Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИЗПУСКАМЕ ПОСЛЕДНИЯ ШАНС ЗА ПЕТРОЛОПРОВОДИТЕ

Румен Николов, представител на американската компания АМБО, пред в.БАНКЕРЪГ-н Николов, конкуренцията между двата проекта за изграждане на петролопровод през наша територия става все по-ожесточена. Как бихте защитили трасето Бургас - Скопие - Вльора, за което американската компания АМБО вече пета година разработва проект?- Когато говорим за двата варианта за петролопроводи през територията на България, както впрочем и при всички подобни проекти, определящи са преди всичко два фактора. Основният е самото трасе: политическите и чисто географските характеристики на териториите, през които то преминава, и сумата, необходима за неговото изграждане. Вторият е: крайната точка, до която достига тръбата (т.е. възможностите, които се осигуряват за последващ транспорт на нефта до световните петролни пазари или до крайните клиенти). Положителният момент при трасето Бургас - Скопие - Вльора е дълбоководното пристанище, до което достига тръбата. Там могат да се товарят големи танкери - с вместимост 300 хил. тона и повече. Докато в Александруполис могат да акостират по-малки съдове, транспортиращи не повече от 100-150 хиляди тона. Освен това при пристанище Вльора, в сравнение с порта в Александруполис, се спестява значително време за достъп до световните пазари. Ако като отправна точка се вземе пристанище Аугуста в Сицилия (прието като мореплавателен център на Средиземно море), от Вльора до Аугуста са няколко часа път, докато транспортът от Александруполис до сицилианското пристанище отнема около един ден. Проблемът е в това, че нефтът е борсова стока и колкото по-бързо разполагаш с него, толкова по-малко борсата влияе върху крайната ти цена. Не са редки случаите, когато например сутринта можеш да продадеш барел петрол по 20 долара, а вечерта цената му е вече 18 долара. Така автоматично, само от забавянето на доставките, губиш по 1-2 долара на барел. Трасето до Вльора обаче е близо три пъти по-дълго от това до Александруполис и с близо 40% по-скъпо. Изтъкнатите от вас предимства ще успеят ли да компенсират по-високите разходи на проекта на АМБО?- Предварителните икономически разчети категорично доказват предимството на нашия проект. И се надявам те да бъдат приети от потенциалните инвеститори. Тук обаче искам да изтъкна един друг проблем, който за съжаление изобщо не се дискутира у нас. А той засяга екологичното равновесие не само на двете ни южни съседки, но и на Егейско море, а и на средиземноморската акватория като цяло. В момента през Босфора и Дарданелите преминават годишно средно по 50 млн. тона нефт. Ако от Александруполис се добавят допълнително нови 30-35 млн. тона, тогава Егейско море със сигурност ще бъде пренатоварено от преминаващи танкери и от товарни платформи. Това е неприемливо от екологична гледна точка. Главно за Турция, но в голяма степен и за Гърция. Защото в голямата част от Егейското крайбрежие, а и на стотиците острови в региона са разположени утвърдени вече курорти. Представете си какво би станало, когато в тази доста ограничена акватория влязат два сериозни потока танкери? И как ще реагират на подобно движение туристите? А Вльора е почти на Средиземно море и около пристанището няма оживени курорти.Ще има ли достатъчно нефт за запълване на всички нефтопроводи, за които се разработват проекти - двата през България с начало Бургас, румънският от Констанца и украинският от Одеса?- Вече е достатъчно ясно, че в Каспийския регион има богати нефтени находища. Така че сравнително скоро ще възникне необходимостта да бъде заобиколен Босфорът. През следващите десетина години обаче има място само за един байпас с капацитет от около 30-35 млн. тона годишно (т.е. само за един от проектите). А те са поне четири: двете трасета през България, проектът Констанца - Триест и вариантът Одеса - Броди. Кой от тях ще се строи ще определят петролните компании, разработващи каспийските находища. Какво в такъв случай трябва да направи страната ни, за да бъде избрано българско трасе?- Това, което би трябвало доста отдавна да се направи, е много сериозно да се активизира целият национален потенциал. И то на всички нива - като се започне от президента, премиера и председателя на Народното събрание и се стигне до всеки отделен експерт. Всички те - като Мирча Кришан, където и да ходят, каквото и да правят, задължително трябва да промоцират и двата проекта за нефтопроводи през територията на България. В никакъв случай не бива да се говори само за единия. От чисто икономическа гледна точка за страната ни е по-изгоден вариантът Бургас - Вльора, тъй като той ще преминава доста по-дълго през българска територия - около 450-460 километра. Оттам и таксите, които ще получава държавата, ще са по-големи. Ще има повече помпени станции, по-висока консумация на електроенергия, по-голям брой разкрити нови работни места, повече ангажирани специалисти... Допълнително ще се развият и всички дейности, съпътстващи един нефтопровод - поддръжка на трасето, охраната му, осигуряването на комуникациите и връзките...Затова България задължително трябва да успее да наложи нефтопроводът да минава през нейна територия. Без да обръща внимание на евентуалния натиск от страна на околните държави. И съседите ни от юг, и тези от север имат свои интереси в това отношение. Всички ние обаче сме в равнопоставени условия. Бих казал дори, че страната ни е в по-добра ситуация, тъй като има два варианта за нефтопроводи. Наскоро обаче стана ясно, че северните ни съседи доста ни изпреварват и вече са на път да осигурят и финансиране на трасето Констанца - Триест. Какви са неговите шансове?- При този проект има някои допълнителни утежнения, които са добре известни на специалистите в бранша. Вариантът обаче съществува и усилено се промоцира не само от Румъния, но и от Унгария. Очаквам в най-скоро време и сърбите да се намесят в негова подкрепа. Тоест съседите ни последователно и много активно правят това, което българското правителство отдавна би трябвало да е постигнало. При това, повтарям, и в трите близки страни се използват всички възможности и средства за налагане на техния вариант. Специално за промоцирането на тази инвестиция са създадени отделни структури. А ние се задоволяваме само с отделни публикации в нашата преса. Какви са конкретните ви препоръки?- Всеки министър, висш държавен чиновник или представител на политическа сила трябва да приеме като един от основните си приоритети налагането на строеж на нефтопровод през страната ни. И където и да ходи, каквото и да прави, с когото и да се среща - да говори за предимствата на българското трасе. Доколкото имам информация, при посещението на президента Георги Първанов в САЩ през тази седмица е отделено място и за представянето на двата български варианта за нефтопроводи. Добре би било и при планираната за тази есен визита в Москва президентът Първанов също да представи и двата проекта. Това, което е повече от необходимо в момента обаче, е официалните институции да засилят своята активност, всички власти в страната ни да демонстрират заинтересованост и желание за съдействие на петролните проекти. Преди месеци обявихте, че АМБО настоява за официално писмо от правителството в подкрепа на проекта Бургас - Вльора. Получихте ли го?- Подобно писмо може да съдържа по-скоро формална подкрепа и ние се надяваме, че правителството на Симеон Сакскобургготски ще я даде на нашия проект. По-важно обаче в случая е друго - да бъдат активирани контактите между институциите на трите страни, през които минава трасето на нефтопровода. По моя информация има създадени работни групи, има и персонални връзки между нашето Министерство на външните работи и енергийното ведомство със съответните институции на Македония и Албания. В Албания от август има ново правителство, но министърът на енергетиката, който отговаря за този проект, е същият. Просто трябва да бъдат подновени контактите с него и с неговия екип. Внимателно трябва да се следят изборите в Македония и незабавно след формирането на новото правителство трябва да се възобновят разговорите за този проект. Нашите посланици трябва да бъдат запознати с параметрите му и със ситуацията на петролния пазар. И главното - трябва да получат съответните разпореждания. Защото, независимо че проектът е частен, за потенциалните инвеститори е много важно да бъде създаден политически приемлив климат. И това е работа на трите държави по пътя на нефтопровода и на техните правителствата. АМБО може да помогне за подписването на междуправителствени споразумения и тристранни протоколи, но не и да участва. Това обаче, което не трябва да забравят и трите правителства, е, че една толкова мащабна инвестиция, каквато е тази в нефтопровода, може да обезпечи следващи изборни успехи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във