Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИСТИНАТА ЗА ТРАНЗИТА НА ПРИРОДЕН ГАЗ

Руската страна е готова да увеличи обема на транзитната газ, която преминава за трети страни - Македония, Гърция и Турция, от 12 на 18 млрд. куб. метра - заяви при посещението си у нас президентът на Русия Владимир Путин. - Газпром е заделил 50 млн. щ. долара за газификацията на самата България, на българските градове. За развитието на транзитната мрежа правителството на Русия е готово да даде кредит в размер на 150 млн. щ. долара. Част от този кредит вече е използван, останалата сума е включена като резерв в бюджета на Руската федерация.Смятам за изключително важно Споразумението за разширяването на транзита на газ - едно отдавна очаквано споразумение, каза от своя страна на съвместната пресконференция в София българският държавен глава Георги Първанов. Шефът на Газпром Алексей Милер и председателят на борда на Булгаргаз Гати ал Джебури подписаха през миналия уикенд меморандум за бъдещото развитие на българо-руските отношения в областта на доставките и транзита на руски природен газ. Според официалното съобщение, документът фиксира постигната принципна договореност за продължаване на съществуващия договор за транспортиране на синьото гориво през територията на България след 2010 година. Обяснено бе още, че е поет ангажимент страните да подготвят предложения за разширяване на действащите и строителство на нови газотранспортни мощности у нас. Новинарски емисии и анализи охотно подеха темата за увеличения транзит. При доставките на руски природен газ за страната ни пък отново най-коментирани бяха посредниците. И в двата случая обаче инсинуациите и откровените неистини като че преобладаваха. По-малката беда би било, ако поредната мъгла е резултат от липсата на достатъчно информация. Значително по-опасни са онези изкривявания на реалността, които откровено обслужват нечии корпоративни интереси. А истината е фиксирана в двата газови договора, подписани от Булгаргаз през 1998 година. Страна по контракта за транзит на руски природен газ през България е Газекспорт (външнотърговската фирма на газовия гигант). Документът е от типа tаke or pay. Според него Газпром е длъжен да плаща транзитна такса за предварително договорени количества природен газ, независимо от действително преминалите през България обеми. Самите количества са фиксирани в отделна клауза на договора. Според нея след 2002 г. руският газов гигант ще плаща на Булгаргаз за транспортирането на 18.7 млрд. куб. метра годишно - колкото е пълният капацитет на магистралните газопроводи към Турция, Гърция и Македония. За да осигури договорения транзит, българската газова компания се ангажира да разшири преносната си мрежа. През 1997 г. нейният капацитет бе малко над 8 млрд. куб. метра годишно, и то при пълно натоварване (и съответно бърза амортизация) на всички съоръжения. В периода 1999-2001 г. Булгаргаз вложи в транзитните магистрали 330 млн. лева. Така новите тръби и компресорни станции осигуриха възможност през страната ни да преминават годишно по 18.7 млрд. куб. метра. За разширението на транзита бе използван и кредитът от 47 млн. щ. долара, отпуснат от Газпромбанк през 1999 г. (17 млн. щ. долара от тях вече са изплатени).Собственикът на синьото гориво Газпром заплаща превоза не кеш, а с природен газ. Такава впрочем е практиката при договорите за транзит не само в Европа, но и отвъд Океана, а и в далечна Австралия. Превозвачът (в случая Булгаргаз) пък реализира безплатно получения газ по пазарни цени. Транзитната такса е в размер на 1.65 щ. долара за превоз на 1000 куб. м на всеки 100 километра. Маршрутът до Турция е с дължина 261 км, до Гърция - 655.2 км, а до Македония - 590 километра. Безплатният природен газ, получен като транзитна такса през 2002 г., е на стойност 120 млн. щ. долара. Освен газовите договори през април 1998 г. бе подписан и Меморандум за развитието на българо-руските отношения в областта на природния газ. Той предвиждаше транзитът през България да бъде увеличен до 30 млрд. куб. м, а част от доставките на синьо гориво (до 20 процента) за страната ни да бъдат заплащани с насрещни стоки и услуги (главно строителни). Някои от договореностите по меморандума от 1998 г. бяха изпълнени. Газпром осигури финансов ресурс за разширяване на българската газопреносна мрежа. А част от доставките на гориво бяха платени със строителни услуги, извършени от български фирми на руска територия. Основният изпълнител бе Главболгастрой, а обемът на строителството бе по-малък от онези договорени 20 процента.С възможностите за увеличаването на транзита обаче сега ситуацията е доста по-различна от предвижданото през 1998 година. Днес 30-те млрд. куб. м руски природен газ за южната част на Балканите изглеждат доста нереални. Основна причина е намаленото потребление в съседна Турция, главно поради финансовата криза. Допълнителен натиск оказва и стремежът на южната ни съседка да диверсифицира доставките. В момента в азиатската част на Турция се доставя синьо гориво от Иран чрез няколко терминала за втечнен газ. Потекоха и първите количества по тръбите на Син поток. Европейска Турция продължава да разчита главно на българската тръба, но потребностите й едва ли ще нараснат до планираните през 1998 г. 22 млрд. куб. метра. Фалиралата американска компания Енрон няма да построи обещаните две мощни газови електроцентрали. Алтернативен инвеститор трудно ще се намери. Трудно може да се постигне и планираният тогава ръст на икономическа активност в региона около Истамбул.Консумацията в Гърция също е далеч от предвижданите през 1998-а 6 млрд. куб. м годишно. Потреблението в Македония продължава да е символично. А към Сърбия така и не бе построена газова тръба.И все пак прогнозата за увеличаване на транзита на руски природен газ през България не е съвсем неоснователна. Надеждите този път са свързани с Гърция и оттам - с Южна Италия. Гърците ще разчитат на синьото гориво, за да покрият очаквания дефицит от електроенергия, който ще се почувства още око олимпийските игри през 2004 година. Отсега може да се твърди, че в Северна Гърция ще бъде построена нова електроцентрала на природен газ, захранвана с гориво чрез българската тръба. Достъпът до Южна Италия пък е един от приоритетите на Газпром, подкрепян впрочем и от правителството в Рим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във