Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИЗКУПЛЕНИЕТО ЛОКОРСКО

Локорско е само на 12 км от София, но е забравено и от еколози, и от политици, и от Бога. С наближаване на селото първото, което се изпречва пред погледа, са два паметника на социалистическата гигантомания - отляво на пътя, в бивш стопански двор, се издигат четири силоза - призраци от неосъществена супермодерна кравеферма. Отдясно гледката е също толкова подтискаща. През 60-те години на миналия век плодородните някога ниви са превърнати в сухи насипи от скални и рудни отломки. Тук-там между табаните чернеят утайките от градската пречиствателна станция и от тях се носи непоносима смрад и рояци мухи. В блатото на вечната воня до 1991 г. са загробвани какви ли не боклуци - труповете на измрели животни, остатъци от градския екарисаж, химически и всякакви други отпадъци от заводите в столицата. По-лошо от това няма накъде, ще си кажат някои, но ще сгрешат. На табаните край селото открай време се е гледало като на най-вероятната площадка за бъдещия завод за отпадъциИзграждането му сега е по-малката грижа за жителите на Локорско. Тепърва експерти ще пресеят постъпилите в Столичната община 56 оферти, за да се спрат най-много на две от тях. По-належащата им задача е да попречат на столичната администрация ежедневно да стоварва в района тонове мръсотия. Вече е ясно, че табаните са едно от трите места, където ще бъдат монтирани инсталациите на Чистота Искър ЕООД за балиране на твърди битови отпадъци. За да се оформи площадка за смилането, балирането, пакетирането и временното им съхранение, неотдавна бе създаден нов поземлен имот върху площ от 280 декара. За три години на него трябва да бъдат приютени 515 хил. тона, или 47% от боклуците, които столицата ще произведе до 2008 година. Според председателя на общинската комисия по околната среда Нели Манова там ежедневно ще се пакетират около 700 тона. После капсулованите цилиндрични бали, включително и тези от инсталациите на Макс ООД и Екоел ООД в Сеславци и Връбница, ще се складират на това място. През изминалата седмицаСтефан Софиянски се измъкна от ситуациятакато избра пред кметството парламента и остави батака в ръцете на досегашния си заместник Минко Герджиков. Четвъртък - 30 юни, беше последният ден, в който камионите на Дитц, Волф и Чистота-Искър можеха да извозват градските боклуци в депото край Суходол. Общината, както можеше да се очаква не успя да се справи с проблема, но жителите на квартала съвсем не са склонни да направят компромис и да позволят този срок да бъде удължен отново. А това явно е наложително заради назряващия конфликт в Локорско и населените места около него - Чепинци, Негован, Световрачене, Войняговци, Кремиковци, Сеславци, Бухово, Горни и Долни Богров и Яна. Впрочем от няколко седмици в селата се провеждат митинги, издигат се лозунги, правят се палаткови лагери, блокират се пътища. На 27 юни инициативните комитети излязоха с обща декларация, че ще протестират с всички законови средства, докато екологичното министерство не отмени решението на Столичната инспекция по околната среда и водите, с което одобри трите площадки в Локорско, Сеславци и Връбница. Рано е да гадаем кой ще надделее в спора, но ако не друго шумът, който се вдигна около боклуците на София, накара жителите на кварталите и на селата в периферията й да се огледат и да осъзнаят в каква среда живеятПродължава замърсяването на нашия район, тровен с години от металургичния комбинат Кремиковци и съпътстващите го производства, от урановата мина, от бившето предприятие Редки метали - гр. Бухово, от рудник Кремиковци, от Лакпром, а от няколко години и от предприятието Изола Петров, пишат протестиращите в апела си, разпространен на 27 юни. Преобразяването на ландшафта край Локорско започва след октомври 1959 г., когато е разкрит рудник Кремиковци (от него се добиват железни руди и баритна суровина). В следващите 45 години тонове скални и рудни отпадъци се извозват с вагони и се складират върху 3500 дка, принадлежали преди това на бившето ТКЗС-Локорско. През октомври 2004-а добивът временно е преустановен, тъй като Министерството на икономиката прекратява (заради неизпълнение) 34-годишния концесионен договор с Кремиковци рудодобив АД, сключен на 20 май 1999 година. Така въпросът кой ще рекултивира рудника и табаните увисва във въздуха. Питанията ви не са съвсем ясни и трябва да направим някои уточнения - отбеляза пресаташето на Кремиковци АД Тодор Христов. - Всъщност от рекултивацията на кои терени се интересувате? Налага се да се консултирам с експертите и ще ви информираме допълнително. Едва ли г-н Христов не е наясно, че специална клауза в споменатия концесионен договор ангажира дъщерното дружество на металургичния комбинат Кремиковци рудодобив да възстанови използваните площадки. В него е записано, че концесионерът е длъжен да осъществява свързаните с концесията дейности съобразно утвърдените със съответните проекти ред на изземване на запасите, ограничения и мерки за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда, ред и етапност за рекултивация на нарушените терени. Репортер на в. БАНКЕРЪ зададе подобни въпроси и на Районната инспекцията по околната среда и водите (РИОСВ). За късмет те бяха достатъчно ясни за пресаташето й Петя Георгиева. По нейна информация на директора на рудника е бил съставен акт за административно нарушение, тъй като не е предоставил проект за рекултивация. Впоследствие такъв е изготвен, но за него инспекцията е издала отрицателно становище. Към настоящия момент в РИОСВ-София не е постъпвал Работен проект за рекултивация на нарушени терени, както и съгласувателни писма от компетенти органи за такъв проект, отбелязват в писмо до БАНКЕРЪ от ведомството. Популярен в световната практика способ за възстановяване на плодородието на почвите е използването на утайките от пречиствателните станцииНа 14 август 2000 г., вероятно ръководени именно от световния опит, Столичната община и Кремиковци АД сключват договор за съвместно ползване на насипите край Локорско. Според него на тази площадка ще се извозват както отпадъчните материали от рудник Кремиковци, така и утайките от Столичната пречиствателна станция за отпадни води Кубратово, открита 15 години по-рано. Годишно на терена се депонират около 50-60 хил. кубични метра утайки. Първо те се полагат в основата на табана, а отгоре се засипват със скална маса, обясни технологията дългогодишният бивш директор на станцията и настоящ оперативен директор на Софийска вода АД Георги Файтонджиев. Само че екип на БАНКЕРЪ видя и засне нещо съвсем различно. Течните утайки се изсипват безразборно и никой не си прави труда да ги затрупва. Няма и как да стане това, след като рудник Кремиковци от миналата година не е действащ. Няма такова нещо. Препоръчвам ви да отидете в пречиствателната станция и да видите какво и как се товари. Утайките не са течни, а наподобяват рохка градинска пръст - изтъкна Файтонджиев. - Те са стабилизирани аеробно, преминали са през лентови филтърпреси. След тях сухото вещество е между 23 и 25 процента. Престоявайки на сушилните полета след това още 15-18 месеца, този процент се увеличава. И не миришат. Според инж. Йоланта Колева от Омонит ООД (фирмата, натоварена от Столичната община да извършва мониторинг на изпълнението на концесионния договор) в момента утайките от столичната станция, които се изхвърлят край Локорско, са с незавършен цикъл на третиранеПричината е, че едва от миналата година концесионерът Софийска вода е започнал да инвестира в създаването на метаново стопанство. В него, по думите на Георги Файтонджиев, са инвестирани 10 млн. лева. Инженер Колева обаче смята ,че съоръжението ще бъде завършено до края на тази година, а ще бъде пуснато в експлоатация едва към средата на следващата. Това съвсем не означава, че те представляват опасност за околната среда и за хората. Два пъти месечно техният състав се анализира в Центъра по хигиена и досега резултатите от пробите не са показали съдържание на нитрати и тежки метали над пределно допустимите концентрации, както и наличието на патогенни микроорганизми, увери специалистът. Преди три години дружеството концесионер възлага на Геохидроконсулт да състави проект за изграждане на временно депо за съхраняване на утайките от пречиствателна станция върху табани 600 и 612, чиято обща площ е 210 декара. Според авторите му загробването им ще става в предварително изкопани траншеи. Но до ден-днешен тези намерения не са реализирани. Проектът на Геохидроконсулт не е най-добрият вариант и малко ще го видоизменим. Там ще се депонират утайките, преминали през метантанковете, които ще бъдат пуснати в експлоатация до август. Експлоатационните разходи ще са между половин и един милион лева. Искам да направя това депо образцово, подчерта Файтонджиев. Разрешение за използването на терена за тази цел е издадено от РИОСВ още на 20 февруари 2001-а и е потвърдено с още едно от 20 февруари 2004 година. От инспекцията увериха, че при тях е постъпил план за привеждането на депото в съответствие със законовите изисквания и операторът ще бъде задължен да го огради. Само че това не представлява кой знае каква утеха за жителите на Локорско, Чепинци, Негован, Световрачене, Войняговци, Кремиковци, Сеславци, Бухово, Горни и Долни Богров и Яна. Те са категорични, че са подложени на екогеноцид и не желаят повече да приемат на своя територия отпадъците на столицата. И без тях Кремиковци е най-големият замърсител на въздуха и водите в района, заради което металургичният комбинат плаща всеки месец близо 100 хил. лв. екосанкции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във