарните автомобили, пътуващи от и за България. Това обаче едвали не е единствената причина за честите километрични опашки от ТИР-ове по границите ни, особено в празнични дни. Превозвачите обикновено са длъжни да изчакат чинно пред гишетата на пет-шест надзорни служби, поемайки риска на всяко едно от тях да им бъде поискана неофициална такса за по-бързо обслужване. По думите на Георги Чернев, заместник-председател на търговско-промишлената палата, едно от най-безсмислените плащания, срещу които роптаят шофьорите, е за дезинфекция на автомобили или преминаване през т. нар. локва против епидемии. Успокояващото в случая е, че Министерството на земеделието и горите (което е отговорно за събирането на санитарните такси) склони все пак да внесе в Министерския съвет проект за изменение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Ако Народното събрание го приеме, занапред леките автомобили и камионите ще минават през дезинфекция само в случаи на реален риск от епидемия, а не, както сега, при всяко преминаване на границата. За сметка на това си остава ( поне засега) рекетът, на който са подлагани превозвачите от работещите в службата Пътни такси и разрешителни. Наблюденията на представители на БТПП са, че един ТИР се обработва на границата средно за около девет часа. В дните, когато там има инспекции от страна на браншовите организации, цялата процедура минава за около два часа, посочва Чернев. Участници в Междуведомствената комисия за реформа в митниците свидетелстват, че когато заместник-министърът на финансите Стамен Тасев научил за тази статистика, възкликнал: Нима това е възможно?По-лошото е, че едва ли може да се посочи конкретен виновник за тази ситуация. Наличието на множество държавни органи на граничната бразда, като митници, полиция, пътни и ветеринарни служби и др. размива отговорността между тях и съвсем не гарантира ефективен контрол. Да не говорим, че отделните служби не са свързани с единна информационна система, което прави обмена на данни между тях невъзможен. През последните няколко години пунктовете Капитан Андреево, Кулата и Калотина се прочуха с лошото си взаимодействие между работещите там гранични полицаи и митничари. Не бяха един и два случаите, когато дадена фирма вносител фигурира в регистрите на МВР, но липсва в митническите дневници. Достатъчно е само да се посочи примерът със 173-те ТИР-а с китайски стоки, преминали инкогнито през българо-гръцката граница на Кулата през първите шест месеца на тази година, за които съобщи неотдавна Националната служба за борба с организираната престъпност. Друг хронифициран от години проблем по пунктовете е липсата на рентгени за сканиране на камионите, което позволява те да бъдат проверявани, без да бъдат разтоварвани. Когато те все пак бяха намерени, се оказа, че инсталирането им е непосилно за републиканската хазна. Всеки пътуващ през Капитан Андреево може да зърне захвърления от години митнически рентген, докаран тук по времето на правителството на ОДС. Съоръжението така и не заработи и се озова на бунището, защото монтирането му било прекалено скъпо. На пръстите на едната ръка се броят и пунктовете, които могат да се похвалят, че разполагат с необходимите видеокамери за записване на номерата на преминаващите автомобили. Надеждите за подобряването на съществуващата инфраструктура по границите ни се съсредоточиха върху Световната банка, която отпусна 4.7 млн. евро за тази цел. Те са свързи с Инициативата за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа и се предвижда банката да плати за реконструкцията на шест от българските ГКПП-та. От офиса на финансовата институция в София съобщиха за в. БАНКЕРЪ, че с част от предвидените средства (1.6 млн. евро) е бил реконструиран пунктът Кулата. Там бяха изградени нови ленти за проверка, митническо хале и складове за съхранение на конфискувани стоки. Другият проект, финансиран от Световната банка, който вече е приключил, е разширението на пътя, водещ към ГКПП Видин Ферибот. Реконструират се пунктът Гюешево на границата с Македония и Капитан Андреево. Общо за тях ще бъдат изхарчени 2.6 млн. евро. На пристанище Бургас пък започна строителството на ново хале за проверка на контейнери. Каквото и да построим с помощта на Световната банка, в крайна сметка контролът по пунктовете остава в ръцете на българските ведомства. А те, както признава и транспортният министър Николай Василев, съвсем не са очаровани от перспективата да работят по европейски тертип. Показателен за това е фактът, че предложението за въвеждането на принципа за плащане на едно гише среща открита съпротива сред служителите на ведомствата, които си съжителстват на пропускателните пунктове. Но какво да се прави - не може границите да бъдат по-различни от държавата, която ограждат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във