Банкеръ Weekly

Banker Energy

Как го правят другите?

Докъде са стигнали останалите страни в Общността с либерализацията в енергетиката? Най-пълен и обективен отговор на този въпрос дава публикуваният всяка година от Европейската комисия доклад за напредъка към единен пазар за електричество и природен газ и въвеждането на изискванията на Третия пакет за енергийна либерализация в законодателството на национално ниво. Последният документ е за 2014-а и в него се посочва, че интеграцията вече дава своите резултати - потребителите имат повече възможности, когато трябва да избират своя доставчик на енергия, много от липсващите връзки между страните в ЕС са изградени или в момента се изграждат, трансграничната търговия на електроенергия и природен газ се увеличава.

Наред с това се набелязват следващите стъпки, които да се извървят, за да се стигне до единен пазар. Конкретно става дума за повече инвестиции в инфраструктурата и най-вече за изграждането на т.нар. умни мрежи. При електроенергията средства трябва да се вложат за обединяване на мрежите на Иберийския полуостров, Балтийския регион, Ирландия и Обединеното кралство. До 2020 г. е необходимо три четвърти от европейските инфраструктурни проекти от общ интерес да са завършени и да бъде въведен набор от прости, хармонизирани правила в цяла Европа за тази инфраструктура. Колкото до правителствата, те ще се намесват само когато сигурността на енергийните потоци не може да бъде регулирана от пазара. 

Намеренията също така са потребителите да станат по-активни играчи на енергийния пазар чрез въвеждането на "умно" измерване, което ще им позволява да следят и променят тяхната консумация. Целта е цените на едро и дребно да бъдат по-добре свързани, така че понижаването на първите да доведе и до поевтиняване на тарифите за домакинствата.

Представяме ви напредъка в някои държави членки, за да може всеки сам да прецени кой докъде е стигнал с отварянето си на пазара, какви трудности е срещнал и къде сме ние на този фон.

 

Австрия 

 

Австрийският оператор на електрическата мрежа - Austrian Power Grid (APG), официално е отделен през март 2012 -а от своята компания майка - Verbund AG (където 51% от акциите са на държавата). През юни същата година е сертифициран и втори оператор Vorarlberger Übertragungsnetz GmbH (VÜN), в който основен акционер с 51% е държавната провинция Vorarlberg.

На регистрираната във Виена енергийна борса EXAA токът се търгува на принципа "ден напред" за доставки към Австрия и Германия. Пазарът за търговия на едро всъщност е изцяло обединен с германския и формира единна ценова зона. Поради тази причина ток може да се купува и от разположената в Париж EPEX Spot, както и някои деривати (като фючърсите "Феликс") от European Energy Exchange (EEX), която се намира в Лайпциг. Така, чрез Германия, Австрия е индиректно свързана със северозападния европейски пазар на електрическа енергия, но тепърва ще трябва да се интегрира  с източните и южните си съседи.

Пазарът за търговия на дребно е разделен на три различни сегмента - домакинства, малки фирми и големи консуматори със специални контракти. През 2011-а броят на активните доставчици за бита спада от 143 на 139, а за дребния и средния бизнес от 142 на 137, след като някои от по-малките доставчици са "погълнати" от по-големи. Играчите са предимно местни търговци, от които 15 действат на национално ниво, а останалите на регионално. Големите консуматори със специални контракти могат да избират между 12 различни търговци, които са както местни, така и чуждестранни. Обикновено чужденците се включват, когато има възможност за доставка на големи количества електроенергия - от порядъка на 10-20 гигаватчаса.

Цената за бита се увеличава с 3% през 2012-а - до 0.2224 евро за киловатчас, като така изпреварва средната цена за Общността, която е 0.2061 евро за киловатчас. През 2013-а в крайната тарифа за домакинствата влизат цената на енергията (41%), мрежовите разходи (25%) и таксите и данъците (34%). 

Енергийният пазар на Австрия е на второ място в ЕС по показателя "задоволеност на потребителя".

 

Чехия

Либерализацията на чешкия пазар започва през 2012-а, когато местният енергиен регулатор Energetický regulační úřad (ERO) сертифицира като мрежов оператор компанията ČEPS. В страната има и отделен оператор на пазарите на електричество и газ - това е създадената през 2001-а OTE, a.s. Търговията с ток се осъществява на разположената в Прага Power Exchange Central Europe (PXE), както и на спотовите пазари ("ден напред" и "в рамките на деня"), организирани от OTE. През 2012-а общо 112 тераватчаса са изтъргувани чрез двустранни контракти, регистрирани в системата на OTE, а още 11 тераватчаса - чрез организираните спотови пазари. През борсата в Прага са преминали общо 19.8 тераватчаса под формата на фючърсни продукти на стойност 944 млн. евро.

Обединяването на пазарите на Чехия, Словакия и Унгария на принципа "ден напред" тръгва през септември на все същата 2012-а, като се оказва много сполучливо и сближаването на цените в трите централноевропейски държави подобрява тяхната стабилност. Трансграничният капацитет позволява да се осъществява обмен с Германия, Полша и Австрия. Продажбите на едро "ден напред" през 2012-а са се осъществявали средно на цена от 43 евро за мегаватчас, което е по-евтино в сравнение с предишната година. 

В Чехия цените на електроенергията са напълно либерализирани, като между 2008 и 2012-а са паднали за индустриалните потребители и са се увеличили за домакинствата. Основен проблем остава концентрацията на електропроизводството, където доминантен играч с дял близо 80 на сто е CEZ, посочват от Европейската комисия. 

 

Франция

Франция е типичен пример за слабо либерализиран пазар с ниска ликвидност, където основната част от търговията с ток се осъществява чрез непрозрачни двустранни договори. Réseau de Transport d’Electricité (RTE), която държи и управлява енергийната мрежа в страната, е изцяло собственост на EDF, историческата ютилити компания. Пазарната концентрация при продажбите на дребно е много висока, независимо че от 2007-а на потребителите е предоставено да избират между свободни пазарни цени и регулирани тарифи. При все това, към края на 2013-а, 92% от битовите потребители и 86 на сто от индустриалните са предпочели да останат на регулирания пазар.

През 2013 и 2014-а регулираните цени във Франция са повишени значително най-вече заради нуждата на  EDF от свежи средства, с които да модернизира ядрените си централи. Но и това слабо е подобрило конкурентността на офертите, предлагани на свободния пазар. Поради тази причина френският  регулатор Commission de Régulation de l’énergie - (CRE), съвместно с френския енергиен омбудсман  (MNE) са организирали кампания в интернет, която да даде информация за отварянето на енергийния пазар, както и възможност да се сравняват цените на ток и газ на дребно. През 2012-а 371 хил. потребители са получили информация чрез тази енергийна платформа. 

За битовите потребители във Франция, чиито доходи са по-ниски от средните, има специални енергийни тарифи. От края на 2013-а те покриват всички домакинства с годишен доход под 2175 евро. Така броят на семействата, които се възползват от тях, скача от 1.9 млн. на 4.2 милиона. Тоест, става дума за близо 8 млн. души.

 

Швеция

Пазарът на електроенергия в Швеция е част от интегрирания скандинавски енергиен пазар. Шведският системен оператор Svenska Kraftnät интензивно подобрява качеството на мрежата, подготвяйки се за следващата стъпка - безпроблемното поемане на увеличения дял на енергията от възобновяемите енергийни източници. Още от 2009-а електроразпределителните дружества в скандинавската държава осигуряват месечно отчитане за домакинствата и почасово за индустриалните консуматори. Това е довело до пълното въвеждане на мерките за "умно" отчитане, които позволяват електромерите да се засичат от разстояние. От 2012-а доставчиците на ток са задължени да осигурят почасово отчитане и за битовите абонати, ако те пожелаят такова.   

Доминиращи позиции имат три компании - Vattenfall, Fortum и E.ON, които заедно формират 79% от производството на ток. Въпреки това благодарение на връзките с водещия енергиен пазар Nord Pool (обединяващ всички скандинавски страни) действителният брой на играчите в Швеция е далеч по-голям. Показателно за това е, че въпросните трима лидери държат само 42% от търговията на дребно. През 2012-а например са действали общо 121 търговци на ток.

Смяната на доставчиците на шведския пазар е относително често явление. Около 10 на сто от домакинствата са предприели подобна стъпка през 2012-а, а други 27% са предоговорили контракта си със своя снабдител. Или общо 37 на сто от битовите клиенти са участвали активно на пазара. Цените на едро, както и тези на дребно, не подлежат на регулация. 

 

Латвия 

Малката балтийска държава успя да постигне дерогация за изискванията на Третия енергиен пакет с аргумента, че е развиващ се пазар. Затова либерализацията в електроенергетиката бе насрочена за 1 април 2014-а, но реално тръгна едва в началото на тази година. За индустриалните потребители обаче тя е в сила от края на 2012-а. 

Доминиращият производител на ток е Latvenergo AS, която заема 89% от пазара през 2012-а и е единствената компания с пазарен дял, надхвърлящ 5 на сто. Общо 17 фирми формират 95% от производството на ток в страната. Инсталираните мощности в Латвия са 2576 мегавата, от които водноелектрическите централи са с капацитет 1 576 мегавата, а ТЕЦ-овете добавят още 964 мегавата. 

След отварянето на енергийния пазар за индустриалните потребители Латвия се присъединява към регионалния Scandinavian - Baltic Nord Pool Spot пазар на електричество. Но резултатите са далеч от очакваното. Интерконекторът с Естония често се пренатоварва, което довежда до много резки промени на цените в Латвия и Литва. Освен това най-големият производител на ток - Latvenergo AS, не участва на пазара, което води до неговата много слаба активност.

През 2012-а 90%  от клиентите са купували ток от основния производител, който се занимава с внос и износ, а изпълнява и функциите на доставчик от последна инстанция като публичен търговец. В Латвия единствено бизнес потребителите имат възможност да сменят своя доставчик, като през 2013-а това са направили 15% от тях. Законово изискване за въвеждането на мерки за "умно" отчитане няма. През последните години цените за домакинствата и индустриалните консуматори са се увеличили.

 

Великобритания

На практика пазарът във Великобритания започва да се отваря още през 1990-а, а цените на тока на дребно са освободени през 2002-а. Сега директивите на Третия енергиен пакет са напълно въведени в националното законодателство, като британският енергиен регулатор Ofgem определя тарифите за достъп до мрежата. На Острова има две борси за търговия с електроенергия -  APX и N2EX. Британски енергийни фючърси се търгуват и на борсата Intercontinental Exchange (ICE). През 2012-а около 15% от електроенергията на Албиона е продадена през тези борси, а другите 85 на сто са били изтъргувани чрез директно двустранно договаряне. През същата година средната цена на електроенергията, търгувана ден напред на APX, е била 44.54 паунда за мегаватчас, или 53.89 евро за мегаватчас. 

Към края на 2012-а на пазара е имало 12 местни играчи, като шест от тях са били големи вертикално интегрирани доставчици - т.нар. Голяма шестица. Това са British Gas (Centrica), E.ON UK, EDF Energy, RWE npower, Scottish and Southern Energy (SSE) и Scottish Power, като те общо държат над 95% от пазара. Отделно има и още  24 външни доставчици, които предлагат електроенергия.

Производството на ток в страната е умерено концентрирано. Седем компании имат пазарен дял, надхвърлящ 5%, като първите три от тях са произвели почти 45% от електричеството, консумирано през 2012-а. Заради загриженост за ликвидността на този пазар регулаторът Ofgem въвежда нови лицензионни условия от 31 март миналата година. С тях шестте най-големи вертикално интегрирани доставчици се задължават да публикуват цените, на които ще купуват и продават серия от форуърдни енергийни продукти. С тези правила ще трябва да се съобразяват и най-големите производители на ток, когато търгуват с малки независими доставчици. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във