Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Кадровата политика на НДСВ: ИЗБИРАЙ ТРУДНО, СМЕНЯЙ ЛЕСНО

Хората са богатството на България! - днес едва ли са много тези, които си спомнят, че това бе заглавието на представената през лятото на 2001 г. програма за управление на НДСВ. Почти четири години след като царското движение дойде на власт, обаче се оказа, че жълтата банка кадри не е чак толкова богата, за да излъчи достойни кандидати за шефове на някои от най-важните държавни ведомства. Поради една или друга причина в края на мандата на кабинета Сакскобургготски поне половин дузина учреждения са без легитимно избрани ръководители и се управляват от шефове, чийто мандат е изтекъл отдавна. В този неособено лицеприятен списък са ведомства като Сметната палата и Националния осигурителен институт, които са сред стожерите на финансовата система в страната. Вече повече от година пък държавата не изпълнява възложените й със закон контролни правомощия в областта на застраховането, като протака избора на заместник-председател на Комисията за финансов надзор. Парламентарното мнозинство демонстрира пълна кадрова немощ с двата си неуспешни опита да прокара в Народното събрание своята кандидатура за национален омбудсман. В същото време така важната за членството ни в ЕС Комисия по дискриминацията кротко чака да й назначат председател. Като се има предвид, че в страната като нашата е възможно всичко, подобен властнически абсурд едва ли може да учуди някого. Проблемът е, че в някои случаи става въпрос за грубо погазване на действащото в страната законодателство. А както е известно още от римското право, правилата трябва да се спазват . От друга страна, съществуващото положение е добре дошло за опозицията.Депутати от от групата на СДС например коментираха пред репортер на в. БАНКЕРЪ , че не си спомнят подобно властово безхаберие през последните 15 години на преход у нас. Според член на бюджетната комисия най-фрапиращ е случаят с избора на нов председател на Сметната палата. Както е известно, мандатът на досегашния й шеф Георги Николов изтече още през октомври миналата година. Досега обаче въпросът за негов наследник дори не е внасян за обсъждане в пленарната зала на парламента. Въпреки че в чл.13, ал.1 от Закона за Сметната палата категорично е записано, че Народното събрание е длъжно да избере председател на одитното ведомство не по-късно от два месеца преди изтичането на деветгодишния мандат на действащия ръководител. Казано с други думи, наследникът на Георги Николов трябваше да бъде известен... в началото на август миналата година. По мнението на юристи всички актове на все още изпълняващия длъжността председател на Сметната палата, които той е подписал от октомври насам, могат да бъдат оспорени и отменени от съда като недействителни. Основание да твърдят това им дава разпоредбата на Закона за Сметната палата, че новоизбраният председател встъпва в длъжност в деня, в който изтича мандатът на неговия предшественик. Малко по-надолу в същия нормативен акт обаче е записано, че председателят и членовете на Сметната палата продължават своята дейност до встъпването в длъжност на техните наследници. Лошото е, че засега няма голяма вероятност този нормативен възел да бъде разплетен. Надеждите че, това все пак може да се случи се появиха в края на миналата година, когато от НДСВ официално номинираха за поста председателя на икономическата комисия в парламента Валери Димитров. Според неофициална информация обаче кандидатурата на професора по банково право ще бъде подложена на гласуване едва след като правната комисия на Народното събрание приключи с обсъждането на спорния законопроект за въвеждане на частни съдия-изпълнители у нас на мястото на държавните. Както е известно, Валери Димитров е един от инициаторите за реформа на гражданския процес в частта му за принудителното изпълнение. Помолен за коментар по темата за кадровите попълнения, заместник-председателят на парламентарната група на НДСВ Даниел Вълчев се ограничи с лаконичния отговор, че нещата не зависят само от него.По подобен начин стоят нещата и с Националния осигурителен институт Мандатът на неговия управител Йордан Христосков изтече през април миналата година. Той обаче бе оставен да вади горещите кестени около неразбориите с неплатените здравни осигуровки. Неофициално се коментира възможността Христосков да изкара още един мандат. Но в парламента се говори, че решението за това дипломатично щяло да бъде предоставено на следващото Народно събрание.Вестник БАНКЕРЪ вече нееднократно писа и за мениджърския вакуум в застрахователния надзор. Както е известно, Народното събрание прекрати на 20 октомври м. г. правомощията на подалия през 2003-а година оставка като заместник-председател на Комисията за финансов контрол Румен Гълъбинов (преди изтичането на мандата му). Той ръководеше направление Застрахователен надзор. Като удовлетвориха молбата на Гълъбинов, обаче депутатите не спазиха изискването на чл.6, ал.3 от Закона за Комисията за финансов надзор. Въпросният текст изисква при предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията Народното събрание да избере едновременно с това и негов заместник, който да довърши шестгодишния мандат. Според запознати апетит към вакантното място проявява Движението за права и свободи. Твърди се също, че не е изключено застрахователният надзор все пак да се сдобие с началник малко преди парламентарния вот през юни. Така на практика управляващите ще бетонират още един свой човек във финансовия надзор поне за четири години напред, тъй като комисията бе създадена през март 2003 година.Покрай всичко друго мандатът на НДСВ ще се запомни и с безпрецедентното забавяне на избора на гуверньор на БНБ и на нов състав на Комисията за защита на конкуренцията през 2003 година. Иван Искров например бе избран за управител на Централната банка едва на 9 октомври 2003 г., въпреки че мандатът на неговия предшественик Светослав Гаврийски изтече на 11 юни същата година. Забавянето от 118 дни бе оправдано с това, че двамата претенденти за поста трябвало да представят концепциите си за развитието на БНБ. Колкото до Комисията за защита на конкуренцията, така и не се намери смислено обяснение защо след като мандатът на предишното ръководство начело с Николай Павлов изтече през декември 2002 г., неговият наследник Петко Николов бе избран от парламента едва през... октомври 2003 година. Добре че това все пак не се оказа фатално за провеждащите се по онова време преговори между България и Европейската комисия по глава Конкуренция.Трудният избор на висши държавни служители, за които трябва да се гласува в Народното събрание, контрастира ярко с честите кадрови промени които се извършиха през последните три години в ръководството на различните изпълнителни агенции. Рекордьор в това отношение може би е Министерството на финансите. Промените в подопечните му агенции започнаха още през зимата на 2002 година. Тогава на мястото на подалия оставка като директор на Агенция Митници Емил Димитров бе назначен сегашният митничар номер едно Асен Асенов. В екипа на Асенов като заместник-директор бе включен и дотогавашният шеф на Агенцията за държавни вземания Александър Раков. В Закона за митниците обаче не е фиксиран мандат на директора на агенцията, а само е упоменато, че го назначава министърът на финансите след съгласуване с премиера. В малко по-изгодна позиция е шефът на финансовото разузнаване Васил Киров, който има гарантиран четиригодишен мандат. Киров зае поста директор на Агенцията за финансово разузнаване през зимата на 2002 г., след като неговият предшественик Николай Иванов бе уволнен. Смяна на караула имаше и в Агенцията за икономически анализи и прогнози, която също е подотчетна на министъра на финансите. През 2003 г. мястото на сегашния подуправител на БНБ Цветан Манчев бе заето от Валери Борисов. В началото на миналата година с нов шеф се сдоби и Комисията по хазарта. Тогава министър Милен Велчев освободи добре известния земеделски деец Георги Петров, който предаде щафетата на бившия състудент на Велчев от УНСС Методий Киров.Немалко промени настъпиха и в агенциите от структурата на икономическото министерство. Агенцията за приватизация например, която до лятото на миналата година бе на подчинение на Министерския съвет, три пъти получинов председател на изпълнителния си съвет от 2001 г. насам. Последователно на шефския стол в приватизационното ведомство се изредиха Апостол Апостолов (сега председател на Комисията за финансов надзор) Илия Василев и Атанас Бангачев. На трима началници се радваха и служителите в Агенцията за малките и средните предприятия. Един след друг там командваха Иглика Станчева, Ангел Деспотов и Станимир Бързашки. Сегашният председател на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев пък смени в края на 2002 г. царския икономически съветник Ник Маринов.С наближаването на датата на парламентарните избори все по-интензивни ще стават и преговорите между сегашните и бъдещите коалиционни партньори на НДСВ. Така че нищо чудно в края на мандата забравените досега ръководни длъжности, за които трябва да гласува парламентът, да се сдобият с титуляри. За традиционните следизборни размествания в агенциите пък думата логично ще има следващото правителство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във