Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИЗИДА ИЗЛЕЗЕ В БЕЗКРАЕН ОТПУСК

Крепи ни единствено надеждата, че Изида ще има нов собственик и отново ще заработи, както преди приватизацията, споделят работници на предприятието за фаянс и порцелан на гара Елин Пелин. Всъщност те вече не са много, а и от декември миналата година до края на януари си стояха вкъщи, получавайки минимална заплата. От февруари пък са пуснати в платен отпуск. Изида АД бе обявена в несъстоятелност на 10 юли 2003 година. Най-големият кредитор на предприятието е Агенцията за държавни вземания. Задълженията му към държавата са натрупани през 2001 и 2002 г. , когато спира да плаща редовно на своите работници и служители. Осигуровки в НОИ също не са внасяни. В момента Изида дължи 2.843 млн. лв. на АДВ плюс 1.34 млн. лв. лихви, 6.2 млн. лв. по ЗУНК, както и пари на няколко юридически лица, между които и фирми, свързани с мажоритарния собственик АКБ Корпорация. Двеста петдесет и двама работници пък има да получават средно по около 1000 лв. стари трудови възнаграждения. Първа грижа на синдика Стилиян Стоянов е да ги изплати, тъй като няма кредитори с обезпечени вземания. Когато обаче той е влязъл в Изида, в нея вече не е имало много какво да се продаде. Публичният изпълнител, който ще удовлетвори вземанията на държавата, ще разпродава помещенията и останалите машини. Началото на края на завода започна след неговата приватизация, казват служители с 30-годишен трудов стаж в него. Изида е най-старото и най-голямото предприятие в този бранш у нас. Само допреди две-три години в трите му основни цеха - за фаянс, за домакински порцелан и санитария, са работили около 1000 души, а продукцията му е отивала за износ. Така стоят нещата до 1998 г., когато дружеството е приватизирано по линия на масовата приватизация. Тогава 67% от акциите му попадат в приватизационния фонд АКБ Форес. Няколко месеца по-късно, на 24 септември същата година, други 24.4% са продадени на Изида Ин срещу сумата от 193 116 щ. долара. Изплащането й било разсрочено за десет години, като 50% от цената трябвало да се платят в държавни дългосрочни облигации. Първоначално се създава впечатлението, че всичко е наред. Новият собственик създава нов цех за производство на сувенири. Обновява се и оборудването в цеха за домакински порцелан. Машините са доставени от италианската фирма ЕРРТайлс, която между впрочем има да си прибира от Изида АД още 100 хил. лв., но е пропуснала срока за предявяване на вземанията си пред синдика. Само месеци след направените инвестиции сувенирният цех е затворен. През 2001 г. същото се случва и с цеха за домакински порцелан, от който постепенно са освободени 400 работници. Мениджмънтът на компанията решава да прекрати изцяло дейността й малко след като е открито производството по несъстоятелността й. Преди това обаче в София е регистрирано дружество Изида Н. В него влизат две от фирмите от структурата на АКБ - АКБ Актив и Финансово-индустриален концерн АКБ Форес. Новата компания наема всички помещения на стогодишното предприятие, за да продължи, доколкото е възможно, неговата дейност. Работниците пък са били принудени да избират между уволнението и подписването на трудов договор с Изида Н. В старото предприятие остават на работа четирима души, както и охрана, чиито заплати се изплащат от синдика с парите от споменатия наем. Междувременно мажоритарният собственик на Изида АД прави още няколко маневри. На 13 януари 2003 г. целият терен от 165 дка, върху който е построен заводът, е продаден на сливенската фирма ДМК срещу сумата от 23 100 лева. Съдружник в нея е Марина Желязкова. Тя е и акционер в хасковската компания Крапа заедно с Николай Банев - изпълнителен директор на АКБ Актив и Финансово-индустриален концерн АКБ Форес. Синдикът Стилиян Стоянов не е пропуснал този момент и е завел отменителен иск за имотната сделка в Софийски окръжен съд, който на 2 декември 2004 г. се произнася в негова полза. АКБ корпорация обаче обжалва решението на окръжните магистрати пред Апелативния съд. Според чл. 647 от Търговския закон може да бъде отменена всяка сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото и е извършена в двугодишен срок преди откриването на производство по несъстоятелност. Назначената от съда експертиза през ноември миналата година смята, че парцелът струва 304 хил. лв., т.е. много по-скъпо от платените 23 100 лева. Но както може да се очаква, АКБ не е приела тази оценка и е поискала тройна експертиза. Интересното е, че вещите лица, назначени от съда и синдика, са единодушни в своята оценка, която е много близка до първата - 308 хил. лева. Сметката на АКБ - че имотът струва 108 хил. лв. е далеч от нея, но значително се отличава и от цената, по която е станала сделката. Два месеца преди да придобие въпросния терен, ДМК вече е купила машини и съоръжения на Изида АД срещу 2 млн. лв. без ДДС. Цената е била платена, само че веднага след това тази сума е била преведена по неизвестни за мен причини на АКБ Индустрия, отбелязва Стилиян Стоянов. В последна сметка в негови ръце остават само суровини, резервни части и готова продукция. Машините, с които работи цехът за фаянс, също са налице, но са послужили като обезпечение по договори с други фирми, поне така твърди мениджмънта на АКБ. Част от тях са заложени в полза на Финансово-индустриален концерн АКБ Форес, претендиращ, че има да получава от Изида АД 69 хил. лева. Синдикът Стоянов е признал това вземане, но не е приел залога, тъй като и досега не му е предоставен документ, който да го доказва. И друго дружество от структурите на корпорацията се е наредило за вземане от 52 хил. лв., по което също не е бил доказан залог.Стилиян Стоянов смята, че ако успее да споразумее с публичния изпълнител, най-добре било заводът да се продаде като цяло. Досега обаче не се е появил толкова таченият у нас стратегически инвеститор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във