Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИЗТОЧВАНЕТО НА ЗАВОДА ЗА ЕЛЕКТРОМЕРИ ЗАВЪРШИ

За разлика от мудните слуги на българската Темида, колегите им от арбитража са отличници в играта на бързо съдопроизводство. И дори регистрират рекорди. За нещастие едно такова олимпийско постижение на иначе уважавания Арбитражен съд към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) в момента отваря главоболна работа както на икономическите полицаи, така и на магистратите от Софийска градска прокуратура. Под номер 6138 от 2002 г. там е образувана преписка, която трябва да изясни дали във взаимоотношенията между две полуфалирали предприятия, преминали през споменатия съд, има елементи на престъпление. Участниците в камерната бизнесдрама са никополският завод за производство на електротехнически измерителни прибори, битова електроника и електротехника - Елиа, и софийският Електронекспорт, въртял навремето цветущата външнотърговска дейност в областта на комуникационната техника, радиооборудването и електрониката на повехналия днес Военнопромишлен комплекс.И двете дружества не се радват на благосклонността на съдбата. От 20 април 2001 г. по заповед на бившия икономически министър Петър Жотев Електронекспорт ЕООД е обявен в ликвидация. Заводът в Никопол пък е сред злощастните предприятия, пометени от първата вълна на боновото раздържавяване. В резултат на масовата кампания през 1998 г. 70% от собствеността на Елиа се разпарчетосва между няколко приватизационни фонда. Те обаче едва ли са били наясно, че сладката им придобивка е гарнирана със солен съдебен казус, чиято стойност ще надхвърли 2 млн. щ. долара. Той не само че все още не е разрешен, но и подсказва за съмнителни операции, които са възбудили споменатото вече прокурорско внимание.Възелът заплитат три комисионни договора, сключени в периода 1991-1994 г. между Елиа ЕООД и Електронекспорт ЕООД за износ на 400 хил. електромера с марката на никополския завод за Сирия. Според клаузите на договорите, производителят на стоката в качеството си на доверител е бил длъжен да изпълни всички работи и плащания, произтичащи от основателни рекламации на чуждестранния контрагент. Освен това изрично е посочено, че всички разходи по износа, в лева и валута - лихви, комисиони, такси на банки, банкови гаранции и др. се приспадат от текущите валутни постъпления на доверителя. Записано е още, че загубите, рисковете, рекламациите, свързани с износа на стоката до изтичане на гаранционния й период, са в тежест на доверителя. За осъществяване на сделката БУЛБАНК издава две банкови гаранции на името на Електронекспорт (в качеството му на търговски представител, спечелил в Сирия търга за доставката). Те са за сметка на производителя - Елиа ЕООД, което трябва да осигури цялата сума за тях. За още по-голямо съжаление пристигналите в Сирия никополски електромери се оказват дефектни. По тази причина през 1997 г. тамошното министерство на електрификацията възбужда съдебни дела с искове за над 2 млн. щ. долара срещу доставчика Електронекспорт. Досега тази фирма е загубила окончателно две от делата, предстои да се гледа трето, по което претенциите на сирийската страна са най-солени. До момента разноските по задграничните съдебни процедури са покривани с парите от споменатите банкови гаранции. Тъй като обаче навремето Елиа ООД не е внесло цялата сума от гаранцията, парите от нея няма да стигнат за удовлетворяване на третия сирийски иск. Ето защо БУЛБАНК е блокирала гаранциите в очакване на края на делото. Ако Електронекспорт спечели тази последна битка, банковите гаранции ще бъдат освободени, а останалите по тях средства - върнати на никополския завод.Лошото е, че междувременно там започват да се случват някои странни неща. От 1998 г. насам в приватизираното по бонов път дружество вървят акционерни промени, на които не може да им се хване краят. На 22 декември 2000 г. например 20% от преференциалните акции са продадени на 647-те правоимащи работници и служители от Елиа АД. На 11 април 2002 г. пък, след участието си в няколко публични търга на фондовата борса, перничанинът Валентин Стоилов Стоянов е придобил 71% от капитала на никополското предприятие. Държавата си запазила само 0.02%, 1.45% държала гражданката Денка Филипова Стоянова и по-дребни количества били в ръцете на други физически лица. По-изчерпателна информация за процесите в никополския завод не може да бъде получена и от архива на бившата Комисия по ценните книжа и фондовите борси, която се вля в пресноучредената мегакомисия по финансов надзор. Защото вече цял месец въпросният архив се пренася на нов адрес - в сградата до здравното министерство на пл. Баба Неделя в столицата. Вероятно още месец папките на публичните дружества ще се разнасят в кашони насам-натам. Във всеки случай поне от фирмените разпечатки на компютърната база данни Делфи е видно, че до 3 септември миналата година в директорския борд на Елиа фигурират Месарска къща ЕООД - Вакарел, и Българска финансова компания ЕООД, чийто собственик е Пламен Димитров Дебеляшки. По всичко личи, че тъкмо той е двигателят на една прелюбопитна операция, в чиито детайли сега се вглеждат магистратите от Софийската градска прокуратура. На 11 май 2001 г. в търговския регистър на Врачанския окръжен съд е вписано дружеството Елиа инвест с капитал 2 028 000 лева. Негови учредители са споменатата вече Българска финансова компания ЕООД с адресна регистрация в Тетевен и... никополският завод Елиа АД. Той се включва в новата структура с апортна вноска на стойност 993 720 лева. Забележителното е обаче какво представлява този апорт - машини, съоръжения, стопански инвентар, екипировка и измерителни уреди (близо 150 позиции), оценени на 821 197 лв., и ...паричните вземания на Елиа АД от Електронекспорт ЕООД, изчислени от вещите лица на 172 523 лева. Това всъщност са парите по банковите гаранции, издадени по повод на описаната вече сирийска сделка. Защо е било необходимо да се създава дружество с предмет на дейност (производство на електротехнически измерителни прибори и всяка друга незабранена дейност), паралелен с този на никополския завод, не е трудно да се отгатне. Номерът, приложен от неговите частни собственици: номер активите при нас - пасивите при вас, е добре познат в новата икономическа история на България. Хватките обаче не свършват дотук. На 6 юни 2001 г., само двайсет дни след регистрацията на Елиа инвест АД, това дружество подава в Арбитражния съд към БТПП иск срещу Електронекспорт, като си търси от него не споменатите 172 523 лв., а 397 хил. щ. долара, плюс дължими по тях мораторни лихви в размер на 232 хил. щ. долара. Арбитрите в състав - председател Здравка Борисова и членове Ана Миленкова и Божидар Божинов (б.а. - председателят на БТПП), взимат работата присърце и след три заседания, в рамките на пет месеца и половина, на 20 ноември 2001 г., излизат с осъдителна присъда срещу Електронекспорт. Обявеното в ликвидация държавно дружество обаче си няма и хал хабер, че срещу него се води дело. Сюрпризът е поднесен на ликвидатора му Румен Георгиев чак на 12 февруари 2002 г., когато пред него цъфва искането на съдия-изпълнител за опис на единствения актив на дружеството - триетажна сграда с 1167 кв. м застроена площ, разположена в софийската промишлена зона Орион. Според Георгиев и наетите от него адвокати, Арбитражният съд към БТПП не си е свършил работата. Първата призовка за делото била изпратена на данъчния адрес на Електронекспорт на ул. Жолио Кюри N20, а не на адреса на местопребиваването на фирмата - Кукуш 1. На Жолио Кюри 20 в сградата на Техноимпортекспорт призовката е приета от завеждащата протокола на същото дружество, която впоследствие я връща в районния пощенски клон. Случайно или не, тя не отбелязва, че на Жолио Кюри 20 няма юридическо лице с име Електронекспорт. Въпреки че според правилника на арбитража неговите служби е трябвало да издирят ответника по всички възможни начини, арбитрите са се задоволили само с един опит и са приели Електронекспорт за редовно призован. Така е даден ход на делото, проведени са още две заседания, за които призовки на ответника пък изобщо не са изпращани. Странното в случая е, че ищецът в лицето на Елиа инвест е представил в арбитража документи по иска си - комисионерските договори по злополучната сирийска сделка и прочие, върху които е посочен верният адрес на ответника. Неизвестно защо тази подробност е убягнала от зорките очи на арбитрите, както и фактът, че в същия арбитраж се водят и други дела, свързани с Електроекспорт, в които той фигурира с истинския си адрес - на Кукуш 1.Сега осъденият задочно ответник се надява на две неща. На първо място Врачанският окръжен съд да уважи подадената там през април 2002 г. молба от Електронекспорт да бъде обявено за нищожно решението, с което вземанията на никополския завод са включени в капитала на Елиа инвест АД - Враца. Мотивът за иска е, че Елиа АД - Никопол, в нарушение на чл.73, ал.4 на Търговския закон, не е уведомило Електронекспорт, че прехвърля вземанията си от него на друго дружество. Другият шанс е прокуратурата да реши, че мениджърите на Елиа инвест са извършили злоумишлени действия, от които Електронекспорт ще понесе значителни щети. Ако обаче прокурорите са на обратното мнение, Елиа инвест ще се радва на чувствителни ползи - ще сложи ръка върху почти 700 хил. щ. долара и върху сградата на Електронекспорт на Кукуш 1, чиято пазарна цена, според ликвидатора Георгиев, е около 1 млн. лева. От 29 август 2002 г. Елиа инвест има вече пловдивска регистрация, а Пламен Дебеляшки е изваден от директорския борд на дружеството. За него това сигурно не е болка за умиране, тъй като от 1994 г. насам бизнесактивността му е респектираща. Освен в тетевенската Българска финансова компания, разполагаща с офис на бул. Витоша 7 в столицата, името на Пламен Дебеляшки се среща в множество фирми, в които участват чуждестранни партньори - главно руски. Някои от дружествата като Тетевен - Ботълинг - Къмпани, Балкан - газ сервиз - Ловеч, и Международна компания - Азория - Ловеч, са в ликвидация. Други от ранга на Свобул инвест - Ловеч, и Словашко-българско мелнично дружество - Бургас, продължават уверено да порят водите. Последното дружество през 1999 г. стана собственик на хотел Кубан в курорта Слънчев бряг. За него се искаха 2 млн щ. долара. През септември 2000 г. словашко-българското мелнично дружество на Пламен Дебеляшки успява да намали цената на приватизационната сделка с 900 хил. лева. Арбитражният съд в София прецени, че Слънчев бряг АД е продал Кубан в окаян вид - доста по-различен от описаното в информационния меморандум. Явно бизнесменът Пламен Дебеляшки умее да защитава интересите си и едва ли магарето му ще затъне в калта, в която се плискат Електронекспорт и заводът за електромери в Никопол. От лятото на миналата година в крайдунавския завод текат жестоки съкращения. Според новия директор на Елиа АД, Валентин Стоянов, въпреки че дружеството има сертификат за качество ISO 9001, който отваря пътя към европейските пазари, пробивът там няма да е лесен.

Четете още

Банкеръ Weekly

МИСТЕРИИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАГИСТРАТИ

БОЖЕСТВЕНАТА ТЕМИДА: БЪРЗА, СМЕЛА И... УСЛУЖЛИВАДали българската Темида освен сляпа е и глуха, а и й куца кантарът - отговор на този деликатен въпрос ще дадат... Още »
Банкеръ Weekly

Брутният външен дълг се сви с 4 млрд. евро

След като държавният дълг расте, на какво се дължи значителното намаление на брутния външен дълг? Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във