Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАК ДА НИ ПОВЯРВАТ ЗА ВТОРА АТОМНА

Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум, пред в. БАНКЕРЪГ-н Хиновски, вие сте сред малцината наши ядрени експерти, които предпочетоха да играят самостоятелно. Как бихте коментирали идеята за строеж на втора атомна централа в Белене?- От предварителната информация за намеренията, за подхода и подготовката за изграждането на втора ядрена централа на площадката в Белене, публикувана досега в медиите, се създава впечатлението, че както управляващото мнозинство, така и отделни специалисти в областта на енергетиката подценяват сериозността на този проблем. Като положителен факт бих оценил демонстрираната през последната година политическа воля за осъществяване на проекта. Тя обаче не стига. Нещо повече - продължаващата липса на задължителните за реализацията на подобен проект икономически и технически анализи като че обезсмисля целия шум около възобновяването на проекта.Какво според вас е пропуснатото?- Преди всичко задължителни са консултациите с европейските институции. Наистина в Енергийната харта и договора към нея, които страната ни ратифицира, е залегнало суверенното право на всяка страна да реши, ако желае, и в рамките на либерализиран пазар на електроенергия какви трябва да бъдат обемът на произвежданата електроенергия и нейният енергиен източник. Независимо от това суверенно право обаче ние не можем да продължим работата в Белене без благословията на Еврокомисията. Поради макроикономическия мониторинг, в който се намира страната ни, крайно необходимо е още международните финансови институции да дадат зелената светлина на проекта. Нашата страна пък трябва да проиграе възможните схеми за финансиране, да се фиксира максимално ниво на държавно участие и възможността за държавни гаранции.Паралелно енергийното ни министерство трябва да направи обстоен преглед на европейската и световната практика при изграждането на нови ядрени мощности. Да се анализират осъществяваните в момента проекти и да се тестват тези от тях, при които могат да се изведат сходства с българската идея. Освен това трябва да бъде детайлно формулирана юридическата рамка на проекта. И то не само съобразно действащото в момента българско законодателство и нормативни актове, но и с оглед на предстоящи законови промени. Необходимо е още тази рамка да се обвърже с европейското регулаторно законодателство и с директивите в областта на ядрената енергетика. Не трябва да се забравя, че към датата на пускането в експлоатация на първи блок на АЕЦ Белене България вероятно ще бъде член на ЕС. А възможните изисквания, които ще ти бъдат поставени в процеса на преговорите по присъединяване във връзка с този нов инвестиционен проект, могат да се прогнозират още отсега. Убеден съм, че зад Втора атомна твърдо стоят не само правителството, шефовете на отрасъла и ядрените енергетици, но и голяма част от българите. Независимо от тази подкрепа обаче не може да пренебрегнем факта, че схемата дотук е доста объркана. Големият пропуск е, че изобщо не сме наясно каква единична мощност ще се инсталира в Белене? Дали ще са 500, или 1000 мегавата например? Ако погледнем световната практика, изграждането на АЕЦ върху нова площадка преминава през приблизително еднакви етапи. И то независимо от условията в страната, която планира да строи ядрена централа. Разликите са по-скоро субективни и зависят от два фактора: от формата на държавно участие в проекта и от степента на либерализиране на съответната национална икономика. Какви, според вас, са етапите за осъществяване на нашия ядрен проект?- Не само според мен, но и съгласно утвърдената международна практика предварителните етапи преди същинската реализация на ядрен проект са седем. Първо час по-скоро трябва да бъде разработен Национален план за развитие на енергийния сектор с минимални разходи, който да бъде одитиран от независим консултант. Самият план пък включва два мащабни документа - Национална стратегия за развитие на икономиката и Прогноза за потреблението на електроенергия в страната и в региона най-малкото за периода до пускането в експлоатация на първия блок на новата ядрена централа. В плана задължително трябва да намерят място и да бъдат анализирани алтернативните възможности за покриване на вътрешните (желателно е и регионалните) потребности от електроенергия, включително и чрез внос. Необходимо е още да бъдат анализирани и възможностите за икономии на електроенергия чрез приоритетно внедряване на енергоефективни технологии в производството и бита. На следващо място трябва да се направи анализ на възможностите ни да изпълняваме директивите на ЕС за дългосрочно безопасно съхраняване на натрупваните радиоактивни отпадъци и отработилото ядрено гориво от новата мощност. Трябва да се преценят и възможностите за независимост на доставките на горива и поетите от страната ангажименти по опазване на околната среда и редукцията на вредни емисии. Подобни експертни анализи все още липсват. А докато те не бъдат направени и широко разгласени, никой в Европа няма да ни повярва, че имаме сериозно намерение да строим втора ядрена централа. Както не ни вярват и в момента.За да се приготви всичко, изброено от вас, ще е нужна поне година. За колко време ще бъдат преодолени останалите шест етапа?- Преди да преминем към тях, трябва да имаме предвид, че на първия етап трябва да бъдат извършени още куп допълнителни дейности: приоритетно да се подготвят изследвания и да се проведат консултации с Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) за лицензионната процедура и за основните изисквания към ядрената инсталация. За страна, която вероятно ще бъде член на ЕС към датата на пуска на новия реактор, най-главните изисквания са поне 10 и се отнасят до следното: приемлив за цялата енергосистема на страната обхват на мощност и експлоатационни параметри, характеристики на безопасност и надеждност, лицензионен статус, въздействие върху околната среда и персонала, икономически показатели, специфичен разход и дълбочина на изгаряне на горивото, технологии за безопасно дългосрочно съхранение на отработилото ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО), специфична генерация на РАО, възможности за независимост при доставките на гориво, резервни части и консумативи, възможности за използване на доставеното оборудване. Едва след това ще можем да говорим за втория етап - за избор на доставчика му.Искате да кажете, че представените четири предложения могат да се окажат напълно негодни?- Не съвсем. Някои от тях може да съвпаднат със спецификациите на реакторите за бъдещата централа. В момента обаче те по-скоро са индикация за лобиране на отделни групи. При разглеждане на възможните типове на ядрената инсталация трябва да се отчитат редица фактори. Част от тях са регламентирани в европейските директиви и международните и националните нормативни документи. Останалите пък са продиктувани изцяло от потребностите да защитим интересите на българското общество и индустрия. Като най-важни бих споменал гарантираното от производителя ниво на безопасност, наличието на технологии за дългосрочно решение на проблемите с отпадъците и отработеното гориво, наличието на реализиран прототип, възможностите за използване на доставеното за АЕЦ Белене оборудване и изградените там съоръжения. Необходимо е също така предварително да се фиксира единична мощност на реактора, подходяща за нашата електроенергийна система. При избора на доставчик трябва да се предвидят възможности за най-пълноценно използване на наличния научно-технически потенциал в страната. Трябва да се отчете и т.нар. интеграционен ефект (т.е. включване в максимална степен на български фирми в проектирането, производството на оборудване и изграждането, с цел трансфер на ноу-хау).Изборът на реактора за новата централа не трябва ли да се съобрази и с технологиите на утрешния ден, особено с оглед и на това да се използва и преработеното от козлодуйската централа гориво?- Независимо от факта, че в момента в света са в различна степен на готовност, се разработват редица нови прототипи на ядрени енергетични реактори. Споменатите изисквания ще стеснят кръга на разглежданите възможности. Трябва да се анализират само варианти, които са оценени като реалистични или близки до реалистичните. Кога ще започне истинската работа по осъществяването на проекта?- Вторият етап приключва с представянето на предварителен технически проект (доклад) и предварителен ОВОС за една от предполагаемите конструкции на реакторната инсталация. Едва тогава можем да говорим за истинско начало на проекта за изграждане на нова АЕЦ Белене, което юридически трябва да бъде облечено в специално решение на Министерския съвет.Нормално е това решение да се предхожда от дискусии в нашия парламент, както и от консултации с Европейската комисия и международните финансови институции. В решението на правителството трябва да бъде предвидено целево финансово осигуряване от страна на държавата за времето до осигуряване на основното финансиране. За да бъдат предотвратени бъдещи усложнения обаче, би било добре преди акта на кабинета официално да бъде поискана методическа помощ от МААЕ по всички въпроси на институционалната подготовка на проекта и организацията на по-нататъшните дейности.На четвъртия етап трябва да бъде регистрирано ново акционерно дружество - изцяло държавна собственост. Участници в него ще са нова електропроизводствена компания, инвестиционно предприятие и специализирана инженерно-консултантска организация. Основните цели на новото дружество са да бъде юридическото лице на проекта - бъдещият собственик и лицензиант, кандидатстващ за финансиране.Акционерното дружество (или негово специализирано подразделение) трябва да подготви самия проект и да извърши следните дейности: * оценка на наличните на пазара лицензирани реакторни инсталации;* предварителна консервативна оценка на бюджета на проекта в зависимост от типа на реактора; * предложение за типа на организацията на проекта с отчитане на съществуващото към момента национално регулаторно законодателство;* преоценка на технико-икономическия анализ на проекта от първата фаза;* оценка на възможностите на националната икономика и инфраструктура за участие в проекта (промишленост, инженерни организации, строително-монтажни предприятия, система за подготовка на кадри и др.);* начало на процедурите за лицензиране на проекта с АЯР и с ДКЕР. Казахте, че на този етап акционерното дружество за проекта трябва да е изцяло държавно. В бранша (а и шефовете на отрасъла) обаче говорят по-скоро за частен проект?- Бъдещето на това дружество зависи изцяло от наличието на инвеститорски интерес и от волята на правителството. При международен проект с чуждестранен инвеститор от типа независим производител на електроенергия акционерното дружество може да се трансформира в участник от българска страна в проекта.Предварително обаче държавата трябва еднозначно да дефинира своите отговорности. Преди всичко трябва да бъдат оценени възможностите за предоставяне на държавна гаранция или на други алтернативи на финансовото осигуряване (видовете гаранции, видът на договора за изкупуване на енергията, видовете застраховки, правата за използване на средствата, натрупани във фондовете за ядрена безопасност).Трансформирането на акционерното дружество не бележи ли края на предварителния етап?- Не, следва шестата фаза, когато се извършва окончателният избор на доставчик за съоръженията. Задължително това трябва да стане чрез открит международен търг, и то при тясно взаимодействие с отговорните държавни институции.Седмият етап е подготовка на практическия старт на проекта. Тук се сключват договорът (договорите) за доставките на горивата, подготвя се окончателният технически проект на инсталацията, окончателният ОВОС на централата и окончателният технико-икономически доклад за проекта.Изброените от вас дейности са толкова мащабни, че едва ли биха могли да се осъществят само в рамките на мандата на сегашното правителство. А чисто политическите рискове при следващите парламентарни избори съвсем не са за подценяване. Не може ли някои срокове да бъдат скъсени? - Съществуват възможности за частично съкращаване на описаната процедура, но едва след първия етап. Затова обаче трябва предварително да е избран типът реактор; да е завършен започнатият проект с частично доставено оборудване; да е осигурено външно финансиране или инвестиция под условие.Но във всички случаи остават условията за предварително съгласуване на лицензионната процедура с АЯР, предоставяне на пълни технически и икономически данни за съоръженията, техните характеристики за надеждност и безопасност, вариантите за решаване на проблемите с РАО и ОЯГ. Въз основа на тези данни трябва да се изготвят всички предвидени по действащото законодателство доклади и оценки, необходими за лицензиране на съоръжението.Изключително важно е да се подчертае, че успешното стартиране и завършването на един такъв проект зависят напълно от правилно избраната процедура. В противен случай ще наблюдаваме многократно връщане в изходно положение и излишно пилеене на време и значителни средства, при това без гаранция за краен успех.

Facebook logo
Бъдете с нас и във