Банкеръ Daily

Управление и бизнес

„Жега“ покрай Закона за черноморското крайбрежие

Лятото още се бави, но „жегата“ около промените в Закона за черноморското крайбрежие е факт. Неразбориите около текстовете, предложени от управляващите , беше причината срокът за внасянето им  между първото и второто четене на законопроекта в пленарната  зала да бъде удължен до 25-ти миналия месец. Но  очевидно и до този момент противоречията в  становищата  по тях, не могат да  бъдат преодолени.

Част от екоорганизациите и до този момент

издигат глас срещу забраната за свободно къмпингуване.

Гражданското сдружение  "Да запазим Корал!" тази седмица внесе  отворено писмо до председателя на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Искрен Веселинов, в което те я определят като противоконституционна.

В него те призовават народните представители да насочат глобите към нарушителите, а не към спасителите на защитените територии.

От организацията се аргументират, като посочват текста на  чл. 35 от Конституцията, в който е записано: "Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани." Според тях новите забрани по отношение на свободното и диво къмпингуване биха били в противоречие с този член на върховния закон.

В писмото изрично се подчертава, че в различните държави съществуват много къмпинг регламенти, които са "култура със свой облик и етика, правила и оборудване, принципи и стилово разнообразие", докато у нас на практика, дивото къмпингуване се ликвидира.

В писмото се казва:  "Всяка държава специфично е регулирала въпроса на база  на задълбочена и професионална преценка. У нас, където категорично не само има прекрасни условия за такъв начин на почивка за нас и за света, можем да се похвалим и с неизтрити традиции и силна привързаност към къмпинга на гражданите от разнообразни професии и интереси, които също се стараят да спазват ред, взаимен респект и опазване на околната среда“.

От организацията напомнят, че привържениците на къмпингуването

не са заплаха за българската природа,

а са нейни пазители.

"Палатките не са "съоръжения", както си ги представят някои Ваши колеги, а леки конструкции, прикрепени в няколко точки, чиито форми следват терена или просто се поставят на равно място. Никой не ходи с лопата на плаж или ако такъв се появи, мислите ли че успява и да понечи да наруши ландшафта", питат иронично от организацията.

В същото време те задават въпроса  къде е държавата и защо все още не е ясно какви мерки са предприети след скандалното разораване на дюните на къмпинг  "Смокиня" още в началото на годината.

В първите дни на януари  булдозер разора цялата плажна ивица и натрупа камари с пясък пред необитаемите по това време на годината каравани и бунгала.  Стана ясно, че част от екопътеката, водеща към плажа е демонтирана.

Както се установи по това време от проверката на екоинспекцията в Бургас  близо 300 кв. м. от разровените дюни се оказаха на територията, обозначена като  "пясъчен плаж", който е държавна собственост. Образуванието представлява 1% от цялата защитена местност „Каваци” , която е с обща площ 240 декара.

След сканадала

хората от министерствата на туризма и на околната среда и водите хукнаха да правят проверки. Прокуратурата също се активизира и повдигна обвинения за унищожените дюни. Техен обект станаха бе ... багериста и 18 годишен младеж, който се „возел“ в тежкотоварната машина.

За да не бъде съвсем смехотворна историята все пак беше открит и поръчителят - 44-годишният Иван Нончев от морския град, който също беше задържан, но скоро бе пуснат под гаранция.

От тук насетне обаче информация за развитието на случая няма.

Тъй като около тази реална  ликвидация на дюните се вдигна  сериознен шум, двете отговорни за опазването на околната среда министерства се включиха в хора на „порицаващите“ и дори определиха това посегателството като вандализъм. Отново се заговори за проблемите със собствеността на имотите, в чиито граници има дюни и начинът, по който той трябва да бъде решен.

Само, че стана ясно, че самата държава няма как да изкупи дюните, намиращи се  в частните терени, тъй като според министърът на регионалното развитие Петя Аврамова, за тази цел щели да бъдат похарчени един милиард лева , които не могат да бъдат осигурени, независимо от „добрите намерения“  и обещания на управляващите. И отново стигаме до въпроса, кой и как раздаде тези терени , като ги премести  в графата „земеделска земя“?!

И дали някога ще бъде  потърсена отговорност на тези, които всъщност  забъркаха кашата със „собствеността“ на брега на морето?

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във