Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАБИНЕТЪТ НА САКСКОБУРГГОТСКИ РАБОТИ В ЗОНАТА ГОРЕ-ДОЛУ

През първите две години на управлението на НДСВ приватизацията беше почти замряла, но сега потръгна. Води се добра фискална политика, но данъците са високи, твърди икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии пред в. БАНКЕРЪГеорги Ганев е доктор по икономика в Университета Вашингтон в Сейнт Луис, САЩ, програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София и асистент в Стопанския факултет на Софийския университет, където води курсове по макроикономика, пари и банки и по нова институционална икономика. Женен е, има едно дете.Г-н Ганев, темповете на приватизацията през мандата на това правителство не са впечатляващи. През последните месеци обаче раздържавяването се активизира. Каква е вашата оценка? - Рано е да се дават оценки за приватизационната политика на правителството, тъй като мандатът му не е изтекъл. Първите две години от управлението на кабинета Сакскобургготски бяха наистина слаби. На практика почти нищо не беше раздържавено. Новият Закон за приватизация беше създаден с добри намерения, но резултатите от действието му не бяха добри. Проблемът е, че законът се опита да елиминира политическата отговорност от процеса на раздържавяването, като го направи чисто механичен. А това не е възможно. Приватизацията не може да бъде нищо друго освен политически процес, т.е. някой трябва да поеме политическа отговорност за извършването й. Александър Божков - човекът, който я извърши в България, до ден днешен си носи тази отговорност.Сега този процес пак потръгва - сделката за БТК приключи, тече продажбата на ЕРП, Булгартабак и др. Просто в правителството се намери някой, който да поеме политическа отговорност и да побутва хората около себе си.В същото време май не е съвсем ясно кой упражнява контрол върху този, който е поел отговорността. Надзорният съвет на АП вече е с орязани функции.- Съдът ще може да се произнася по сделките. Народното събрание също може да контролира продажбите чрез парламентарния контрол. Така че от всеки държавен служител или член на кабинета, отговорен за даден ресор, може да се търси отговорност - дори когато става дума за решения на директорски бордове на предприятия. В случая с Булгартабак Холдинг например продажбата се осъществява от неговия борд, а не от Агенцията за приватизация (АП). Така бе извършена и цялата банкова приватизация - банките бяха раздържавени от борда на директорите на Банковата консолидационна компания (БКК), а не от АП. Българската общественост не е изразявала оплаквания във връзка с приватизацията на банките. Самият факт, че се продава от борд на държавен холдинг, не означава, че процедурата е тъмна, непрозрачна, нелегитимна или лоша.Това означава ли, че одобрявате идеята за създаване на държавна енергийна компания, която, подобно на БКК, да осъществява приватизацията в енергийния сектор?- Не подкрепям тази идея. Такъв модел може много лесно да се опорочи. Специално за енергийния сектор съм скептично настроен, тъй като там има много лобита. Нещата в банковия сектор бяха различни - там нямаше компании и интереси, насочени срещу приватизацията, каквито има и в тютюневия, и в енергийния бранш. За разлика от банките в тези два бранша са заети много повече хора, по-голяма част от тях са заплашени да загубят работата си, а има и много повече социални аспекти и политически интереси. В този смисъл държавноправна регламентация като Закона за приватизация може да има предимства.От друга страна, в сделката за Булгартабак става въпрос за чисто търговско предприятие. Нищо че около него танцуват всякакви политически и социални интереси. В крайна сметка това е бизнес, който навсякъде по света се намира в условията на конкуренция. Няма логика в България нещата да стоят по-различно.Не са ли такива нещата и в енергетиката? - Този сектор е много по-сложен, тъй като там несъмнено държавата трябва да запази регулативната си функция под някаква форма. Постигането на равновесие е сложен процес. Изигра ли ролята си промяната в структурата на управление на Булгартабак? Известно е с каква цел се правят холдингови дружества... - Булгартабак Холдинг съществува от самото начало на прехода, но не действа в пазарна среда, тъй като цените на тютюна са контролирани. От една страна, те са напълно произволни и зависят единствено от политически интереси, а от друга - заради тях монополистът беше защитаван от нормалната конкуренция на всички останали, които предлагат цигари в България.Всъщност проектът на министър Шулева за промяна в нормативната уредба за раздържавяването от доста време отлежава в Народното събрание. Чуха се мнения, че мнозинството няма да й позволи да приватизира приватизацията...- Първата статия на тема приватизация на приватизацията, за която знам, е публикувана през 1990 г. от двама поляци. Но не съм чувал подобно нещо да се е осъществило някъде в чист вид. Почти във всички икономики в преход са се намерили достатъчно силни политически причини, за да се ограничи този подход. Няма причина да очакваме той да успее да се наложи в България.Все пак понякога, както при Булгартабак, е по-важно предприятието да се продаде, отколкото това непременно да стане по Закона за приватизацията чрез АП. Спомнете си какви драми се разиграха на два пъти през последните години. Първия път, по времето на управлението на ОДС, изобщо не се стигна до сделка. Последваха скандали с Табако кепитъл партнърс, въпреки че те най-вероятно щяха да направят точно това, което сега прави бордът на Булгартабак.В България приватизацията върви вече дванайсет години. Наистина ли е необходимо да плащаме толкова много пари на външни консултанти? Например в случая с БТК резултатите нямаше ли да бъдат същите и без Дойче Банк?- Чуждестранният консултант прави маркетинг, но най-вече дава името си на процедурата. А това е важно, защото от репутацията на продаващия екип зависи дали в приватизацията влизат сериозни играчи. Спомнете си какви бяха кандидатите за Булгартабак при предишната процедура - нито едно известно име от бранша и един известен финансов инвеститор (Дойче Банк), който щеше да раздроби тютюневия холдинг и да го продаде по-късно.Означава ли това, че одобрявате продажбата на парче на Булгартабак?- Подкрепям я, защото иначе сделка няма да има. Но продажбата на парче трябваше да стане много отдавна. Вероятно сега пак ще се получат добри пари за четирите предприятия. Но другите дружества от холдинга, които са смукали пари, ще трябва да бъдат закрити. Което пък ще стане повод голяма част от получените приходи да се похарчат за ликвидацията им. Да речем, сумата от малко над 100 млн. евро, която предлагаше Табако кепитъл партнърс, беше може би леко занижена, но относително реалистична. Ако сега за четирите предлагани части на Булгартабак се получат повече пари - от порядъка на 300-400 млн. евро, което не е изключено, това ще покаже колко е отрицателната стойност на всички останали предприятия от холдинга - социални въпроси, ангажименти за изкупуване на тютюн, загуби...Какви са грешките на българския модел на приватизация?- Основната е, че през много от тези дванадесет години липсваше воля за приватизация. Тя трябваше да стане през първите пет години на прехода. В България от 1992 г. до есента на 1996 г. в пълно съзвучие с обществените настроения управляващите не желаеха да приватизират. Успешен експеримент ли се оказа т.нар. масова приватизация?- Оценката не е еднозначна. Има мошенически фондове, които източваха предприятия, каквито случаи имаше и в Чехия. Но има и фондове, които инвестираха в набелязани стратегически предприятия, закрепиха ги и после ги продадоха на печалба или продължават да ги управляват успешно.Ясно е, че масовата приватизация не превърна отделния гражданин в собственик. Българите не се научиха да четат финансовите страници на вестниците, нито да следят котировките на акциите. Но отделни хора направиха добри пари от тази приватизация - примерно в Слънчев бряг, в Лукойл.А как оценявате модела на приватизация чрез РМД, който така и не даде очакваните успехи?- Процесът отново е противоречив. От една страна, има такива РМД, които просто отмъкнаха предприятията - за сметка на възможната им по-ефективна продажба на друг купувач. Но огромното мнозинство предприятия, ако не бяха дадени на РМД при изключително благоприятни условия, т.е. почти даром, най-вероятно щяха да загинат. И сега част от тях загиват, защото просто не са състоятелни. Но има и такива, които се пооправиха и извършиха вторична приватизация. Всъщност вторичната приватизация в страната върви нелошо - от страна на инвестиционните фондове, на някои РМД, на финансовите инвеститори, които са купили предприятия с идеята да ги продадат след време.Извади ли късмет правителството на Симеон Сакскобургготски, че му остана да приватизира най-печелившите предприятия?- Късметът му е в това, че то не пое държавата в състояние на тотална разруха, което се случи на неговите предшественици. ОДС нямаше възможност да постигне икономически растеж в нормална среда, докато на НДСВ не се наложи да се справя със сривове и кризи. Но пък трябваше да прави структурни реформи, да либерализира определени ниши, да продава важни неща. Така че оценката за работата им е в зоната горе-долу. Води се добра фискална политика, въпреки че данъците са високи. Приватизацията през първите две години беше замряла, но сега потръгна - от януари се пускат много миноритарни дялове на фондовата борса, продаде се и БТК - въпреки скандалите предприятието вече е частно и това няма да се промени. И за Булгартабак нещата се задвижиха, вървят и процедурите за ЕРП. Остава приватизацията на електропроизводствените мощности - ТЕЦ, ВЕЦ и др. Но правителството залита в изпълнение на някои мегаломански проекти - например Белене, което е доста опасна тенденция в харченето на парите на данъкоплатците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във