Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАБИНЕТЪТ ДАВА ПОСЛЕДЕН ШАНС НА ЗДРАВНАТА И УЧЕБНАТА РЕФОРМА

Повишаването на разходите за образование и здравеопазване може да се окаже критична точка на реформите в двете сфери, определени като приоритет на бюджета за следващата година. Разходите за образование ще нараснат с 222 млн. лв., а тези за здравеопазване - с 213 млн. лева. Заявили сме на Министерството на образованието, че 2004-а е шансът на системата и ако той не се използва, отношението ни към финансирането на ведомството през 2005 г. няма да е същото, коментира заместник финансовият министър Кирил Ананиев по време на семинар в Боровец. Ананиев, който по принцип не обича да удря по масата, даде да се разбере, че по отношение на образованието финансовото министерство се е съгласило на максималния компромис. Увеличението на разходите за учебните заведения през 2004-а се дължи на въвеждането на задължителна предучилищна подготовка и допълнителен клас в средното образование. За целта ще бъдат назначени още 3900 учители (въпреки че, както призна Кирил Ананиев, България не изпълнява заложените изисквания по заема ПАЛ-2 на Световната банка за брой ученици на един преподавател). В замяна на увеличеното финансиране ведомството на Милен Велчев се надява да започне изпълнението на тригодишната стратегия за средното образование.Реформата на висшето образование вече не дава поводи за оптимизъм, дори обратно. Въпреки това в бюджета за 2004-а се заделят допълнително над 50 млн. лв., за да се покрие напълно нормативът за издръжка на студентите в първите три курса на обучение. Досега държавата е плащала на ВУЗ-овете средно по 100 лв. на един студент, а нормативът за държавна издръжка е около 1000 лева. От догодина ще бъде покрита изцяло издръжката на студентите в I, II и III курс, докато за тези от IV и V ще се дават по 100 лева.Сега държавата плаща, без да оценява качеството на обучението и по този начин не стимулира реформата на висшето образование, коментира Ананиев. Миналата година парламентарната Комисия по образование се съгласи да промени Закона за висшите училища, а с това и цялата схема на финансиране, припомни той. Проектът е предвиждал да има национален прием и всеки новоприет студент по съответната дисциплина да има право да избере висше учебно заведение. При тази схема със студента вървят и парите, което би стимулирало ВУЗ-овете да предлагат по-добро образование. Но министърът на образованието не издържа пред Съвета на ректорите, обясни накратко Ананиев. В момента в България има 36 държавни университета плюс шест-седем частни. В развитите страни на 1 млн. души население се пада един университет, което означава, че у нас трябва да са най-много осем, допълни заместник-министърът.Това едва ли означава, че ВУЗ-овете са заплашени от закриване (те си имат и други приходи). Но лечебните заведения са изправени точно пред този риск. Повече няма да финансираме съществуването на болниците, отсече Кирил Ананиев. Според него, акцентът върху извънболничната помощ при старта на реформата през 1999 г. е бил грешка. Това създаде напрежение и сега трябва да го намалим, за да може елитната част от българските лекари да получи същите условия, както джипитата, поясни заместник-министърът.Догодина болниците ще се финансират по два начина. Първият са познатите клинични пътеки. Ананиев смята, че по-добрата схема са т. нар. диагностично свързани групи, но за да се финансират те, ще бъдат необходимо още 250-300 млн. лева. Вторият начин на финансиране е на база на диагноза (това е по-обобщено понятие на клиничните пътеки). Изцяло отпада историческият принцип, при който всяка болница получаваше толкова, колкото е успяла да обоснове през предишни години плюс актуализация на разходите на база на инфлационните процеси.За първи път през 2004-а здравната каса ще поеме основния дял от финансирането на сектора. От общо 1.6 млрд. лв. разходи за здравеопазване тя ще покрие 860 млн. лева. Увеличението частично се дължи на това, че касата ще поеме издръжката на общинските болници, за които са предвидени 90 млн. лева. Това се налага, тъй като от 2004 г. отпада районирането на лечебните заведения и държавата не може да разпредели предварително сумите по общини. Общо парите за клиниките ще нараснат със 135 млн. лв. (67.5% - но ако се елиминира прехвърлянето на общинските заведения към касата, ръстът е само 22.5 процента). Финансирането за общопрактикуващите лекари ще намалее с 3.5 млн. лв. (3.3%), но пък парите за специализирана извънболнична ще се увеличат с 14 млн. лв. (16.5 процента). На практика най-голямото увеличение на парите е при медикаментите. Догодина за безплатни и частично платени лекарства касата ще похарчи 240 млн. лв., което е ръст от 47.5 процента.Опитахме се да предвидим всички упорства на институциите, заяви още заместник-министър Ананиев. - Така че ако Лекарският съюз откаже да одобри новия рамков договор до 1 януари 2004-а, 1/12 част от 90-те милиона, предвидени за общинските болници, ще се превежда всеки месец от НЗОК в държавния бюджет и оттам ще се прехвърля на общините. Тъй че и при този вариант ще финансираме според дейността.МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ДИША ВЪВ ВРАТА НА БАНЕдва 135 млн. лв. или 0.4% от брутния вътрешен продукт ще бъдат отделени за наука. Този нисък дял не е новост, но е интересно разпределението на парите. Най-много - 67.8 млн. лв., ще получи БАН. Веднага след нея е Министерството на земеделието, което ще похарчи за научни разработки 33.8 млн. лева. Чак след това се нареждат университетите (в това число медицинските, които нямат аналог в БАН), които ще разчитат едва на 13.5 млн. лева. По линия на Националния фонд към Министерството на финансите са предвидени 11.6 млн. лв. за научни изследвания. Все още обаче не се разработват добри проекти, които могат да кандидатстват за финансиране от ЕС.ПРОБЛЕМИ С ОБЩИНИТЕ МАЙ НЯМА Дълговете към общините към 30 септември 2003 г. възлизат на 140 млн. лв., като тук се включват както заеми, така и неплатени навреме фактури. Същевременно по сметки на кметствата към същата дата са били натрупани 100 млн. лева.Най-голямата част от общинските задължения - 85 млн. лв., са неплатени разходи за общински дейности. Други 40 млн. лв. са дългове във връзка с дейности, които са държавна отговорност. Останалите 15 млн. лв. са заеми.Трябва да се има предвид, че общините очакват от бюджета да им бъдат преведени още 30% от парите, предвидени за издръжка на държавните дейности, което ще ликвидира повечето им задължения, а някои кметове вместо дефицит ще отчетат излишък.В закона за тазгодишния бюджет бе предвидено, че държавата осигурява само 50% от сумата за издръжка на прехвърлените от нея дейности (за годината са предвидени общо над 1 млрд. лева). В случай че изпълнението на държавния бюджет е добро, още 30% от останалата сума трябва да се преведат на общините след 30 септември. Догодина той ще покрие 100% от норматива, освен това стандартите за издръжка на държавните дейности в общините са актуализирани с инфлацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във