Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЖОТЕВ И РАДЕВ - СЪДРУЖНИЦИ ПО НЕВОЛЯ

Кой администрира държавното участие в българските банки? Запознатите биха отговорили - вицепремиерът Петър Жотев. Без замисляне финансистите биха допълнили - той е изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания... значи контролира държавния дял в банките. Журналистите са убедени, че от четири години насам Жотев винаги е бил човекът, който огласява правителствената политика в областта на финансовокредитната ни система. Това, за което малцина си дават сметка, е, че когато се решава съдбата на една или друга държавна банка, изпълнителният директор на БКК и настоящ вицепремиер съвсем не е последна инстанция. Даже ако му се иска това да е така. В административната йерархия на Банковата консолидационна компания над Жотев стои финансовият министър Муравей Радев, който е и председател на директорския й борд. На 22 декември 1999 г. обаче Жотев стана единственият вицепремиер. Както казва средностатистическият българин, работата му порасна. За Банка ДСК например, в която Министерският съвет е основен акционер, притежаващ от началото на 2001 г. 75% от акциите, думата има вицепремиерът Жотев. След него по ранг разпоредбите дава Елиана Масева - главен секретар на правителството и шеф на надзорния съвет на банката. Съвсем очевидно е с кой съгласува тя решенията си. Така се осъществява симбиозата при спускането на задачите към Банка ДСК, която има двустепенно управление - надзорен и управителен съвет. Но правителствената политика се определя от решенията на управляващата партия, а министрите са политически фигури, които реализират партийната програма. Това беше недвусмислено потвърдено и от тълкуването на Конституционния съд за предизборния им статут от тази седмица. А Муравей Радев от 5 май 2001 г. се върна в Националния изпълнителен съвет на синята партия, и то като негов заместник-председател.
Дали Муравей ще запази позицията си на финансов министър и в следващия кабинет зависи от изборните резултати на 17 юни. Но за него може да се каже със сигурност, че винаги се е държал като политическо лице, което знае цената си. Той показа това с поведението си през четирите години във финансовото ведомство, в което последната дума винаги бе негова, но подчинените му си изработваха заплатите, при все че някои от тях бяха доста неуспешни фигури. На практика Радев остави техническата работа на заместник-министрите си, които подбра с усет. Най-сериозната му кадрова грешка бе бившата шефка на Главната данъчна администрация Дора Андреева.
С висш пилотаж Муравей Радев съумя да избегне политическите скандали през целия си мандат. Не успяха да му лепнат и обвинения в корупция, както се случи с редица видни министри от първия кабинет на Иван Костов. Все пак и името на Радев на два пъти бе замесено в скандални публикации. В началото на 2000 г. медиите се опитаха да направят пловдивска връзка между него и бившия шеф на ХЕБРОСБАНК Иван Златарев, когото проверяваше следствието. Интригата обаче не можа да получи развитие, тъй като бе изградена единствено върху тъничкия факт, че в Пловдив Муравей Радев и Иван Златарев били съседи.
Втората атака срещу финансовия министър бе далеч по-остра. В края на 2000 г. от страниците на в. Труд драматургът Недялко Йорданов директно го обвини, че е в дъното на войната срещу инвестицията на японеца д-р Тарао Токуда в Токуда Кредит Експрес Банк. Не че поетът-драматург разбира нещо от финанси или че бе прав, но удари тънката струна на невежеството и тя прозвуча едва ли не правдоподобно. И от тази ситуация обаче финансовият министър успя да излезе сух.
Същевременно Радев успешно експлоатираше изпълнението на тригодишното споразумение с МВФ, за да покачва имиджа на финансовото ведомство, като непрестанно изтъкваше постигнатата фискална стабилност, ниската инфлация, малкия бюджетен дефицит и намаляването на данъчните ставки. Муравей Радев никога не е бягал от контактите с медиите и отговорите му почти винаги са удовлетворителни. За разлика от своенравния Жотев, който успя да разкрие чепатия си характер месец след като стана вицепремиер.
Високомерието и необщителността станаха запазена марка на фирмата Жотев, не без усилията на шефката на преслужбата му Славка Бозукова. В опитите си да демонстрира независимост той не се умори да повтаря: Аз не съм политик, аз съм експерт, аз съм технократ, аз не съм стъпил нито веднъж на Раковски 134. Странно защо - дали в противоречие със собствените си възгледи, или по Божие прозрение той внезапно прие да поведе предизборната листа на ОДС в Бургас и изтри от паметта си цитираните признания. За година и половина вицепремиерът се надяваше да убеди бизнеса в уменията си на експерт, като сключи впечатляващи приватизационни сделки. Той дори се закани бързо да продаде БТК, в чието раздържавяване две правителства преди него си счупиха главата. Но вместо бляскав триумф, приватизацията донесе на вицепремиера срамно поражение. БТК така и не стана частна, а продажбата на БУЛБАНК бе съпроводена с обществен скандал. Проваленият вицепремиер - експерт, пък възкръсна като политик от бургаската листа.
СДС прати новобранеца на политическия фронт, Жотев, да жъне победи на силно пресечен терен - Бургаския избирателен район. Натресоха шефа на мястото, откъдето всички лидери на СДС бягат, сподели неотдавна с половин уста един от близките сътрудници на Жотев.
Вярно е, че той е водач на листа, което му гарантира прощъпалник като депутат, но евентуалната загуба на сините в Бургас едва ли ще му донесе добър политически имидж. Освен това, в новото му, вече политическо амплоа Муравей Радев си остава баш шеф на Жотев.
Но и вицепремиерът, и финансовият министър си имат един началник, на който се подчиняват безпрекословно, познат сред обществото с прозвището Командира. Той рядко се намесва публично в решаването на някой спорен банков въпрос. Но е факт, че Иван Костов застана открито на страната на Жотев при продажбата на БУЛБАНК. Интересно е как се чувства днес, ако въобще е разбрал колко е бил подведен. Премиерът се изтърва и по отношение и на друга банка. Той изрази недоволството си от забавянето на преструктурирането на Банка ДСК от еднолично в обикновено акционерно дружество. Тези две изяви като че ли изчерпват публичните ангажименти на премиера по отношение на банковите проблеми. Ако не се брои заричането му пред 12-ата конференция на СДС, където Костов обеща, че ако партията му спечели изборите, през следващите четири години банките ще увеличат кредитите двойно и тройно. По останалата част от банковата тема думата има Жотев. Той коментира хода на приватизационните сделки и отчита успехите им, все едно че сам взема решенията. Той се среща с Асоциацията на търговските банки и изслушва исканията й за промени в законодателството, от което нищо не се променя. Жотев коментира бъдещата политика на Банка ДСК и на държавното участие в Централна кооперативна банка.
Като негов антипод Муравей Радев на пръв поглед изглежда малко пасивен по отношение на банките, но всъщност е явно, че съвсем не е безразличен към тях. С активното участие на финансовия министър през 1999 г. бе подписано споразумението между Плама и нейните кредиторки за разсрочване на дълговете на плевенската рафинерия. През същата година Муравей Радев игра активна роля при преговорите за разсрочването на дълга на ЦКБ към Майкъл Чорни. Според банкери Муравей е наредил мениджърското домино в Централна кооперативна банка и в Насърчителна банка.
Имало е случаи, когато в различното си амплоа вицепремиерът и финансовият министър не са били на едно и също мнение по значими финансови въпроси. През 2000 г. Муравей Радев категорично се противопостави на искането на Жотев бюджетът да субсидира Булгаргаз със 70 млн. щ. долара, които да позволят на държавния монополист да не увеличава цените на синьото гориво у нас. Пак в края на 2000 г. Радев реагира много остро, когато Жотев му представи сметката от 6 млн. евро, която БКК трябва трябваше да плати на консорциума от Кредитанщалт интернешънъл, Креди Суис Фърст Бостън и Артур Андерсън, консултирал продажбата на БУЛБАНК. В крайна сметка Радев подписал платежния документ, тъй като - ще или не ще, сумата е трябвало да се изплати, заради консултантския договор с консорциума, подписан от Жотев още през 1998 година.
Във финансовите среди се твърди, че двамата министри освен доста различния си характер имат несъвместими позиции по продажбата на БИОХИМ. Според запознати с кухнята на приватизационната сделка, Жотев и Радев трудно ще стигнат до единна позиция. Кой с кого трябва да се съобрази? Изпълнителният директор на БКК - Петър Жотев, с председателя на съвета на директорите й Муравей Радев, или финансовият министър е длъжен да се подчини пред вицепремиера?
За добро или за зло, в администрацията не е чак като във войската и принципите на подчинение са далеч по-разтегливи. Явно Жотев и Радев се администрират взаимно, а споровете се решават само след върховен арбитраж.

Facebook logo
Бъдете с нас и във