Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

КАБИНЕТЪТ ДАДЕ ХОД НА РЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА

Бизнесмените, които са натрупали богатството си по незаконен начин, би трябвало вече треперят от страх. Заплахата за цялостта на имането им надвисна върху тях, след като правителството одобри в четвъртък разработения от МВР проектозакон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. На практика бе дадена зелена светлина за национализация на шикозните палати и лъскави лимузини, собственост на т. нар. бизнесмени с екзотични имена. Проектът фигурираше в дневния ред на няколко поредни заседания на Министерския съвет, но поради една или друга причина обсъждането му все се отлагаше. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, престъпното имущество ще конфискуват данъчните власти, а не както се предвиждаше първоначално - служителите на специална агенция, подчинена пряко на министъра на финансите. Окончателният вариант е договорен между Милен Велчев и колегата му от МВР Георги Петканов, за да не се натоварва бюджетът с излишни разходи по създаването на нови структури. Предвижда се в рамките на данъчната администрация да бъдат създадени специализирани отдели, които ще извършват съответните проверки. Служителите ще се водят официално като инспектори и ще бъдат назначавани от министъра на финансите. От новите бирници ще се изисква висше юридическо или икономическо образование и най-малко пет години стаж по специалността. Данъчните инспектори ще си обменят информация с органите на МВР, следствието, прокуратурата, Агенцията за финансово разузнаване, митниците и др. Добитите при разследването данни ще бъдат съхранявани като служебна тайна. Срокът, в който трябва да бъдат събрани необходимите доказателства, че едно имущество е незаконно, е тринадесет месеца. Министрите решиха също така производството по конфискацията да започва, когато се установи, че заподозреният притежава имоти със значителна стойност (над 60 хил. лв.) и срещу него е започнало наказателно преследване за тероризъм, наркотрафик, изпиране на пари, данъчни измами, трафик на хора и други подобни престъпления. Законът ще се прилага дори когато притежателят на имущество, придобито от престъпна дейност, е починал, изчезнал или не носи наказателна отговорност поради една или друга причина. Бъдещият нормативен акт ще влезе в сила със задна дата и няма да има никакво значение дали богатството е натрупано в България, или в чужбина. Ще се национализира и имущество, което е било прехвърлено на съпруга или съпругата на разследваното лице, както и в случаите, когато то е било придобито по наследство или правоприемство на търговско дружество. Проверяваните лица ще бъдат длъжни при поискване да представят в 14-дневен срок декларации за произхода и стойността на имуществото си, както и за извършваните от тях сделки, за платените мита, данъци и такси. Предоставена е възможност данъчните органи да назначават експертизи, които да анализират дали притежаваното имущество отговаря на декларираните доходи. В законопроекта е записано, че съдът ще се произнася в същия ден, когато данъчните поискат от него да наложи запор или възбрана върху вещите на обвиняемия. Решаващата дума за или против конфискацията ще имат окръжните съдилища. Решенията за конфискация ще подлежат на обжалване пред Апелативния и Върховния съд. Но доста смущаващо и според юристи необосновано звучи клаузата, според която, ако оспорването пред втора и трета инстанция е неоснователно и недобросъвестно, магистратите могат да наложат глоба в размер на 10% от отнетата собственост. Това обаче съвсем не е единственият спорен момент в правителствения проект. Мнозина водещи юристи вече изразиха опасенията си, че той нарушава презумпцията за невинност до доказване на противното с влязла в сила присъда. Според запознати друга съществена слабост на законопроекта е, че в него се смесват процедури както от гражданското, така и от наказателното право. Това би могло да доведе до хаос в прилагането на нормативния акт, смятат противниците на национализацията. По-внимателният прочит на проектодокумента потвърждава тези опасения. От една страна, на данъчните органи се дават правомощия, сходни с тези на следователите при разследване на престъпления, а от друга, е записано, че за неуредените случаи в процедурата по конфискация ще се прилага Гражданскопроцесуалният кодекс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във