Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАБИНЕТЪТ ПОСЛЕДЕН ЩЕ ПОСТАВИ ДИАГНОЗАТА НА КРЕМИКОВЦИ

Отговорите на доста загадки трябва да дадат народните избраници, които на 29 юни за пореден път ще умуват около съдбата на Кремиковци. Грубо нарушаване на изискванията за трудова безопасност, липса на координация между отделни ключови звена, неизправни технически съоръжения, необозначени газоопасни зони... Това са само част от причините, довели до фаталната злополука от 10 януари 2004-а в металургичния комбинат, при която загинаха трима работници, а други 22-ма получиха тежки обгазявания. Изводите се съдържат в 60-страничния доклад на Временната парламентарна анкетна комисия, създадена за да проучи безопасните и здравословни условия на труд в предприятието. На 16 юни анализът на комисията Аталай бе депозиран в председателството на Народното събрание. Оказа се обаче, че, за разлика от в. БАНКЕРЪ, шефовете на Кремиковци не разполагаха с него и по тази причина засега отказват да правят коментари. Дано все пак успеят да се запознаят със съдържанието му до вторник, 29 юни, за когато са насрочени обсъждането и приемането му в пленарната зала на Народното събрание. Първото, което се набива на очи в доклада на проверяващите депутати, е констатацията, че през 2002 г. в комбината са станали 24.25% от всички трудови злополуки в българския металургичен отрасъл. Друг е въпросът дали заслугата за това постижение е изцяло на новия собственик на Кремиковци - Дару Металс, прекръстен впоследствие на Финметалс Холдинг, който на 14 юни 1999 г. придоби 71% от капитала на предприятието за символичната сума от 1 щатски долар? Във всеки случай към днешна дата, според анкетната комисия, общите задължения на Кремиковци АД и на неговата дъщерна търговска фирма Кремиковци Трейд ООД надхвърлят 88.55 млн. лв. и 44 млн. щ. долара. Затова пък Хартата на безопасността е останала само като една добра философия и цел без покритие.В комисията с председател Рамадан Аталай от ДПС участват 19 депутати, сред които и Атанас Папаризов, Кръстю Петков, Йордан Нихризов, Никола Николов, Евгени Бакърджиев, Елиана Масева и бившият областен управител на София Васил Маринчев. Проверяващите смятат, че в металургичния комбинат многократно са нарушавани основни нормативни актове на трудовото законодателство. Липсвали ефективна организация и контрол върху спазването на изискванията за безопасност на труда, имало перманентен песимизъм сред работниците и синдикалните лидери за бъдещето на компанията, за спазването на техните законови права и за професионалната им ориентация. На ниско равнище била и технологичната дисциплина. Заключенията на народните представители са направени въз основа на проверки, данни, информация, становища, сигнали и на Националната следствена служба, Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, Националния осигурителен институт, от синдикатите и други ведомства. По-голямата част от техническите съоръжения в Кремиковци са на 30-40 години и са физически и морално остарели, пише още в доклада им. На практика се работи при явен недостиг на инвестиции и финансови средства, поради което остарялото металургично оборудване се използва до отказ.С констатациите си комисията потвърждава и изнесената на 22 май от в. БАНКЕРЪ информация за обтекаемите клаузи в приватизационния договор, отворили още по-широки пробойни към окончателно потъване на предприятието. Неслучайно хората на Аталай са наблегнали на факта, че Финметалс Холдинг не е изпълнил най-важното си задължение - обещаните инвестиции. Купувачът се е ангажирал да вложи за периода 2000-2005 г. 300 млн. щ. долара в комбината, но досега е инвестирал едва 61 млн. долара и начислените му неустойки са в размер на 53 млн. щ. долара. Наред с това разминаване анкетната комисия оценява финансовите резултати на завода за времето 1998-2003 г. като колебливи и непостоянни. Обемът на реализираната продукция е намалял и след приватизацията никога не е постигнато нивото на продажбите от 1998-а. През 2003 г., в сравнение с 1998-а, е произведена с 9% по-малко продукция. Нещо повече, Кремиковци АД все още не е предоставило финансовите си отчети за миналата година, заверени от одиторите на дружеството. В доклада дословно се казва, че се наблюдава стремеж за показване на по-добри финансови резултати от реалните. Авторите му отбелязват, че подобрените показатели се дължат на невключените в баланса на компанията скрити задължения в размер на 70.6 млн. лв., които са предмет на съдебен спор. Те не се посочват дори и като условни задължения, т.е. задбалансово. Пак според проверяващите, данните за наличните парични средства в неблокирани банкови сметки на дружеството са най-убедителното доказателство за ликвидната му криза. Парите в тези сметки катастрофално се стопяват - през 1999 г. те са били 5 398 000 лв., през 2000 г. - 497 000 лв., през 2001 г. - 345 000 лв., през 2002 г. - 267 000 лв., а през 2003-а - само 69 хил. лева. Комбинатът изпада и във все по-голяма зависимост от свързаните с него фирми, създадени веднага след раздържавяването му на базата на заварените производства и дейности, обособени в самостоятелни юридически лица. Съществуването на дъщерни фирми на Кремиковци (в които той е едноличен или мажоритарен собственик) е предпоставка за трансфериране на дълговете между тях, пишат депутатите от екипа на Рамадан Аталай. Изтъкват се и сериозните резерви на одиторите на Кремиковци към достоверността на официално представяните от неговите мениджъри данни за активите и размера на финансовите трансфери между споменатите свързани компании. В крайна сметка Временната парламентарна комисия предлага на правителството в двумесечен срок да разгледа и оцени състоянието на металургичния комбинат и да набележи мерки за изпълнение и гарантиране на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в България до 2007 година. Така топката се прехвърля в полето на Министерския съвет. Остава само да разберем в кой кош ще я вкара той?

Facebook logo
Бъдете с нас и във