Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЖЪЛТИТЕ САМИ СИ ЗАЛОЖИХА КАПАНА С ОБЩИНИТЕ

Всеки сезон ражда своите недоволства, а зимата, когато се разпределят бюджетните пари, по традиция е запазена за социалната сфера и особено за кметовете. Тази година обаче местните управници ще се бунтуват по-силно. Защото идат избори и който не се е провикнал, ще остане нечут. А и е дошло времето да се видят резултатите от поредния социален експеримент, наречен фискална децентрализация - неудачен термин, зад който се крие правилната идея да се премахне прекомерната зависимост на кметовете и общините от правителството. Начената с ентусиазъм и щедри обещания преди година, програмата, която трябваше да даде повече самостоятелност на местните власти, е на път да претърпи фиаско. И, както често се случва с повечето добри идеи - провалът ще е заради липсата на пари.Според бюджета за следващата година, общините ще получат с 300 млн. лв. по-малко в сравнение с 2002-ра. Толкова е разликата между тазгодишните им разходи и тези, предвидени за догодина. Все пак общините ще бъдат разтоварени от разходите за социални помощи (331 млн. лв.), които ще поеме новосъздадената агенция към трудовото министерство. Иначе правителството признава, че недостигът на пари за общините е от 130 млн. лв. - толкова не стигат, за да се финансират т. нар. държавни дейности (т.е. издръжката на болници и училища). Няма обяснение откъде ще се вземат тези пари. Официалният дефицит на общините, според консолидираната бюджетна програма, пък е само 15 млн. лв. - сума, която може да се покрие чрез заеми и емисии на облигации.От всичко дотук излиза, че голямата реформа ще се състои само на думи, а участниците в нея вече усилено се надяват, че в резултат на усъвършенстването положението няма да стане по-лошо, отколкото е сега. Явно на това разчита и Министерството на финансите, в чийто бюджетен доклад е записано почти дословно: тъй като парите не стигат, ще въведем финансовата децентрализация, макар и с непълен ресурс. Сиреч ще я въведем наполовина. Но точно коя половина? Отговорът се оказа прекалено явен: според проектозакона за бюджета, държавата осигурява изцяло само парите за заплати и половината от сумите за издръжка на болници, училища и т.н. В резултат на това, че правителството си спестява 50% от разходите за издръжка на държавните дейности, се и получава неудобният недостиг от 130 млн. леваПри това в тази сметка не е включена Столична община - може би защото се смята, че тя ще успее да си финансира издръжката на държавните дейности, или пък защото тук пазарлъкът още не е приключил.Поне така изглежда положението на пръв поглед, докато човек не се е заровил в детайлите, а те тук са твърде много. Като че ли бюджетът е писан с надеждата, че недостигът на средства за общините няма да се види, ако е оплетен в сложен механизъм за преразпределение. Но пък няма как да не се забележи усърдието, с което общините са класирани по разни списъци.Тази мания по подробностите може да се окаже и капанът за управляващите, които по този начин сами се обричат на хроничното недоволство на кметовете. Защото колкото повече са конкретните решения за раздаване на пари, които зависят от волята на суверена, толкова повече кметове ще хленчат.Досегашната свръхцентрализирана система на разпределение на парите за общините се градеше върху несправедливи, но малко по-опростени принципи. Общините получаваха не само приходите от местни данъци и такси, но също и част от данъците върху доходите на гражданите, както и данъка за общините, който фирмите плащаха от печалбата си. Малка част към бюджетите им добавяха приходите от собственост (наеми и други подобни), а републиканският бюджет доливаше останалото. Няколко по-богати общини (17 на брой тази година, сред които София, Девня, Козлодуй, Раднево) обаче не получаваха субсидия от държавата, а, напротив, внасяха в централната хазна излишъците си. Големият проблем беше в разпределението на разходите, част от които, макар и плащани от кметствата, си бяха държавен ангажимент - например, плащанията на социални помощи. За покриването им правителството превеждаше целеви субсидии и трансфери (освен общата субсидия за покриване на дефицита), изчислявани по специална методика. Всяка година тя се превръщаше в ябълка на раздора и предизвикваше обвиненията за толериране на сини или червени общини. Иначе местните власти, които по конституция са независими, сами решават какви да бъдат приходите и разходите им, но чрез субсидиите и трансферите държавата не им оставяше голямо поле за маневриране. Често прогнозираните приходи от данъци се оказваха завишени или пък разчетите за разходите се объркваха и общините започваха да трупат дългове (т. нар. неразплатени разходи). Когато пък се случеше през годината някое голямо предприятие да фалира, изхвърляйки на улицата стотици данъкоплатци, общинската хазна съвсем се изпразваше. А богатите общини намираха начини да изхарчат излишъците си, така че правителството да не получи очакваните вноски от тях.Фискалната децентрализация трябваше да сложи край на тези мъки. Заради това бяха направени две сериозни крачкиПърво, с решение на правителството бяха разграничени общинските дейности от тези, които са ангажимент на държавата (училища и т.н.). За държавните дейности бяха определени нормативи за издръжка (вярно, някои от тях доста смешни), така че да е ясно например какви суми от хазната са необходими за едно училище със 100 ученици. Това разделение, което започна още в края на миналата година, беше приветствано от всички страни. Дори Министерството на финансите призна, че две трети от неразплатените разходи на общините се дължат на държавните дейности. Втората крачка беше преразпределението на данъчните приходи. Прие се предложението на кметовете да отпадне специалният данък за общините, а всички данъци от печалбата да постъпват в републиканския бюджет. В замяна на това те поискаха да получават по-голяма част от данъка общ доход (ДОД), който в момента се поделя по равно между общините и държавата. И всички бяха съгласни, че това разпределение на приходите отразява по-добре възможностите на общината, пък и в крайна сметка печалбите на фирмите не зависят от местните власти. Очакваше се дори кметствата да получат всички приходи от налозите върху заплатите, или 80-90% от тях. Вместо това Министерството на финансите реши на разположение на местните власти да остават около 67% от данъка върху общия доход (ДОД). Авторите на бюджета обаче поднесоха изненада, като определиха за всяка община различен процент на този данък, който й се отстъпва. В резултат в Закона за бюджета се появи още един поменик с общини, който получават различен дял от събраните приходи от личните налози. Той всъщност включва само 32 кметства (останалите са по-бедни и затова получават 100% от събрания ДОД). Сред богатите са най-развитите индустриални центрове на страната - Девня, Козлодуй, Пирдоп. Столична община, според проекта, ще може да разчита вече не на половината, а само на 40% от личните данъци на хората, което си е сериозно орязване на приходите й. Естествено, че ще има недоволни, тъй като този данък осигурява най-голяма част от общинските постъпления и всеки процент от него е важен.Но авторите на бюджета са отишли още по-далеч в опита си да обхванат всички подробности, които засягат финансите на местните власти. В резултат вече имаме няколко нива на преразпределениена пари между държавата и общините. Към различните проценти на данъка, който им се преотстъпва, се прибавят новите видове субсидии, основна от които е т. нар. обща допълваща субсидия. (Тя е равна на разликата между разходите за издръжка на държавните дейности и преотстъпения на съответната община данък върху доходите). Отпадна целевата субсидия за социални помощи (тъй като помощите вече се поемат от държавата), а вместо това бе предвидена изравнителна субсидия - допълнителна компенсация от едва 15 млн. лева за най-бедните общини. Запазват се и субсидиите за капиталови разходи. Именно по това перо бе и единствената отстъпка, която кметовете си отвоюваха след срещите си с всички парламентарни партии. Тогава финансистите на държавата се сетиха, че заложиха твърде много разходи за лихви догодина и обещаха да пренасочат за поддръжката на инфраструктурата на общините още 30 млн. лв., с което тази субсидия достигна 100 млн. лв. (при 135 млн. лв. тази година).Казано накратко, превъртането на пари между държавата и общините изобщо не се опростява. Единственото облекчение е, че ще отпадне задължението на богатите общини да правят вноски в бюджета. Според новата програма, те ще имат право да задържат излишъците си, но пък и ще получават по-малка част от приходите от ДОД.При това не трябва да се забравя, че ще има още едно ниво, на което косвено ще се преразпределя ресурс между кметствата. Това са предвидените данъчни преференции за инвестиции в общини с висока безработица. Инвеститорите в 125-те общини с висока безработица, които няма да плащат данък печалба и ДДС при внос, безспорно ще имат стимул да наемат повече работници, респ. в общините ще влязат повече данъци от заплатите им. Сега вече да си бедна община се превръща в далавера, пошегува се по този повод кмет на малък град. Финансовият министър Милен Велчев пък призна, че са орязани парите за столицата, която в миналото е била толерирана неоправдано. Всички останали обаче ще видят бюджетите си завишени с 10%, каза той.Не е ясно откъде ще се вземе това увеличение на общинските бюджети. Според експертната оценка, която сдружението на общините поръча на американската Агенция за международно развитие, сега общините ще получат едва 89% от приходите, с които реално са разполагали през 2001 година. Пак според кметовете само в 30% от общините средствата ще надхвърлят парите, които са имали през миналата година. Забележете - никой и не прави сравнение с тази година, когато бюджетите на общините бяха увеличени с 16% - постижение, за което занапред те само ще мечтаят.Ако проектозаконът за държавния бюджет се приеме в този му вид, всеки месец кметствата ще трупат дългове за по 15 млн. лв., предупредиха от сдружението. Но още не е ясно и как ще се процедира с вече натрупаните неразплатени разходиЗасега няма твърдо обещание те да бъдат покрити. Заместник-председателят на ДПС Арсо Манов бе категоричен, че не може да се иска изчистване на всичките 157 млн. лв. дългове, защото част от тях се дължат на лоша финансова дисциплина. А председателят на бюджетната комисия Иван Искров намекна в телевизионно интервю през седмицата, че правителството ще покрие 110 млн. лв. от неразплатените разходи на общините, натрупани до момента.Но дори и кметовете да получат възможност да започнат на чисто, нищо не гарантира, че догодина по същото време те няма да се изправят пред същия проблем - натрупване на дългове към доставчиците им.А дълговете и безпаричието са най-лесният начин да се компрометира идеята за фискална децентрализация. Вместо да даде повече самостоятелност на общините, тя ги остави с по-малко пари и с повече стимули за данъчен и административен произвол. Защото какво друго ще стори една община, на която не й стигат парите, освен да съкрати услугите си и да увеличи местните такси. Поне за последното те вече имат достатъчно самостоятелност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във