Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАБИНЕТЪТ ЩЕ ПИТА БОРСАТА ЗА ЦЕНАТА НА ЦИГАРЕНИТЕ АКЦИИ

Третият опит за раздържавяване на Булгартабак холдинг стана причина за обсъждане в парламента да бъде предложен един уникален документ, регламентиращ сделките, сключвани от търговските дружества, в които на всичко отгоре 20% от капитала са частна собственост. По-конкретно става дума за одобрената от парламентарната икономическа комисия на 19 ноември Стратегията за приватизация на Булгартабак. За разлика от досегашните два опита, намеренията този път са тя да се продава на парче - за което впрочем отдавна настояваха някои от чуждестранните инвеститори. На практика в почти целия документ се разказва точно за това - как ще бъдат преструктурирани и продадени дъщерните дружества на холдинга. Но според Закона за приватизация тези сделки не се смятат за раздържавяване, а за обикновена продажба на акции, която става по реда на Търговския закон. Колкото до самия холдинг (именно той е пряка собственост на държавата и подлежи на приватизация) в документа му е отделена само една страничка и в резюме тя звучи така: Накрая ще остане един оздравен холдинг, който ще включва паричните средства, получени от продажбата на фабриките и непродадените дружества. Предложеният за приватизация пакет от него пък ще е такъв, че държавата, която сега притежава 80%, да запази ефективен контрол върху управлението му. Това би трябвало да означава, че АП ще продаде 29% от компанията (за да запази 51%) или 47%, ако държавата смята да си запази само т. нар. блокираща квота от 33.3 процента. Тогава обаче не е задължително депутатите да одобряват стратегията за тютюневата приватизация. Булгартабак е в специалния списък на дружествата от значение за националната сигурност. Те могат да се раздържавяват единствено въз основа на одобрена от парламента стратегия, а решението за избор на техния купувач взема правителството, а не Агенцията за приватизация. В последна сметка предишната процедура за цигарения холдинг се провали и днес на дневен ред е новата стратегия. Само че тя е необходима само когато се продават повече от 50% от капитала на специалните дружествата. Всъщност никъде в документа, представен на парламентарната икономическа комисия, не се споменават нито проценти от фабриките и от холдинга, които ще бъдат предложени за продажба, нито пък срокове за приватизацията им. Все пак земеделският министър Мехмед Дикме сподели пред депутатите очакванията си повечето от 22-те дъщерни предприятия да бъдат продадени до година и половина, но най-вероятно ще има инвеститорски интерес към четири-пет, най-много шест. Според стратегията, общото събрание на Булгартабак холдинг ще овласти неговия надзорен и управителен съвет да извършват сделките с цигарените дружества. Отделните решения в този процес ще се вземат от надзорния съвет (в него влизат вицепремиерите Пламен Панайотов и Лидия Шулева, министрите Мехмед Дикме и Милен Вълчев и заместник-министърът на икономиката Димитър Ивановски), който ще се отчита пред правителството. Към кандидатите за най-атрактивните фабрики ще бъдат поставени предварителни изисквания и ще се ограничи участието на държавните монополи и на компании, които не могат да докажат произхода на средствата. Но депутатите настояха да бъде вдигната високо бариерата пред бъдещите купувачи, и то не само на печелившите, а на всички продавани предприятия.Част от дъщерните дружества може да се продават на фондовата борсата, други - чрез търгове и конкурси. От стратегията се подразбира, че капиталовият пазар ще се използва за определяне на индикативните цени. С други думи, малки пакети от някои предприятия очевидно ще се появят на фондовата борса преди големите сделки. Предвиден е и един особен метод - конкурс, който приключва с търг. Тъй като повечето дружества са публични, сделките технически ще се регистрират на фондовата борса, включително и тези, които се договарят извън нея (чрез търг и конкурс).Изискванията на купувачите ще бъдат фиксирани с договора за продажба на акциите - те ще включват ангажименти за запазване на определено ниво на заетост, както и за влагане на определени количества български тютюн в цигарите. В проектозакона за тютюна и тютюневите изделия, който вече е внесен в Народното събрание, все пак отпадна първоначалната идея фабриките да се задължат да влагат 60% българска суровина в цигарите. Ако го бяхме приели, щяхме да отблъснем инвеститорите от Благоевград БТ, обясни Дикме, добавяйки, че най-модерното ни предприятие работи с 46% български тютюн.По време на обсъждането на стратегията депутатите предложиха Агенцията за приватизация да бъде упълномощена да продава дъщерните дружества на Булгартабак - независимо че това не е задължително, след като те не са пряка държавна собственост. Вицепремиерът Лидия Шулева посочи, че с привличането на Илия Калоферов (бивш заместник-директор на АП и член на борда на Булгартабак) като изпълнителен директор на холдинга е осигурена професионалната подготовка на сделките. Тя припомни и успешната практика на Банковата консолидационна компания, която продаде държавното участие в банките по реда на Търговския закон, а не по този за приватизацията. По думите на Шулева този начин на раздържавяване ще позволи средствата от продажба на цигарените предприятия да влязат директно в държавния бюджет и правителството да се разпорежда с тях. Приходите на Агенцията за приватизация, припомни Лидия Шулева, отиват във фискалния резерв и могат да се използват само за намаляване на дълга. Земеделският министър Мехмед Дикме изтъкна, че само фабриката в Шумен има дългове за 37 млн. лева. Когато холдингът погаси тези задължения (за сметка на постъпленията му от продажба на дъщерните дружества) той също ще осигури свежи постъпления за хазната. Средствата от цигарената операция ще се използват за изплащане на заплати, за оздравяване на останалите непродадени предприятия на Булгартабак и за формиране на фонд за финансиране на социалните последици от раздържавяването. Той ще бъде създаден не само с приходите от приватизацията, но и с финансова подкрепа на държавата. Една от задачите му ще е да анализира тенденциите в тютюнопроизводството и да подпомогне осигуряването на алтернативна заетост в смесените райони. Останалите приходи от продажбата на тютюневите предприятия ще постъпят в бюджета под формата на дивидент и данъци върху печалбата.ЧУЖДИ КОМПАНИИ НАДДАВАТ ЗА НАШИЯ ТЮТЮНПазарът на ориенталския тютюн през последната година и половина се обърна. С този факт земеделският министър Мехмед Дикме обясни защо се отказа от твърдото си искане бъдещият купувач на цигарените ни фабрики да бъде натоварен и със задължението да изкупува значителни количества наш тютюн. В момента конкурентите на Булгартабак купуват повече ориенталски тютюн от холдинга. Лиценз за такава дейност имат 39 дружества. Близо 100 млн. лв. са инвестициите на зелено в преработвателни фабрики, добави Дикме. Само вложението на Сокотаб във фабриката край Пловдив, която е пред пускане, е за 70 млн. лева. Те нямаше да влагат пари в нови мощности, ако предишните правителства им бяха позволили да купят тютюневите предприятия в Кърджали и гр. Гоце Делчев, бе категоричен министърът. Другите инвеститори, които строят, са шуменската Ники БТ, заедно с гръцката Миссириан (в община Стамболово), както и Даймон България (край Хасково). До 2007-а България ще стане център за производство, изкупуване и преработка на тютюн на Балканите, смята Мехмед Дикме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във