Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИСКАМЕ РАВНИ УСЛОВИЯ В ЕС С ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ

Миглена Плугчиева, заместник-министър на земеделието и горите, ръководител на работната група за преговорите с ЕС по глава Обща селскостопанска политика, пред в. БАНКЕРЪ Глава Обща селскостопанска политика е най-голямата по обем от всички трийсет. Позицията на нашата страна за преговорите по нея бе представена през юли 2001 г., а официалното й отваряне се състоя по време на Конференцията за присъединяване на България към ЕС, проведена на 21 март 2002-ра. През декември същата година бе затворена частта й за ветеринарен и фитосанитарен контрол. Съгласуването на становищата по втората част, която засяга размера на преките селскостопански плащания, производствените и експортните квоти, ще започне след оповестяването на новата финансова рамка на Европейската комисия за България и Румъния. Очакванията са преговорите по този раздел да приключат най-късно до 31 октомври 2004 година.Заместник-министър Миглена Плугчиева посреща репортерите на в. БАНКЕРЪ час след края на работния ден в Министерството на земеделието и горите. Току-що е приключила продължителна среща с представители на производителите и преработвателите на селскостопански продукти. На бюрото й стои книгата В центъра на Европа (Ins Zentrum Europas) на комисаря по въпросите по земеделието Франц Фишлер. Улавяйки погледа ни, тя прочита посвещението на автора: Бъдете все така упорита в преговорите!Г-жо Плугчиева, каква бе целта на тази среща с браншовите организации?- Да ги информираме за основните моменти по напредъка на преговорите ни с Евросъюза по главата Обща селскстопанска политика. До 10 февруари браншовите организации трябва да дадат и своите коментари, бележки и предложения по исканата от Европейската комисия допълнителна информация. Тя ще съдържа актуализирани данни за производството на отделните култури и обработваемите площи в периода след 2001 година. На тази база ние ще настояваме за увеличение на квотите, с които ще влезем в ЕС. След като се обсъди в Съвета по интеграция на Министерския съвет, информацията ще бъде изпратена в Брюксел. Планираме срещи и с всяка една от браншовите организации поотделно, тъй като проблемите на месопреработвателите например са различни от тези на зърнопроизводителите.Това ли са секторите с най-големи проблеми при покриване на изискванията на Европейския съюз?- Най-сериозни като че ли се очертават предизвикателствата пред млекопроизводителите. Те все още не покриват санитарно-хигиенните норми, както и стандарта за масленост на суровината. Затова и предложихме на Еврокомисията тригодишен гратисен период след 2007-ма. Дотогава фермерите ще могат да продават неотговарящото на критериите на ЕС мляко само на вътрешния пазар. В оставащите три години ще се стремим все повече преработвателни предприятия да получат лиценз за износ в държавите от съюза. Сега такова право имат едва 16 мандри, четири кланици за червени меса и осем за бели, четири компании за месопреработка и четири за риба и рибни продукти. Съгласете се, че това са съвсем скромни цифри. Намеренията ни са не само да контролираме, но и да стимулираме производителите да кандидатстват за финансиране по програма САПАРД. Искаме е да избегнем това, което става сега в Полша. Закриването на предприятия там предизвика масови стачки и протести три месеца преди страната да стане член на съюза.От Брюксел обявиха, че е финансовата рамка за България в периода 2007-2009 г. ще бъде огласена в началото на февруари. Ясни ли са параметрите на помощта за земеделие?- Знаем само, че България и Румъния ще разчитат на допълнително финансиране и по никакъв начин няма да бъркат в джоба на десетте държави, които ще се присъединят към ЕС през май. Всички се вълнуваме дали помощта ще е 4% от БВП, каквато информация се появи в пресата. Възможно е тя да бъде по-малка или пък по-голяма, както ние искаме. В крайна сметка, нека изчакаме какво ще реши Еврокомисията. Едва тогава ще можем да направим свои разчети и да ги изпратим на комисаря по земеделието Франц Фишлер. Това вероятно ще стане някъде през март. Тогава ще започнат реално и преговорите за преките селскостопански плащания. Казано най-общо, те ще протекат по схемата - ние казваме какво искаме, те преценяват дали е приемливо, или ще има нужда от допълнителни преговори.Не е ли известно вече какъв ще е делът на помощта за България през 2007-а спрямо тази, на която разчитат сегашните страни членки?- Този въпрос също предстои да бъде уточнен. Както знаете, държавите от Централна и Източна Европа, попаднали в първата вълна на разширяването през тази година, ще получат първоначално едва 25% от плащанията за 15-те, които в момента членуват в ЕС. А изравняването ще настъпи чак след десет години. Така през 2007-а Полша, Чехия, Унгария и останалите нови членки ще разчитат на помощ в размер на 40 на сто от тази за другите в Общността. Естествено, ние настояваме към датата на присъединяването ни България да получава еднаква помощ с десетте страни, присъединили се през 2004 година. Представяте ли си какво би станало в един съюз, в който има три различни категории членки? Едни ползват 100% помощ, други 40%, а трети, не дай си Боже, 25 процента. В такъв случай изобщо не може да се говори за свободна конкуренция. Затова на всяка среща с представителите на Еврокомисията министърът на земеделието Мехмед Дикме настоява да бъдем равнопоставени с десетте. Тоест през 2007-а земеделците ни да получават 40% от плащанията за един френски фермер, да речем.Да допуснем, че се сбъдне песимистичният сценарий и не успеете да убедите Брюксел. Ще ни бъде ли позволено поне да покрием разликите със средства от националния бюджет?- Всичко е въпрос на преговори. Ако постигнем съгласие, ще има и съфинансиране от наша страна. Твърдите, че няма да бъркаме в джоба на десетте, но пък искаме неусвоените от тях средства по САПАРД да бъдат преориентирани към България и Румъния...- Това е нещо съвсем различно. По този начин ние няма да оказваме тежест по финансовата рамка, която е предвидена за страни като Полша, Унгария и другите в периода след тяхното приемане. Те, както знаете, ще получат достъп до структурните фондове на ЕС. А САПАРД е предприсъединителна програма и е с отделен бюджет, разчетен за периода 2001- 2006 година. Една голяма част от източноевропейските държави обаче се включиха в нея на по-късен етап и не успяха да усвоят отпуснатите им пари. Логично е те да бъдат пренасочени към България и Румъния. Не смятате ли, че е по-уместно тези средства да отидат във Фонда за подпомагане на земеделието (ФЕОГА)?- Добър въпрос, на който аз не мога да отговоря. Има такава вероятност, но последната дума ще има Европейската комисия. На какво се дължи голямото разминаване в позициите за статистическия период, на чиято база ще се определят производствените и експортните квоти? - От Европейския съюз настояват квотите за България да бъдат изчислени на базата на производството през три последователни години - от 1997 до 2001 г., както впрочем беше и за десетте от първата вълна. За нас обаче този период е неприемлив. Проблемът е, че данните са събирани по различни методики. От 1997-ма до 1999-а те са подавани от Националния статистически институт, а след 1999-а - от Дирекция Агростатистика към Министерството на земеделието. Пред Брюксел са валидни тези на агростатистиката. Как реформата в аграрната политика на съюза ще се отрази на преговорния процес?- Новата схема на подпомагане на отрасъла предвижда акцентът да падне върху субсидирането на чувствителните продукти - зърно, мляко, картофи и тютюн. Ще се премине към директни плащания за земеделското стопанство като производствена единица и субсидиите ще се определят на базата на обработваемите декари, а не според количеството продукция. Предвидихме тази промяна и още миналата година фонд Земеделие започна да отпуска 10 лв. премия за обработка на всеки декар пустееща земя. Важно е да влезем в Евросъюза с по-голяма квота обработваема земя.Не е ли фатална тази разпокъсаност на обработваемите площи у нас? Преди време министър Дикме съобщи, че пет милиона собственици притежават 25 млн. ниви средно по пет до десет декара...- Нека да си дойдем на думата - това е най-големият проблем. Не знам колко пари са били хвърлени навремето за раздробяването и връщането на земята. Сега пък с нечовешки усилия ще се мъчим да я уедрим. По преценка на германски специалисти, процесът на комасацията ще отнеме 10-15 години. Възлагаме големи надежди на Национална компания Земя, която трябва да раздвижи пазара и да създаде предпоставки за създаването на земеделски стопанства с оптимални размери.

Facebook logo
Бъдете с нас и във