Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЖЪЛТ МАРКЕР ЗА КУПУВАЧА НА БУЛГАРТАБАК

За да не сбъркат при гласуването на промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които разчистват пътя пред бъдещия купувач на Булгартабак, съветничка на парламентарната икономическа комисия показваше с жълт и червен маркер на депутатите от мнозинството кога да са за и кога - против. След като депутатът от ОДС Йордан Соколов заяви от парламентарната трибуна, че е обидно така да се диктува гласуването, се стигна до анекдотична ситуация. Председателят на икономическата комисия Валери Димитров се зае лично да указва правилния вот с маркерите.В крайна сметка на 6 и 7 януари Народното събрание бързо вкара поправките в приватизационния закон. Окончателното гласуване стана само седмица след като новите текстове бяха приети на първо четене. Според тях, правителството и след него парламентът ще одобряват избора на купувач за предприятия, важни за националната сигурност. Агенцията за приватизация само ще извършва класирането, като основните й решения по процедурата, както и решението на Министерския съвет за избор на купувач няма да подлежат на обжалване. Списъкът на стратегическите дружества първоначално включваше Булгартабак, БТК, седемте електроразпределителни предприятия, ВМЗ - Сопот, Кинтекс и Тератон. По предложение на народни представители от НДСВ, към тях бяха добавени и Параходство Български морски флот, Параходство Българско речно плаване и Балкан Ер Тур. По всичко личи обаче, че БТК няма да бъде продадена по специалния ред, тъй като при нея има влязло в сила решение за избор на купувач. А коригираният нормативен документ предвижда в тези случаи процедурата да се довърши от АП по досегашните правила.Парламентът отхвърли предложената от ОДС добавка анти-Чорни. Тя предвиждаше до участие в приватизацията да не се допускат лица с наложени принудителни мерки по Закона за чужденците (забрана за пребиваване в България), както и фирмите, в които те участват. Само за един ден управляващите промениха на 180 градуса позицията си по този текст. В сряда (5 януари) икономическа комисия реши, че поправката анти-Чорни е уместна. Но в четвъртък, при гласуването в пленарната зала, тя отпадна по настояване на ДПС.Все пак опозицията бе уважена, като се прие предложението й Народното събрание да одобрява стратегията за приватизацията на всички дружества от списъка. Досега това се отнасяше само за Булгартабак и БТК. Подкрепено бе и предложението на депутата от БСП Любен Корнезов в парламента да се внася цялата документация по специалните сделки. Тази идея изправи на нокти екипа на Агенцията по приватизация, който присъстваше при обсъждането й. Изтъкнато бе, че става дума за стотици страници информация, която не подлежи на разгласяване - офертите на участниците са конфиденциални, а и нали става дума за национална сигурност? Въпреки това НДСВ прие поправката, обещавайки, че документите ще са достъпни само в секретното деловодство на Народното събрание.Доста спорове имаше при предварителните обсъждания около договора за приватизация, който също ще се одобрява от правителството. Част от депутатите настояваха парламентът да одобрява и неговите параметри. Други пък изтъкваха, че няма основания да се прави аналогия с международните договори, които задължително се ратифицират от Народното събрание. Последно остана, че само кабинетът ще се произнася по въпросните договори, и то на два етапа. Най-напред министрите ще дават становището си за съществените условия на сделката и то ще е задължително за АП след благословия и от парламента. Агенцията ще провежда преговорите по окончателния договор и като го съгласува с купувачите, ще го представя за одобрение на надзорния си съвет. На следващия етап и правителството ще трябва да се произнесе по него.По настояване на Министерството на финансите отпадна шестмесечният срок за предявяване на държавните вземания към вече приватизираните предприятия. Той бе отменен с приетия преди единайсет месеца нов закон за приватизацията, но това изискване продължи да действа за приватизационни договори, сключени към 22 март 2002 година. Заместник-министърът на финансите Гати Ал Джебури обясни при обсъждането на поправките в икономическата комисия, че поводът да се иска сегашната промяна е противоречивата съдебна практика. До неотдавна държавата не е имала проблем с вземанията си, тъй като се е смятало, че те се предявяват служебно. Но след приемането на новия приватизационен закон нещата са се променили. От него излиза, че за вече приключилите сделки държавата е трябвало да се съобразява с шестмесечния срок, а тя не го е правила. В тази връзка са заведени доста съдебни дела, а потенциалните загуби за бюджета, според Ал Джебури, са 500 млн. лева. Ето защо бе гласувано шестмесечният срок да отпадне за вземанията на държавата. Булгаргаз и НЕК обаче няма да могат да се възползват от тази поправка, тъй като те се водят частни кредитори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във