Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАК ЕХОТО ОТ КОРУПЦИЯТА НЕ ЗАГЛЪХВА

Управляващите у нас може би са се надявали, че като всяко чудо и критиките, които комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен отправи към тях при неотдавнашното си посещение в София, ще бъдат забравени няколко дни след отпътуването му. За добро или за лошо обаче, този път ехото от думите на пратеника на Брюксел, изглежда, ще отеква доста по-дълго в сравнение с предходни години. Най-малкото заради категоричния тон, с който Оли Рен тропна по масата и ни остави да избираме измежду
подкупите по всички етажи
на изпълнителната власт, съдебната система, образованието и здравеопазването или членството в общността през 2007 година. Добрата новина (доколкото може да се определи като такава) е, че констатациите на Еврокомисията за това, че страната ни продължава да затъва в блатото на корупцията, бяха чистосърдечно признати от премиера Сергей Станишев и екипа му, вместо да бъдат омаловожавани. И в потвърждение на правилото, че едно зло никога не идва само, във вторник (18 октомври) долетя поредната смразяваща за евросамочувствието ни новина. В класацията на авторитетната международна неправителствена организация Прозрачност без граници (Transparency International) класация за равнището на корупцията по света България бе подредена на неособено престижното 55-о място. Страната ни се намира в компанията на държави като... Фиджи и Сейшелските острови. Това, което е по-тревожното обаче, е, че изчисленият от експертите на международната организация индекс за измерване на подкупите у нас на практика е същият, какъвто е бил преди четири години. Казано с други думи, мандатът на правителството на НДСВ просто е бил проспан и сега борбата с корупцията отново се намира на стартовата права. Нещо повече, според представители на българския клон на Прозрачност без граници, с действията си предходното управление пряко или косвено е допринесло за сриването ни в класацията по корупция. Дори само начинът, по който кабинетът Сакскобургготски пробва да отдаде на концесия автомагистрала Тракия на българо-португалски консорциум (бел.а. - без търг и конкурс), е достатъчен пример за смущаваща практика. И неслучайно предизвика
възмущението на комисарите
в Брюксел. Някои любопитни замени на държавни имоти в края на мандата на предходния кабинет пък предизвикаха намесата на прокуратурата, която още нищи законосъобразността на тези сделки, сключени в периода на безвластие след парламентарните избори. Неотдавна главният прокурор Никола Филчев заяви, че ще разпореди повторна проверка на предприетите от бившия финансов министър Милен Велчев операции по външния дълг, въпреки че санкция за осъществяването им е дало самото Народно събрание.
В проверките само по себе си няма нищо лошо, стига търпението на Евросъюза да не се изчерпи съвсем. Защото едва ли някой в Брюксел е склонен да вярва на голи обещания, вместо на реални резултати. За да се стигне до тях все пак някой ден у нас, е нужна най-вече политическа воля, каквато през последните петнадесет години определено липсваше. Затова може би за влиянието на силовите групировки върху действията на държавната администрация се говори само след някой от случващите се напоследък почти през ден показни разстрели. Така, както беше и след разстрела на бившата шефка на дирекция Последващ контрол в Агенция Митници Шинка Манова в началото на октомври. Оказа се, че както в МВР, така и в митническото ведомство контактите на покойната Манова с видни контрабандисти са били публична тайна. Покрай многото неща, които се изговориха и изписаха за
убийството на Шинка Манова
потънаха в неизвестността мотивите, с които през 2003 г. директорът Асен Асенов я е повишил от редова служителка в дирекцията Митнически режими и процедури до шеф на звеното за последващ контрол. Впрочем интересен факт е, че преди да застане начело на митниците през февруари 2002 г., Асенов е бил пряк началник на Манова именно в дирекцията Митнически режими и процедури. И вместо да реагира с упражнения в писането на контрастатии по повод на вестникарските публикации за дейността на Манова, далеч по-достойно би било, ако митническият шеф приеме болезнената истина. А тя е, че през последните три години зад завесата на митническите рекорди в повереното му ведомство е протичал и паралелен организационен живот, който Асен Асенов упорито отрича. За да му повярват медиите обаче, той би следвало да даде и отговорите на няколко сериозни въпроси, които витаят в митническото пространство. Интересно би било да се знае например дали действително, както се твърди, убитата Шинка Манова е имала решаващата дума, когато са определяни началниците на смени на митниците Кулата и Калотина. Според запознати в тази си дейност тя е била подпомагана от друг сив кардинал в агенцията, който също работи в Дирекция Последващ контрол, а преди е заемал отговорна длъжност в столичната митница?
Митническото ведомство само би спечелило и ако отговори на въпроса проверява ли комисията Антимафия към парламента един от неговите заместник-директори, затова че е предал неправомерно класифицирана информация на консултантите от Краун Ейджънтс. Колкото до регионалните митници - добре би било да се разбере не дърпа ли изцяло конците на Калотина служител, популярен сред колегите си с прозвището Пингвина. По оперативни данни на МВР той е един от митничарите, които демонстрират благосъстояние несъвместимо с доходите им на държавни служители. Пак според източници от вътрешното ведомство, в ръководството на митница Кулата работи братът на близкия до СИК бизнесмен от Силистра, по-известен с прозвището Козела.
Погрешно би било да се смята, че единствено митниците генерират корупция. През изминалата седмица бе оповестен доклад на Центъра за изследване на демокрацията, според който
около 50 на сто от дължимия ДДС
у нас не влизат в хазната. Макар може би тази сума да изглежда леко завишена, не е тайна, че измамите с източването на този данък от хазната са честа практика у нас. Впрочем за това неотдавна публично се изказа директорът на Специализираната следствена служба Ангел Александров.
Сякаш за да не останат по-назад от колегите си от митниците и от данъчната администрация, през изминалата седмица в негативна светлина блеснаха и граничните полицаи. Двама униформени служители на летище Бургас пробваха да задигнат забравения мобилен телефон на американския посланик у нас Джон Байърли. Случаят завърши с тяхното уволнение и задържането им под стража, но според запознати с живота на тези пунктове това не са изолирани инциденти.
Заради неблагоприятните резултати в борбата с корупцията до този момент правителството на Сергей Станишев вероятно ще се опита да впечатли Еврокомисията, ревизирайки приетата през 2001 г. Стратегия за борба с корупцията. Възможно е да бъде ускорено и обсъждането на внесения в деловодството на Народното събрание проект на специален закон срещу нерегламентираните практики. Засега обаче
законодателната активност
срещу даването на подкупите се поддържа единствено от... прокуратурата. В началото на този месец държавното обвинение предложи на вниманието на народните представители пакет от предложения за изменения в няколко от сега действащите закони. Конкретното хората на Филчев поискаха затваряне на широко зеещите врати в нормативните актове за концесиите, за приватизацията, за обществените поръчки, както и в тези за държавната и общинската собственост. Предлага се например да отпадне възможността да се отдава публична държавна собственост на концесия без провеждането на търг или конкурс, което би трябвало да означава, че втори казус Тракия не би следвало да се допуска. Адмирации заслужават и предложенията на прокуратурата всички обществени поръчки у нас да се реализират след търг или конкурс. Сега действащият Закон за обществените поръчки позволява заобикалянето на този принцип под предлог, че сделките са примерно обект на националната сигурност. По подобна схема минаха двете сделки за консултантска помощ в митниците с Краун Ейджънтс на стойност над 60 млн. лв., както и за прословутия ремонт на Съдебната палата в София. Законодателите би следвало да се замислят и върху искането на обвинителите да се пресече порочната практика на апортиране на държавно и общинско имущество в смесени дружества при неясни критерии за оценка. Логично е също така да бъде гласувана забрана за сключването на разпоредителни сделки с предприятия от забранителния списък към Закона за приватизация, както настояват от прокуратурата.
Друга законодателна мярка, която предстои в скоро време да бъде обсъдена, е тази за промяна в Гражданскопроцесуалния кодекс, която да позволи на
прокуратурата да завежда граждански искове
когато са нарушени държавните интереси. Един от най-ревностните радетели на подобна поправка е заместник-председателят на Народното събрание Любен Корнезов. Бившият конституционен съдия неведнъж е заявявал, че трябва да бъде даден шанс на обвинителите да искат развалянето на неизгодни приватизационни сделки. Софийският градски прокурор Бойко Найденов коментира пред репортер на БАНКЕРЪ, че държавното обвинение разполага с капацитет да се справи и с участие по граждански дела, ако това бъде позволено. На подобно мнение е и министърът на правосъдието Георги Петканов, който също се обяви за изменение в ГПК, което позволява на прокуратурата да участва в дела от държавен интерес.
Време за много умуване обаче няма. Досега се смяташе, че мафията е в коридора на властта, но напоследък все по-отчетливи стават свидетелствата, че тя вече се е настанила в нейната кухня. И ако скоро не бъде изгонена оттам, ехото от удара, който би ни нанесъл Евросъюзът, ще бъде доста заглушително.

Facebook logo
Бъдете с нас и във