Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЖОТЕВ НАРЕДИ СВИЛОЗА ДА СИ ПЛАЩА ДЪЛГОВЕТЕ

БИОХИМ ПРИТИСНА НОВИТЕ Й СОБСТВЕНИЦИ

Свищовското предприятие Свилоза или ще започне да обслужва дълга си от над 10.88 млн. щ. долара към БИОХИМ, или банката ще пристъпи към събиране на вземанията си по съдебен ред. Надзорният й съвет отхвърли всички предложения за откупуване на задълженията на фирмата, направени до момента от ДАРОС Инк. (DAROS Inc) - дружество, базирано в офшорния американски щат Делауер. Единствената възможност това да стане е, ако офшорната фирма даде за него 6.4 млн. щ. долара, но без каквито и да е условия за разсрочено плащане. Може би затова изпълнителният директор на банката Пламен Добрев смята, че докато Свилоза дължи пари на банката, възможност за уреждането на дълга винаги има. До момента обаче ДАРОС Инк. не е направила оферта, която да отговаря на изискванията на банката.


Председателят на надзорния съвет на БИОХИМ - вицепремиерът Петър Жотев, е наредил на специализираната й служба за вътрешен контрол да изготви подробна справка за историята на дълга. Освен това Жотев е разпоредил на юристите на банката да подготвят доклад за правните действия, които трябва да бъдат предприети за събирането му. Служители на БИОХИМ споделят, че по време на заседанието, на което се е обсъждала съдбата на дълга на Свилоза и на офертата на ДАРОС Инк, вицепремиерът е заявил, че няма да допусне втори случай като сделката със задълженията на Плама от 28 октомври 1998 година. Тогава БИОХИМ подписа споразумение, с което се съгласи да разсрочи за 35 години дълга на рафинерията от 64 млн. щ. долара. Аналогията явно не е случайна.


През 1998 г. Плама бе купена от група инвеститори, обединени в Плама Консорциум, регистриран в офшорната зона Кипър. У нас консорциумът се представлява от Бони Бонев - брат на основния акционер и председател на съвета на директорите на Международна банка за търговия и развитие Пламен Бонев. Именно Бони Бонев успя с посредничеството на Министерството на финансите да склони кредиторите на плевенската рафинерия да разсрочат задълженията й за 35 години.


Свищовското предприятие Свилоза бе приватизирано през февруари 1999 година. Собственик на 51% от капитала му стана А.Р.У.С Лимитед (A.R.U.S. Limited), фирма, базирана в офшорния американски щат Делауер, а работническо-мениджърското дружество Свилоза-2000 придоби 9 процента. Държавата спазари Свилоза за 7 млн. щ. долара, но само 30% от сумата бяха платени кеш. Останалите 70% трябваше да се издължат чрез компенсаторни записи и валутни облигации по външния и вътрешния дълг.


Представител на американската офшорка А.Р.У.С. Лимитед е небеизвестният юрист Красимир Дачев, който бе избран за член на надзорния съвет на вече частната Свилоза АД.


През октомври 1999 г. акционерите й замениха двустепенната система на управление с едностепенна. Надзорният и управителният съвет бяха разпуснати, а мениджмънтът на предприятието бе поет от съвет на директорите с председател Дачев. Но от приватизацията до днес свищовската фирма продължава да виси с огромни задължения към БИОХИМ. Запознати с финансовото състояние на предприятието твърдят, че към средата на май 1999 г. то е имало непогасени кредити към МБТР и Първа източна международна банка, както и към фалиралите Частна земеделска и инвестиционна банка и БАЛКАНБАНК. Общият размер на главницата на тези задължения е около 1.7 млн. щ. долара. Дългът към БИОХИМ обаче е с пъти по-голям - над 10.88 млн. щ. долара. От тях над 6.4 млн. щ. долара са главници, а останалите 4.48 млн. щ. долара - лихви.


Новите собственици на Свилоза обаче не бързат с обслужването на въпросния дълг. Вместо това на БИОХИМ се предлагат схеми за неговото изкупуване. Първата оферта идва през ноември 1999 г., когато А.Р.У.С. Лимитед, чрез пълномощника си Красимир Дачев, предлага на банката да откупи дълга на Свилоза срещу 3.5 млн. щ. долара, платими по начин и условия, приемливи за двете страни. Зад тази витиевата формулировка за плащането се крие желанието за значителното му разсрочване. Офертата е изпратена до изпълнителния директор на БИОХИМ Пламен Добрев, който я предлага на вниманието на управителния й съвет. На предложението на Дачев обаче се противопоставя другият изпълнителен директор на банката - Цветан Цеков. Той настоява вземането да не се продава за по-малко от 6.4 млн. щ. долара - размера на главницата. Решаването на въпроса се отлага за неопределено време, като Пламен Добрев продължава да преговаря за продажбата на дълга.


През март 2000 г. на хоризонта се появява нов кандидат - ДАРОС Инк., която също е базирана в офшорния щат Делауер. Тя пък е готова да откупи задълженията на Свилоза срещу 3.8 млн. щ. долара. В появата на въпросната офшорка няма нищо странно. Още при приватизацията на свищовското предприятие ДАРОС Инк. е представена от купувачите му като един от търговските партньори на А.Р.У.С. Лимитед. Сред българските бизнессреди се говори, че зад двете фирми стоят едни и същи собственици.


Пламен Добрев внася и предложението на ДАРОС Инк. в управителния съвет на БИОХИМ, но то отново среща твърдия отпор на другия изпълнителен директор. Цеков продължава да държи на своето - плащането да не е по-малко от размера на главницата на дълга. И макар двамата директори да отказват коментари по случая Свилоза, за служителите в банката не е тайна, че взаимоотношенията помежду им са се обтегнали именно заради предложенията на офшорките от Делауер.


Офертата на ДАРОС Инк. отлежава в управителния съвет почти три месеца, като с нея е запознат и надзорният съвет на БИОХИМ. В него освен Петър Жотев, като представител на Банковата консолидационна компания, участват министърът на строителството и регионалното развитие Евгени Чачев и главният секретар на БНБ Велизар Стоилов. Последният подкрепя позицията на Цеков, но решаващата дума е на Петър Жотев. А той разпорежда на мениджърите да продължат да работят по въпроса за събирането на дълговете на Свилоза. Собствениците на предприятието, явно притеснени от предстоящата приватизация на банката, също искат по-бързо да решат този проблем и са склонни на отстъпки.


През юли 2000 г. в управителния съвет на БИОХИМ е внесено ново предложение за продажба на вземането на банката от Свилоза. Този път ДАРОС Инк иска да откупи дълга на свищовското предприятие за 6 млн. щ. долара, като 1.2 млн. щ. долара от тях плати веднага, а останалите 4.8 млн. щ. долара на равни вноски за 12 години. През първите три години офшорката от Делауер се ангажира да плаща по 1% годишна лихва, през следващите четири години - 2% лихва, а през последните пет години - 3% лихва. Схемата много наподобява на тази за погасяването на дълга на Плама, само че БИОХИМ вече се е опарила от нея, тъй като въпреки обещанията собствениците на рафинерията до момента не са й върнали нито цент. Затова Цветан Цеков поставя условието или ДАРОС Инк. да плати 6.4 млн. щ. долара веднага, или сделка няма да има. Позицията му отново е подкрепена от члена на надзорния съвет на банката Велизар Стоилов.


Така заплетеният проблем очевидно можеше да реши единствено Петър Жотев, като по този начин предотврати и по-сериозен конфликт между мениджърите на банката. Близо два месеца и половина вицепремиерът се колеба, преди да каже тежката си дума. Банкери, които познават навиците на Жотев, смятат, че преди да нареди офертата на ДАРОС Инк да бъде отхвърлена, той е консултирал въпроса на най-високо равнище.


Решението на надзорния съвет на БИОХИМ оставя въпроса с дълга на Свилоза открит. Възможно е ДАРОС Инк. да направи нова, по-благоприятна оферта на банката. Докато има дълг и длъжник, сделка винаги е възможна. Но ако това не стане, БИОХИМ ще поиска съдействие от съда, за да събере своите вземания. Съдебната система у нас не се слави с бързите си процедури, но времето едва ли работи в полза на свищовския длъжник.


Почти сигурно е, че до март следващата година БИОХИМ ще бъде приватизирана. И пред собствениците на Свилоза няма да се открият по-добри изгледи за успех, ако срещу тях вместо държавата-собственик се изправи БНП-Париба, Аустриа Банк, Райфайзенбанк или Банка Национале дел Лаворо - потенциалните купувачи на БИОХИМ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във