Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИЗЛИТАНЕТО И ПАДЕНИЕТО НА КОНКОРД

Преди 30 години всички мислеха, че свръхзвуковият самолет Конкорд (Concorde) ще завладее небето. На 1 октомври тази година обаче неговата история завърши безславно благодарение на арабските шейхове, американските демонстранти, компютърните технологии, журналистите и терористите.Тъжно е. Той ще ми липсва, - твърди актьорът Роджър Мур, който е летял 30 пъти на Конкорд - Най-много ще ми липсва неговата скорост. И естествено хайверът.Историята на Конкорд започва през 50-те години на миналия век, когато в градчето Фарнбъроу, в Кралското авиационно предприятие, се заели със създаването на пътнически свръхзвукови самолети. Британците бързо разбрали, че не са в състояние да успеят сами. Предполагало се, че САЩ ще ги подкрепят, но американските власти се отказали, оценявайки проекта като прекалено рискован и твърде скъп. Вместо тях се съгласили французите. На 29 ноември 1962 г. френският посланик в Лондон Жофруа Корсел и английският министър на авиацията Джулиън Еймъри подписали протокол за съвместно изграждане на свръхзвуков самолет, предназначен за гражданската авиация. Прякото осъществяване на начинанието било поръчано на четири компании - британските Бритиш Еъркрафт Корпорейшън и Бристъл Сидли и френските Сюд Авиасион и Снекма, превърнали се впоследствие в основата на европейския консорциум Ербъс. За място на изграждането на самолета бил избран френският град Тулуза. Още на следващата година производителите подписали договори с водещи световни авиационни фирми, които били готови да купят готови самолети. Работата по строителството вървяла необичайно бързо. Единственият проблем се оказало името. Англичаните и французите били единодушни, че самолетът трябва да носи името Съгласие, само че английското и френското изписване на тази дума се отличавало с една буква (на английски Concord, а на френски - Concorde) и никой не искал да отстъпва. Всичко се решило в последния момент - на 11 септември 1967 г., на летището край Тулуза - Ланяк, се събрали хиляди хора, за да видят новия самолет. На трибуната се качил тогавашният британски министър на технологиите Антъни Уейджуд и заявил: Ние ще изписваме името на самолета, както на нашите френски приятели. За нас буквата е в края на думата ще символизира Англия (England), превъзходство (excellency) и Европа (Europe).Ударът на шейховетеПо всичко изглеждало, че гражданската авиация не разполага с алтернатива на свръхзвуковите полети. Експертите уверявали, че за да бъдат удовлетворени нуждите на световните авиопревозвачи, ще са необходими най-малко 900 свръхзвукови машини. Американците дори се опитали да изпреварят европейците. През 1963-та президентът Джон Кенеди поръчал на три водещи американски авиационни компании да разработят свои проекти на свърхзвукови самолети. Няколко години по-късно Боинг представила плановете на самолет, който бил по-бърз, по-мощен и с по-голяма вместимост от Конкорд. Но под натиска на Конгреса федералните власти отказали да финансират строителството му, а без държавни средства това било невъзможно. Така че Конкорд си останал единственият свръхзвуков пътнически лайнер.Първият удар по Конкорд бил нанесен през 1973-а - т.е. след като започнал да извършва редовни полети. Въведеното от арабските страни ембарго върху доставките на нефт за западните държави довело до рязко нарастване на цените на горивото. И всички потенциални купувачи изведнъж се отказали от Конкорд, който бил рекордьор не само по скорост, но и по разход на гориво. Англо-френският концерн останал без клиенти, освен Бритиш Еъруейз и Ер Франс, които тогава все още били държавни авиокомпании и самолетите им били предоставяни на символична цена - съответно един фунт и един франк.Ударът на конкурентитеМакар че всички, освен французите и англичаните, се отказали от Конкорд, той все пак оцелял благодарение на активната рекламна компания. Самолетът бил препоръчван като луксозно средство за предвижване, което съчетава скоростта с необикновен комфорт. Това била самата истина. В цената на билета влизала храната, която включвала черен хайвер, печена яребица и шампанско. Самолетите никога не се пълнели докрай, но рейсовете до Бразилия, Австралия и Африка винаги се радвали на успех. Всички били убедени, че рано или късно свръхсамолетът ще започне да носи печалба, докато не понесъл нов чувствителен удар. В САЩ се надигнала протестна вълна за недопускането на Конкорд в американското въздушно пространство и властите наистина наложили такава забрана. С аргумента, че е прекалено шумен. Това било вярно, но никой не се съмнявал, че зад тази история всъщност стоят конкурентите.Британците и французите подели дълъг съдебен спор. Обърнали се и към Върховния съд на САЩ и в края на краищата победили - американското министерство на транспорта отворило летищата си за Конкорд. На 24 май 1976 г. два свръхзвукови самолета - единият с логото на Бритиш Еъруейз, а другият с емблемата на Ер Франс, кацнали едновременно на вашингтонския международен аеропорт. Победата обаче била частична. Главното летище на Източното крайбрежие - Джон Кенеди, се подчинявало не на транспортното министерство, а на властите на Ню Йорк и останало недостъпно за Конкорд. Можете да си представите какво означава за една авиационна компания да не може да приземява самолетите си в Ню Йорк, казва по този повод британският историк Ендрю Райт. Забраната била свалена едва през 1977 година.Ударът на технологиитеВсекидневните полети до Ню Йорк, извършвани от английски и френски самолети, в последна сметка станали популярни. За мнозина пътуването с Конкорд се превърнало в символ на висок стандарт също като поканата за прием в Белия дом или в Бъкингамския дворец. Но и далекосъобщителните връзки все повече се усъвършенствали, при което потребността от бързо предвижване по света постепенно започнала да намалява. От това загубили най-много свръхзвуковите самолети. Конкорд все пак издържал и на този удар. Наред с редовните му полети се появили и специални обиколки на света. Туристите били привличани с перспективата да закусват в Лондон, да обядват в Ню Йорк, да вечерят в Токио или Хонконг, след което да се върнат по домовете си. Цената на билетите била невероятно висока - 11 хил. долара, но желаещи не липсвали. Туристите, които се възползвали от услугите на Конкорд, успели за едно денонощие няколко пъти да посрещнат новото хилядолетие.Невъзможно е да се забрави полетът с Конкорд - отбелязва един американски журналист. - Най-важното е усещането за принадлежност към елита. През две редици зад мен седеше йорданската кралица Нур. Тя просто си редеше пасианс. Не съм сноб, но изведнъж се почувствах крал.Ударът на журналиститеНа 25 юли 2000 г. Конкорд на компанията Ер Франс се разби няколко секунди след излитането си от парижкото летище. Загинаха 113 души и британската и френската авиационни компании временно прекратиха полетите му. Разбира се, първата в историята на суперсамолета катастрофа се превърна в тема номер едно за журналистите от цял свят. Вестникарите бързо прецениха, че благодарение на катастрофата Конкорд се е превърнал от най-сигурния в най-опасния самолет. После, след разследването, се установи, че катастрофата в Париж няма никакво отношение към техническите му качества, но предишното доверие на пътниците така и не бе възстановено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във