Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАБИНЕТЪТ ДАДЕ РАМО НА ПЕТРОЛОПРОВОДИТЕ

Правителството ще подкрепи и двата проекта за изграждане на петролен байпас на Босфора - нефтопроводите Бургас-Александруполис и Бургас-Скопие-Вльора. Според кабинета двете трасета са приоритетни за националната и регионалната енергийна инфраструктура и е необходимо строителството им да се ускори. Министерският съвет е готов и да подпомогне компаниите, ангажирани с реализацията на проектите. Подкрепата ще е в областта на издаването на разрешителни, лицензи, съгласия, концесии... С отговорността за преговорите с потенциални инвеститори бе натоварен министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.Макар и доста позакъсняло, петролното решение на правителството може да се окаже от съществено значение за избора на алтернативен път на каспийския нефт до световните пазари. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, страстите на тази тема се разгоряха в края на миналата година, след като Турция забрани преминаването на големотонажни танкери през Босфора и Дарданелите нощем и въведе ограничения върху скоростта и движението на плавателните съдове. Рестрикциите на Анкара и лошото време през първите два месеца на 2004-а предизвикаха огромно струпване на кораби пред проливите, а от закъснелите доставки петролните компании загубиха десетки милиони долари. В битката за нови трасета активно се включиха властите в Киев, Тбилиси, Баку и Загреб, намеси се и Европейската комисия. Не останаха назад Москва и Белият дом и Анкара предложи второ трасе през своята територия. Най-пасивна в цялата дандания като че бе официална София. Още по-странното в случая е, че в поредицата от полуофициални представяния на българските проекти строителният министър Валентин Церовски акцентираше само върху трасето Бургас - Александруполис. Но независимо от агитациите му нито една от големите петролни компании с права върху прикаспийските находища не пое ангажимента, че ще напълни с нефт тръбопровода до Егейско море. Затова пък у нас привържениците на този проект действаха достатъчно експедитивно. На 17 април миналата година бе създадено акционерното дружество Трансболкан ойл пайплайн България с предмет на дейност проучване, проектиране, строителство, изграждане и експлоатация на тръбопровод за транспортиране на нефт между Бургас и Александруполис. Негови учредители станаха държавата, в лицето на министъра на регионалното развитие, Трансстрой ойл пайплайн ЕООД - Бургас, МГ Енергетика и природни ресурси АД, Магнум 07 ООД, Контролно заваръчни устройства -София АД, Монолит-3, Индустриален холдинг - България АД и ЛУКойл България АД. Уставният капитал на дружеството е над 3 млн. лв., а привилегированата златна акция се притежава от държавата. Според предпроектно проучване на немската консултантска фирма И Ел Еф (ILF) за строителството на петролопровода до Александруполис ще са необходими 681 млн. евро, като всяка една от страните участнички трябва да осигури по една трета от сумата. Москва обаче все така отказва да сложи подписа си под тристранния меморандум.За другото трасе - от Бургас до албанското пристанище Вльора, почти не се говори. Въпреки това всички подготвителни дейности за изграждането на този тръбопровод с дължина 913 км и с годишен капацитет 35 млн. тона петрол са приключили. Уточнени са и детайлните разчети за осигуряването на нефта. Според експерти на американската компания АМБО (Albanian Macedonian Bulgarian Oil pipeline corporation), която разработва проекта още от 1994 г., стойността на начинанието ще е 1.130 млрд. щ. долара. С американски и европейски инвестиционни банки и международни финансови институции са договорени кредити в размер на 900 млн. щ. долара. Частни петролни и финансови компании пък ще предоставят останалите около 300 млн. щ. долара. Сред поддръжниците на трасето са големи петролни корпорации като британската Бритиш петролиум, италианската Аджип и американските Шеврон Тексако и Ексън Мобил. Мощна финансова европейска групировка също е проявила готовност да участва в проекта, като две от компаниите у нас, в които тя е основен акционер, официално са поискали включване в него с максимално допустимия процент (5 на сто).Последната пречка пред трасето до Влора е подписването на меморандума за разбирателство между правителствата на трите транзитиращи страни -България, Македония и Албания. Документът е подготвен през лятото на 2003-а и съгласуван в края на ноември на тристранна междуправителствена среща в Скопие. Одобрили са го властите на Македония и Албания и вече близо година се чака становището на София. Вестник БАНКЕРЪ научи, че албанският премиер Фатос Нано е изпратил и официално писмо до Симеон Сакскобургготски с покана споразумението да бъде подписано на албанския бряг на Охридското езеро. Отговор засега няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във