Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАБИНЕТЪТ В СОФИЯ НЕ Е ИСКАЛ ПРЕДОГОВАРЯНЕ ЗА КОЗЛОДУЙ

Димитрис Куркулас, ръководител на делегацията на Европейската комисия в София, пред в. БАНКЕРЪВаше Превъзходителство, създава се впечатлението, че след присъединяването на десет нови членки към ЕС общността все повече се вглежда в своите проблеми и забравя за България...- Подписването и предстоящата ратификация на договорите за приемането на десет държави от Централна и Източна Европа е голямо предизвикателство за Евросъюза. Мащабното му разширяването на Изток постави сериозно и въпроса за институционалната реформа на организацията. При един съюз от 25 държави е важно да се постигне съгласие за неговото функциониране. Очаквам по-голяма яснота за това да има след срещата на върха в Солун през юни тази година. Тогава Конвентът трябва да представи проект за нова конституция на ЕС. После ще се проведе и междуправителствена конференция, която да подготви нов договор на съюза. Това обаче не бива да ви безпокои. Ние винаги сме повтаряли, че петото разширение ще приключи, след като София и Букурещ се присъединят към ЕС.Могат ли проблемите с приватизацията на Булгартабак и БТК да доведат до негативни оценки в следващия доклад за напредъка на страната ни?- В Комисията избягваме да коментираме конкретни приватизационни сделки. Разбира се, всеки месец подготвяме анализи на актуалната ситуация в България, които ще послужат при изготвянето на годишния доклад. Както знаете, една от препоръките в документа от миналата година беше за ускоряване на процеса на приватизация. За Брюксел е важно да има прозрачни и ефективни процедури на раздържавяване.В Пътната карта на България от Копенхаген се препоръчва привличането на повече преки чуждестранни инвестиции за стимулиране на икономическия й растеж. Но такива все още няма.- Държа да отбележа, че през 2002 г. България постигна впечатляващ ръст на БВП от 4.8 процента. Този успех дойде на фона на неблагоприятната икономическа ситуация в Европа и света. Неотдавна Европейската комисия публикува оптимистичната си прогноза за икономическото развитие на вашата страна през следващите две години. Ако България следва поставените й в Пътната карта задачи като ускоряване на реформата в съдебната система и държавната администрация, намаляване на корупцията и престъпността, това неминуемо ще подобри бизнесклимата. Тогава ще дойдат и повече инвестиции.Застоят в преговорите през последните няколко месеца е повече от очевиден. Какви са причините?- Не бих казал, че има застой. Съгласуването на позициите между София и 15-те страни членки по оставащите седем незатворени глави продължава. Причината за известното забавяне по време на гръцкото председателство е, че просто останаха най-сложните теми. Става въпрос за Правосъдие и вътрешни работи, Земеделие, Регионално развитие, Бюджет и финанси... За Европейската комисия е по-важно България да се подготви добре с хармонизацията на законодателството си в тези области, отколкото изкуствено да се гони изпълнението на някакво разписание. Да, но правителството ни декларира желанието си преговорите да приключат най-късно до май 2004 година...- Целта, която България си поставя, е изключително амбициозна. Като страна в преговорите Европейската комисия ще положи усилия така заявеният срок да бъде спазен. Не би следвало обаче нещата да се драматизират, ако преговорите се проточат и след пролетта на 2004 година. До 2007-а, която е определена за приемането ви в ЕС, има достатъчно време. Дотогава ще уточним всички детайли по бъдещия договор и той ще бъде ратифициран. Съзнавам, както заяви неотдавна комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген, че София и Букурещ са нетърпеливи да получат пълни гаранции. Но за целта кандидатките трябва да са добре подготвени. Иначе прибързаното членство може да се окаже и същинско бедствие.В пресата у нас се появиха коментари, че забавянето на преговорите всъщност се дължи на подкрепата, която България оказа на САЩ във войната срещу Ирак...- Това са по-скоро медийни интерпретации. Няма смисъл да отричаме възникналите противоречия между САЩ и ЕС в случая с Ирак. Същевременно многократно беше заявявано, че процесът на разширяване не може да се обвързва с развитието и решаването на подобни кризи. Приемането на нови членки до голяма степен е подчинено и на геополитическите мотиви. Така че някои спорни моменти в отношенията на европейските страни със САЩ едва ли биха могли да ни попречат да видим обединен Стария континент.Как гледате на българското искане преговорите по финансовите глави да започнат, без да е готов новият бюджет на ЕС?- Обсъждането на главите Земеделие, Бюджет и финанси и Регионално развитие може да започне при наличието на повече яснота на принципите, на които ще почива бъдещата финансова рамка на Евросъюза. Тя ще обхваща периода 2007-2012 година. Позицията на Европейската комисия е, че не е необходимо да се чака 25-те страни членки да са се споразумели напълно по всички бюджетни параметри. Достатъчни ще са и предварителните ориентири. Засега обаче е рано да се посочат конкретни срокове.Има ли шансове да се предоговорят нови срокове за затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй след провеждането на партньорската проверка в централата?- За да бъде отворена повторно главата Енергетика, трябва една от страните да отправи искане. Досега не съм чул кабинетът в София да е изявявал такова желание. Това ме кара да мисля, че позицията на България не е да се предоговори постигнатото вече съгласие двата реактора на атомната електроцентрала да бъдат спрени в края на 2006 година.Звучи доста изненадващо. Някои от министрите ни казаха, че проверката от експерти на ЕС ще се използва като мотив за нови преговори.- Подобно развитие на събитията ще бъде истински прецедент, макар и да не е изключено. Аз вече ви казах, че досега България не е поставила условие за промяна на сроковете. Имаше подобни искания, но от страна на опозицията ви след едно решение на Върховния административен съд, касаещо казуса Козлодуй. На официално ниво обаче страната ви не е променяла позицията си. Не разбирам защо се налага схващането, че на всяка цена ще последва ново отваряне на глава Енергетика. Отиваме много далеч, ако започнем да гадаем какво ще стане след проверката. Представете си, че тя установи, че реакторите наистина трябва да бъдат спрени.Предстои посещение у нас на комисаря по разширяването на Европейския съюз Гюнтер Ферхойген. Какво да очакваме от визитата му?- Първо, да ви кажа, че все още не е уточнена дата за пристигането на Гюнтер Ферхойген. Най-вероятно това ще стане до два месеца. Целта на неговата визита ще е да инспектира хода на реформите и хармонизирането на българското законодателство с това на ЕС. Като цяло тя ще е подчинена на подготовката на годишния доклад за напредъка на България, който тази година ще бъде публикуван през ноември.

Facebook logo
Бъдете с нас и във