Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИСКАМЕ ДО 2.8 МЛРД. ЕВРО ЗА КОЗЛОДУЙ

Ако 15-те държави членки на Евросъюза откажат исканата от страната ни партньорска проверка за безопасността на блокове III и IV в АЕЦ Козлодуй, България на свой ред ще откаже да затвори реакторите. Това гласи част от текста, депозиран от нашата страна в Брюксел като официална преговорна позиция по глава Енергетика, заяви за в БАНКЕРЪ отлично информиран източник. Отделно са исканията за безвъзмездна финансова помощ за затварянето на двете двойки малки реактори в Козлодуй. Крайната сума е между 2.4 и 2.8 млрд. евро, като точната стойност е обвързана с конкретния срок за затваряне на всеки от блоковете III и IV. Исканията са подкрепени с обстойни финансово-икономически анализи, разработени от експерти на самата централа. Частта за първите два блока разглежда единствено затварянето им и необходимите за това суми. Общите потребности са визирани на 500 млн. евро, разбити на етапи съгласно препоръките на експерти от МААЕ. Засега Еврокомисията покрива едва 60 млн. евро от тях.Акцентът в представения в Брюксел анализ е върху следващата двойка реактори. Извеждането им от експлоатация е оценено на 450 млн. евро. Други 500 млн. евро са необходими за връщане на отработилото ядрено гориво. Изграждането на национално хранилище пък ще струва 350 млн. евро. Допълнително са мотивирани исканията за пропуснати ползи от предсрочното затваряне на двата блока. Средногодишно те произвеждат около 4.5 млрд. кВтч електроенергия на стойност 110 млн. щ. долара (при цена 2 цента за киловатчас).Че в белгийската столица са депозирани допълнителни условия, косвено потвърди в сряда (16 октомври) говорителят на външно министерство Любомир Тодоров. Трябва да видим какво ще пише в доклада на групата от партньорската проверка за АЕЦ Козлодуй и тогава ще решим дали ще продължим да се борим за АЕЦ, или ще направим нещо друго, официално заяви Тодоров. А инак и в отминалата седмица еднозначните и консенсусни позиции за централата липсваха. Ядрените разправии продължиха при президента Георги Първанов, който събра представители на политическите сили, правителството и експертната общност за изработката на уж единна българска позиция. Нея българският държавен глава трябваше да впише в писмото до президентите на 15-те от Евросъюза. В крайна сметка присъствалите оставиха Първанов сам да пише посланието, а единственият резултат от сбирката бе констатация, че българските позиции за АЕЦ Козлодуй отново са две. Първата - на правителството, обещава да затворим III и IV блок до 2006 г. под условието за партньорска проверка. Втората - на парламента, иска първо страната ни да бъде приета в ЕС, а после да спираме реакторите. Съответно енергийният министър Милко Ковачев сля двете позиции в една, определяйки първата като тактика, а втората - като стратегия.Докато политиците не правеха и опит взаимно да се изслушат, Върховният административен съд, сезиран от леви депутати, отказа да спре спорното решение на кабинета. А БСП вече сама се отказа да иска вот на недоверие на Симеон Сакскобургготски поне да Пражкия ноември.Интересното е, че в българския хор се вляха и чуждоземски гласове. На 13 и 14 октомври гръцкият външен министър Георгиус Папандреу и ръководителят на делегацията на Еврокомисията в София Димитриус Куркулас се опитаха да преместят древен Олимп на българска територия. От върховете му те категорично настояха страната ни бързо да затвори глава Енергетика с вписан в нея ангажимент за спиране на III и IV реактор през 2006 година. При посещението си в София финландският външен министър Ерки Туомиоя пък ни предупреди да не очакваме автоматична промяна на сегашната позиция на ЕС като резултат от исканата проверка. После дипломатът се превърна в експерт (вероятно като проява на ядрена солидарност от страната, решила неотдавна чрез референдум да строи нова АЕЦ). От него научихме, че проблемът на блокове III и IV е във вида на самите реактори, каквито в момента не можело да бъдат построени никъде в света. Просто защото те нямали външен защитен кожух, предназначен за защитата им от външна опасност - целенасочена атака, евентуална самолетна катастрофа и пр., и пр... (при изреждането не бе включена само хипотезата за сблъсък на козлодуйските реактори с астероид).В чисто експертен тон конструкцията на двата блока и страховете на Европа бяха дискутирани от енергийното ведомство. Оказа се, че едва ли можем да разчитаме чак толкова на прословутата юлска мисия на МААЕ, обявила двата блока за безопасни. В доклада си експертите от Виена констатирали, че всички въпроси около безопасността им, повдигнати в периода 1992-1993 г., днес са закрити. Само че в последващите доклади на WENRA (обединението на западноевропейските ядрени регулатори) са записали доста възражения срещу системите за управление на потенциални проектни аварии, както и за самото управление и защита на реакторите. Конкретно системите за надеждност в Козлодуй все още действат на аналогов принцип, което се приема за по-ниско ниво в тази насока, отбелязват наши специалисти.Пак през седмицата шефът на Агенцията за ядрено регулиране Емил Вапирев заяви, че няма пари за извеждане от експлоатация на блокове I и II и затова подопечното му ведомство няма да издаде лиценз за спирането им. Но енергийният министър Милко Ковачев остро реагира срещу летобройния изказ на регулаторния шеф и публично обяви, че пари има не само за първоначалното спиране на първите два малки реактора, но и за следващите година-две. От своя страна ексшефът на козлодуйската централа Йордан Йорданов категорично настоя Агенцията по ядрено регулиране час по-скоро да издаде лиценз за блокове III и IV за следващите десет години. Това бил единственият начин да заявим пред света, че смятаме тези реактори за безопасни. Колкото до спирането на блокове I и II, то не било проблем - въпрос на час-два и оттренирани действия на операторите. Липсата на необходимите суми обаче с времето ще превърне двата реактора наистина в опасни. И то не само поради технологични причини, а и заради чисто персонални, свързани с нарастващата демотивация на работещите в Козлодуй, продчерта Йорданов. Единственото, което бе пропуснато да се напомни през седмицата, е, че и двете големи ядрени аварии в АЕЦ, стреснали света, са предизвикани от човешка грешка. И онзи взрив в американската централа Три майлс айлънд (Three miles Island), разминал се без последствия. И трагедията в Чернобил, отнела стотици хиляди човешки живота.

Facebook logo
Бъдете с нас и във