Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЮРИСТИ СРЕЩУ ИКОНОМИСТИ В ТЪРСЕНЕ НА ПО-ДОБРИТЕ ФАЛИТИ (ЕПИЗОД II)

Юрист ли сте, или икономист? Подобен въпрос е задължителен, когато на едно място са се събрали хора, ангажирани с проблемите на търговската несъстоятелност. И фактът, че синдиците са избрали този начин да се запознават помежду си, едва ли е случаен. Той отразява очертаващото се разделение между двата типа представители на тази професия - юристи и икономисти, след като вицепремиерът Николай Василев поиска да се подобри уредбата на несъстоятелността. Революционният проект за промени в част Четвърта на Търговския закон, който икономическото министерство лансира преди година, вече е позагубил първоначалната си радикалност, но все още стряска съня на юристите. И до ден днешен една срещу друга стоят две тези. От една страна, мнението на икономическото министерство, че забавянето на несъстоятелността е най-големият враг на кредиторите, а от друга - настояването на правното министерство, че не трябва да се бърза заради риска да се нарушат интересите на участниците в този сложен процес.В началото на лятото проблемът аха, аха да бъде разрешен. След дискусия в НДК, проведена през юли, се разбра, че вижданията на двете министерства ще бъдат обединени. Както му е редът, беше създадена и работна група.Няколко месеца по-късно е видно, че напрежение между юристи и икономисти има и то едва ли е предизвикано само от професионална завист. В началото на октомври Министерството на правосъдието организира в НДК публично обсъждане на проекта за промени в Търговския закон, на което стана ясно, че и новите текстове са далеч от желаните. А само преди седмица притесненията на юристите от подготвяните законови корекции бяха открито демонстрирани по време на семинар в курорта Пампорово. Организатор на това обсъждане, което събра всички изявени синдици и съдии по несъстоятелността, бе частна фирма (Атлас консултинг), а лекторите бяха само юристи начело със заместник-министъра на правосъдието Севдалин Божиков. По време на обсъждането се разбра, че правосъдното ведомство запазва своите резерви по проекта, изготвен от хората на Николай Василев. Независимо че ръководител на работната група е Севдалин Божиков, неговите подчинени гледат на съвместния проект като на разработка на икономическото министерство. Пепа Лалева, инспектор в Министерство на правосъдието, съобщи на семинара в Пампорово, че със средства на ФАР ведомството вече е наченало свой проект за реформиране на несъстоятелността, който щял да приключи след две години. Естествено, чиновниците на Славянска 1 настояват да се изчака резултата от този проект. И макар засега спорните моменти за промени да изглеждат повече, в съвместния проект на двете министерства има и немалко идеи, които бизнесът посреща с надежда.Безспорна крачка напред е предложението за промяна в статута на синдиците. Според него, те вече няма да получават твърда заплата, а процент от осребреното имущество, както е и при банковата несъстоятелност (според един от проектите обаче, твърдото възнаграждение няма да се изключва). Освен това се предлага да се възстанови и възможността юридически лица да бъдат синдици (тази привилегия им бе отнета преди четири години). Тогава, през 1998 г. аргументът беше, че ако синдикът е юридическо лице, той може да извърши доста поразии, без да му се търси наказателна отговорност, а имуществената му отговорност ще е ограничена до размера на капитала. Истинският мотив обаче бе, че една фирма има възможност да бъде синдик на повече дружества и да създаде своеобразен бизнес от несъстоятелността им, вместо да се грижи за интересите на кредиторите им. Както твърди мълвата, повод за наложеното ограничение станала Явор Зартов АД, която тогава беше синдик на АГРОБИЗНЕСБАНК, КРИСТАЛБАНК и Добруджанска банка.Сега се твърди, че юридическото лице ще има повече възможности да финансира първоначалните разходи по несъстоятелността и разполага с повече профилирани специалисти. Само че в проекта не е залегнало изискването подобна фирма да е собственост на правоспособни синдици - така както е при одиторските предприятия например. Не е измислен и ред за смяна на конкретните лица, които ще представляват синдишката фирма в предприятието. А те трябва да са правоспособни синдици и се определят от съда. Юристите бързо откриха недостатъка на този текст, подчертавайки, че на практика събранието да кредиторите ще избира фирмата синдик, а пък съдът ще определя конкретните хора, които ще вършат тази работа от нейно име. Освен това се предвижда 700-те синдици, които сега само се регистрират от Министерство на правосъдието, да преминават курсове за преквалификация и да се явяват на изпити.Другата промяна, която се приветства и от юристи, и от икономисти, е възможността да се присъжда обезщетение на длъжник, ако искът за обявяването му в несъстоятелност е бил отхвърлен. Не е ясно обаче дали съдът ще определя служебно размера на това обезщетение. Освен това не е много удачно то да се ограничава до размера на чистата печалба на длъжника (ами ако предприятието, на което се иска несъстоятелност, е на загуба?)Сериозни възражения бяха отправени и към предлагания нов ред за предявяване и признаване на вземанията. В действителност той е връщане към практиката синдикът да прави два списъка - на предявените и на приетите вземания. Не предизвика възторг и нововъведението, което допуска да се обжалват вземанията, предявени от друг кредитор още преди синдикът да е решил да ги включи в списъка на приетите вземания. Иначе целта в тази част от законовите промени е да се съкрати процедурата по предявяване и признаване на вземанията, която мъчително се разтегли във времето в случая с фалита на авиокомпания Балкан. По това дело съдът трябва да разгледа установителния иск, предявен от фирмите на Гад Зееви, които искат да се впишат като кредитори. По време на семинара в Пампорово бе предложено установителният иск, който е третата и последната възможност някой кредитор да влезе в списъка на синдика, изобщо да отпадне.Една от другите съществени промени е свързана с уреждането на възможността за замяна на дълг срещу собственост като част от оздравителния план. Тази опция съществува и сега, но в пожелателна форма. Според проекта (нова ал. 6 към чл. 700), когато се предвижда превръщане на вземания в капитал, се прилага списък на кредиторите, които са се съгласили да получат акции. Размерът на вземанията, които се третират като апорт, ще се оценява от три вещи лица. Съдружниците изобщо няма да имат думата при увеличението на капитала по този начин, въпреки че процентите, които притежават те, съответно ще намаляват - за сметка на тези на кредиторите. Цената на новите акции пък ще зависи от това, дали имуществото на длъжника покрива задълженията му, или не. Ако дружеството е свръхзадлъжняло, новите акции ще се придобиват по номинал (обикновено тези акции струват стотинки). Ако пък имуществото е достатъчно, превръщането на вземането в дял от капитала ще става по балансова стойност на акциите. Този показател обаче е доста неясен и вероятно се има предвид счетоводната стойност на акциите.Въобще ако човек се заслуша в оплакванията на синдиците и кредиторите, ще разбере, че проблемът далеч не е само в Търговския закон. Доста недоволства събра например държавата, чийто статут на привилегирован кредитор беше закрепен с приемането на Данъчния процесуален кодекс. Синдиците посочиха редица недомислици и в останалите закони, които пречат за решаването на проблемите на фалиралите предприятия (в случая с Варненска корабостроителница, спънка се оказа невъзможността да се определи местният данък върху осребрените недвижими имоти). Така че дългият спор между юристи и икономисти едва ли ще приключи с измислянето на поредния проект за промени в Търговския закон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във