Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Истински лъжи и фалшиви обещания

Законът забранява паркиране отляво на еднопосочни улици, но когато целта е да има повече места за "зелена зона", това правило не важи.
S 250 1e18b9d9 80d9 492f 9318 d6f511acdf13
S 250 22aa105c 0b00 49da 93d8 807ed45025aa
S 250 88afcc17 18e3 4be3 a1f7 61c64f31327b

Съществува някакво извратено схващане, че гражданите у нас трябва благо и покорно, като овце, да се молят на управниците за едно или друго, а те като всевишни господари да правят каквото си искат, съобразявайки се единствено със собствените си интереси. Сякаш не ходим на избори и не плащаме данъци... Най-неприятното е, че в някои случаи избраните от обществото началници не само не помагат, а пречат. И разчитат, разбира се, да продължим да сме овце и да не им търсим сметка.

Примери много, но да се спрем този път на абсурдите, които се разиграват в столичния квартал "Манастирски ливади-изток". Само допреди 16-17 години там нямаше блокове. Според предвидената регулация в района е трябвало да има редица сгради за обществено ползване, зелени площи, училища и детски градини. Трябвало е, но почти всички общински имоти, по един или друг начин, са преминали в частни ръце. Дори улиците. И макар да са обозначени на картата, преминаването по тях невинаги е възможно. Всеки загражда каквото е придобил - с бариери, с бетонни стени, с телени огради... Обществени места няма. Липсват тротоари, улично осветление... Няма дори канализация. На практика днес там е останал само един общински имот, само че от десетилетие върху него се помещава частен бетонов възел. Фирмата оператор е "Унибет" ООД и именно тя се е запънала като магаре на мост, протакайки вече две години освобождаването на земята, предназначена за изграждането на единствената градинка в "Манастирски ливади".

Взаимоотношенията между районната община "Триадица" и "Унибет" започват още през далечната 2005-а, когато на 1 април е подписан договор за наем на парцела. Първоначално бетоновият възел е трябвало да служи за безвъзмездното доставяне на бетон при изграждането на храма "Св. архидякон и първомъченик Стефан" (в Южния парк), но и до днес той не е завършен. Вместо това базата се превръща в златна мина за собствениците си при никнещите като гъби строежи наоколо. И при все че бетоновият възел вече е обграден от многоетажни монолитни сгради и попада в т. нар Зона за жилищно строителство, дейността му продължава необезпокоявано до пролетта на 2016-а, когато жителите на "Манастирски ливади" излязоха на протест. А наистина абсурдните ситуации започват оттук насетне.

Поради общественото недоволство кметът на "Триадица" Николай Терзиев изпраща писмо до "Унибет", с което уведомява дружеството, че договорът му за наем ще бъде прекратен на 1 април 2016-а и в срок от един месец съоръженията трябва да бъдат демонтирани. На 8 април кметство поканва повторно фирмата, чийто съсобственик е шефът на транспортната компания "Карат С" Миролюб Столарски, да освободи терена. Нищо подобно обаче не се случва. Започва се едно шикалкавене - демонтажът на съоръжението можел да се извърши само от оторизирана фирма, а тя била представила оферта, че е в състояние да се заеме с работата чак на 18 октомври...

Междувременно директорът на дирекция "Общински строителен контрол" Влади Калинов издава заповед, с която нарежда на районния кмет и на частното дружество да премахнат бетоновия възел, да разчистят парцела от всички отпадъци и да го възстановят в първоначалния му вид. Поставени са и конкретни срокове: за прекратяване на дейността - до три дни за внасяне на План за безопасност и здраве и до 30 дни за доброволно демонтиране на машините. Всички те обаче изтичат без никакви последици.

По всяка вероятност този казус щеше да приключи тук, ако в районното кметство на "Триадица" всеки месец не се провеждаше обществен съвет, по време на който гражданите и властта обсъждат проблемите в квартала. Та именно заради тези срещи и поставените въпроси кметът Терзиев все намираше оправдания и постоянно даваше нови обещания. Първо беше, че бетоновия възел няма да го има до края на октомври миналата година, после стана декември, след това 1 март 2017-а, докато накрая демонтирането му не бе отложено за май. За цялото това време самото съоръжение наистина бе премахнато (преместено да работи на друго място), но другите постройки (бараки и складове) продължиха да стоят като цирей. След още няколко обществени съвета последната заявка на Терзиев е, че на 1 октомври ще започне пълното разчистване на терена и изграждането на градинката. Но явно кметът дотолкова се е улисал в омайните приказки, че е пропуснал да види календара - 1 октомври е неделя и е повече от сигурно, че на обекта няма да има никакво движение. 

Цялата тази безотговорност и продължилото близо две протакане наистина будят недоумение. Проектът за градинката е от огромно обществено значение за живеещите наоколо и не е кой знае колко скъп - 300 хил. лв., при това става дума за пари на самите жителите, които кметството събира от данъци и такси. Да не говорим за милионите, платени при сделки с жилища, които именно в "Манастирски ливади" са в изобилие. Но въпреки това управниците не си дават зор да изпълнят обещанията си и да спечелят благоразположението на гражданите. Очевидно последното не ги интересува и по-скоро те не искат да си развалят отношенията с едрия бизнес. Какво друго да си помислим, след като и теренът и парите са обществени?

Примерът с градинката е малка част от сагата "общината срещу гражданите". Същото това кметство "Триадица", заедно със заместник-кмета по транспорта на столицата Евгени Крусев, например многократно обещаваха, че пробивът на бул. "Тодор Каблешков" от ул. "Луи Айер" до бул. "Черни връх" ще се изгради с шест ленти за движение, трамвай и велоалеи, така че да се осигури истински транспортен коридор в южните зони на града. Но в крайна сметка ще получим само четири ленти за автомобили, защото се бърза да се осигури инфраструктурна обезпеченост на спорния небостъргач в кв. "Хладилника", а не възможност за придвижване на хората с трамвай или колело до метростанция "Витоша".

Меко казано, странно е и отношението на местните власти към трафика и паркирането. В един момент се обяснява, че кметството не може да реши кои улуци да са еднопосочни, така че да не се получават конфликтни ситуации в тесни квартални пътища, и е нужно хората да се самоорганизират и да внесат официално предложение. В друг момент обаче, когато целта е да се разшири зоната за платено паркиран, за уреждането на въпроса общественото мнение е без значение. То дори е нежелано. Нещо повече - в желанието да се осигурят свежи приходи към Центъра за градска мобилност често се погазва дори законът. Както е известно, по еднопосочни улици може да се паркира единствено отдясно, само че общинарите се отнасят много лежерно към тази разпоредба, когато от разрешената дясна страна има повече частни гаражи. И вместо да губят места, разчертават отляво. Но по-обидното е това, че никога не се мисли за пешеходците, камо ли за майките с колички и инвалидите. Да, формално се поставят антипаркинг стълбчета, които да освободят тротоарите от превозни средства. Те обаче пак остават непроходими заради стълбове, шахти, храсти и други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във