Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАК СЕ ПИШЕ ДОБРА И ЛОША ПРИКАЗКА

ЦАРЕВИЧНИ ПРОДУКТИ, РАЗГРАД:ДОБРАТА ПРИКАЗКАТази сделка беше подготвена изцяло от екипите на г-н Александър Божков, ръководени лично от него, и бе първата голяма сделка у нас. Г-жа Инджова само формално подписа приватизационния договор. Според опонентите на сделката, основно политически и свързани с региона, стойността на незавършеното строителство възлизала на около 80 млн. долара. Поради тази причини г-н Божков беше атакуван години наред за ниската цена, на която било продадено Царевични продукти. Според мен и повечето приватизационни експерти по това време, сделката бе добра, защото даваше шанс инвестицията да бъде завършена и предприятието да заработи. А и фактът, че инвеститорът е сериозен и с опит, даваше приоритет на този елемент на сделката пред цената. Така че, без да се акцентира на солидната сума от 20 млн. долара, сделката за Царевични продукти може да се определи като добра за България.БЪЛГАРСКА РОЗА СЕВТОПОЛИСЛОШАТА ПРИКАЗКАСделкатаОт описанието на сделката, направено в статията Ирландска офшорка ужили хазната с 20 млн. долара, публикувана в бр.8 на в. БАНКЕРЪ с автор г-жа Шахъмова, следва, че всичко е станало своеволно и нелогично. Както казва тя, батакът бе забъркан.... Според мен, авторката е черпила информация от съобщението за пресата (което и сега се намира на сайта на АП), може и от други някои източници, но не и от това, което реално е договорено с купувача в приватизационния договор. А истината е следната: а) предложената (в реална конкуренция) от Ирландския фонд цена за придобиване на 68% от акциите е 7.054.000 щ. долара повече от два пъти над оценката за пазарната им стойност, и доколкото си спомням, около два пъти по-голяма от тази на класирания на второ място кандидат-купувач; б) още в първоначалния договор има клауза, че инвеститорът ще възложи и заплати на международна одиторска компания, съгласувано с АП, извършването на ограничен одит за установяване на скрити загуби (включително материални, за които имаше информация); в) след приемането на одита от страните покупната цена ще бъде коригирана със съответната сума (в случая с около 1.8 млн. щ. долара). Впоследствие точно това беше и направено. Но и така окончателната цена оставаше с около 50% по-голяма от очакваната пазарна и тази на конкурентите. Следователно всичко предварително е договорено точно и по правилата. Може определено да се твърди, че отказ за сключване на сделка с този инвеститор и при тази цена би ощетил държавата.Инвеститорът и неговите намеренияДругите елементи на договора се базираха на изготвения от самия купувач кратък бизнесплан. Инвестиционната програма беше изключително амбициозна, в размер на 22 млн. щ. долара. За нови насаждения се предвиждаха 3 млн. щ. долара. Като се има предвид недоброто състояние на съществуващите насаждения след реституцията на земята; сложността при изграждане на нови такива, чрез сключване на арендни договори или закупуване на земя; поетият от инвеститора риск (изцяло за негова сметка) беше твърде висок. Този проблем е ключов за реализирането на представените и впоследствие договорени инвестиционни намерения (б.ред. но така и неизпълнени), тъй като отделните инвестиции са свързани във висока степен помежду си: насаждения - преработващи мощности - работни места - пазари. От друга страна, основното бизнеспредимство не е в преработващите мощности на самото предприятие, а в превъзходните климатични условия на региона за отглеждане на етерично-маслени култури.Санкциите при неизпълнениеСанкциите за неизпълнение на поетите ангажименти от купувачите в приватизационните договори по същество представляват инструменти за икономическа принуда. Те са резултат от наложилата се с годините приватизационна практика, включват се в проектодоговорите и се уточняват или договарят гъвкаво в хода на преговорите между страните по сделката - АП и купувача. Крайният резултат и размерът на санкциите зависят от приоритетите и баланса между трите основни компонента на всяка сделка: цена и начин на плащане, инвестиции и социални ангажименти - обикновено свързани с броя на работните места. Първият елемент - плащането на цената по сделката и последващото прехвърляне на акциите (дяловете), е абсолютно задължителен, за да има сделка. Докато вторият и третият елементи обикновено са част от представения към офертата бизнесплан. Бизнеспланът представлява визията на инвеститора за възможното развитие на дружеството пред следващите три-пет години. В много случаи този бизнесплан не се реализира изцяло или в него се налагат корекции по обективни причини. В последния случай следва да се предоговорят и поетите ангажименти, за да не наказва добросъвестният инвеститор сам себе си. Следователно не може една санкция за неизпълнени инвестиционни намерения и запазване на работни места, представляваща елемент за икономическа принуда и регулиране от страна на държавата (АП), да се третира като ограбване. Залагането на акции (дялове) при получаване на кредити е най-разпространената форма на гаранции. А всеки бизнес има нужда от финансиране, особено когато тепърва трябва да бъде развит. След като акциите са платени и прехвърлени, купувачът упражнява пълните си права си върху тях. Единственото ограничение, свързано и със съответната санкция, може да бъде собственикът да не намалява капиталовото си участие под договорен размер. Примерът с Българска роза Севтополис е следният: ако при тази покупна цена купувачът бе предложил консервативна инвестиционна програма от 1-2 млн. щ. долара, и дори с леко намаляване на работните места в началото, щеше ли да има сделка? Вероятно да! При това положение дори при 100% неизпълнение на ангажиментите наложените му санкции щяха да бъдат поне 20 пъти по-малки. УжилванетоПо дефиниция ужилването е извличане на полза, парична или материална, чрез измама. Като такива могат да бъдат определени: придобиването на собственост без заплащане на стойността й, отклоняване плащането на данъци в нарушение на закона, сключването на явно неизгодни търговски договори, получаване на кредити, необезпечени или с доказано намерение те да не бъдат върнати, както и редица други действия, които законът определя като престъпления.Както бе казано по-горе, неизпълнението на бизнеснамерения, инвестиционни или социални, особено ако за това има обективни икономически причини, не може да се определи като ужилване. Защото тези неизпълнения, дори когато се дължи санкция за това, не са престъпления.Естествено, у нас могат да се намерят и достатъчно примери, които заслужават определението ужилване. Например първата вълна на масовата приватизация, когато бяха приватизирани около 1000 (хиляда) предприятия, отговаря в значителна степен на даденото определение. Всички предприятия бяха продадени не срещу реални пари, а срещу ваучери - инвестиционни бонове, раздадени на населението, впоследствие събрани или изкупени от фондовете на символични цени, без нито един ангажимент за инвестиции, запазване на собствеността, работни места, изплащане на дивиденти и т.н. Сега дребните акционери в тях нямат никакви реални права. Единственият положителен резултат от тази масова вълна бе, че за кратко време се прехвърли в частни ръце собствеността на около 15% от българските предприятия. Има и други примери: някои големи предприятия, при това добре работещи и с потенциал, бяха приватизирани касово на цени, по-малки от два пъти годишната им печалба. Други бяха приватизирани още преди да е започнала приватизацията им и по-късно регистрациите им бяха изнесени в чужбина. Купувачите, наистина ужилили държавата, са влиятелни и не допускат дори да се говори за това. Такива неща ще се случат и в близко бъдеще.Крайният резултатПърва инвестиционна банка също е проучвала инвеститора и предприятието. В резултат на това е оценила правилно и кредитополучателя, и залога. След това банката е продала обекта на залога. Сега Българска роза Севтополис има нови собственици, в голямата си част, пряко и непряко, български дружества. Държавата си е получила парите от продажбата значително над очакваната първоначално пазарна стойност. Губещ (може да се каже дори ужилен) в случая е инвеститорът, чиито загуби надхвърлят 6 млн. долара, от които 5.2 млн. са платени като цена за придобиване на 68% от акциите. Същият вероятно не е получил нужната подкрепа за реализиране на инвестиционната си програма и е закъснял да поиска навреме мотивирана промяна на договора от АП, с което би избегнал и по-голяма част от бъдещите си проблеми. Загубил е заложените срещу кредита акции, а сега се издирва и за дължимите санкции. Може би АП е закъсняла да предяви по подходящ начин исканията си, преди Ерлтън Фънд Лимитид да бъде закрит през юни 2000 г., но без допълнителни съдебни дела едва ли би се минало. Това, последното, е само една хипотеза. Защото и претенциите за неизпълнение и променените условия за това, ако обективно има такива, подробно и точно трябва да бъдат доказани в съда.Следприватизационният контролОтговорът е да, но ако се прилага само ограничено във времето, гъвкаво и за най-значимите обекти на приватизация, които са от национално значение. Отдавна би трябвало този контрол силно да се ограничи и дори да отпадне - например за купувачите, които за първите две години са си изпълнили задълженията по приватизационния договор. Защото не може със санкции да бъде командван или стимулиран един вече частен субект да инвестира, да разширява дейността си и да запазва работни места. А ако секторът, в който действа предприятието, е в криза? Най-много със санкциите да ускорим неговия край. Само пазарните принципи трябва да действат и да бъдат определящи за бизнеса. Затова, в случаите когато приватизираните предприятия изпитват обективни трудности, те трябва да бъдат подпомагани и с промени в сключените договори. А новият закон императивно отряза тази възможност.Интересна и полезна в национален мащаб би била следната статистика, изготвена от Агенцията за следприватизационен контрол: от една страна, неизпълнените инвестиционни ангажименти, а от друга - преизпълнените. Според мен, балансът или нетният резултат от такова измерване ще бъде определено положителен. Защото много от купувачите преизпълняват инвестиционните си задължения, дори впоследствие изграждат нови производства и заводи, естествено ако пазарът позволява това.ЗаключениеОценяването на резултатите в приватизацията само в черно и бяло, или, както авторката казва, черното е повече от бялото, не е нито точно, нито полезно за икономиката. А подзаглавието за белите лястовици е показател за явно черногледство. Сега, макар и десет години след старта на приватизацията, но най-вече благодарение на нея, частният сектор у нас дава 70% от брутния вътрешен продукт, като при това генерира печалби, докато държавните предприятия произвеждат загуби. Тези загуби можеха да бъдат намалени, ако приватизацията бе завършена за по-кратък срок, без честа смяна на моделите, и по-качествено. Като цяло обаче приватизацията е политически процес, който също има цена. Приватизацията на бившата ГДР бе извършена за около три години, с цената на около 300 млрд. г. марки нетна загуба. Като резултат в дългосрочен план обаче тя сряза окончателно връзката на държавата с реалните икономически субекти и спря изсмукването на значителни финансови и материални ресурси от бюджета за покриване на произведените загуби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във