Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Ирландци завлякоха над 20 млн. лева

S 250 61d15ad5 aafa 4bc6 8c62 ab6689f07b41

Ирландска  компания, оплетена в мрежа от американски собственици и обвързана с фирми на турски граждани, обещаваше огромни инвестиции у нас, но остави след себе си милионни дългове. Признатите от съда вземания на кредиторите на едноличното  дружество с ограничена отговорност "Оувърсийз проджект кампъни", чиито последни управители са Брайън Конъли и Сергей Сергиенко, а негов едноличен собственик е регистрираната в САЩ "Фиарел Интернешънъл", са  за  над 20 млн. лева.  

През тази седмица синдикът на обявената в несъстоятелност компания Ванко Митев за втори път предложи на търг нейни имоти, за да се опита да попълни масата на несъстоятелността.

Търсят се купувачи  за седем офиса

и още толкова подземни паркоместа в лъскавата бизнес сграда на бул. "Витоша" №146  в центъра на София. Всички те се продават вкупом, като началната им тръжна цена е  2 997 509 лева.

Въпреки уверенията на "специалистите" на пазара на недвижими имоти, че той е в непрестанен възход, два дни преди провеждането на наддаването (обявено за 13 юли) Митев каза за в. "БАНКЕРЪ", че все още не са се появили мераклии да купят офисите. Очевидно цената им в "пакет" е респектирала мнозина и въпреки атрактивното място никой не бърза да брои парите. На практика обаче това означава, че при следващия търг оценката им ще падне с обичайните в тези случаи 20 на сто и ще се стопи до малко над 2 млн. лева. В същото време се оказва, че тези имоти са единственият актив, с който фалиралата компанията разполага, за да покрие дълговете си. Тоест  дори продажбата им да бъде осъществена, средствата от нея няма да могат да покрият дори една десета от записаните в списъка на кредиторите суми.

Само необслуженият дълг към "Банка Пиреос" по отпуснатия от нея инвестиционен кредит (преди десет години) възлиза на близо 4 млн. лева. Да не говорим за дължимото на софийската фирма "Хидрострой билд" ООД, за извършените от нея строително-монтажни работи. Срещу нейното име в списъка на кредиторите стоят неизплатени близо 5 млн. лева. Водени са купища дела, с които "Оувърсийз проджект кампъни" се е опитвала да парира тази претенция на строителя заради "извършени некачествено дейности" и по този начин да намали размера на дължимото й. Но в крайна сметка сумата от около 5 млн. вече е призната от съда и "Хидрострой билд" фигурира като един от най-големите кредитори. 

Признати са и задълженията към пернишката "Хидрострой билдинг", които са на стойност 952 231.18 лева.

Столичната община също чака своите над 80 хил. лв. признати вземания, които по всяка вероятност ще останат само на книга. Такъв е случаят и с Националната агенция за приходите с нейните почти 10 хил. лева.

Любопитна "подробност" е

че наред с всички тях по време на делото по несъстоятелност съдът е допуснал вписването и на няколко кредитори, които, освен че са свързани помежду си, са били и реални партньори на фалиралата "Оувърсийз проджект кампъни". Нещо повече, дори нейният собственик - "Фиарел Интернешънъл", е  успял да се впише като най-големия й кредитор с вземане за близо 10 млн. лева. Посоченото основание за признаването му за такъв е, че той е предоставил тези пари на длъжника като "допълнителна парична вноска". Казано на "правен" език, решението на магистратите е въз основа на чл.134 от Търговския закон, според който по решение на общото събрание на дружеството могат да бъдат отпускани средства за покриване на загуби и при временна необходимост... Тези допълнителните вноски не се отразяват в капитала му, но за тях може да се уговори дружеството да плаща лихви...?!

Кога и как е създаден документът за "допълнителната парична вноска"  не е много ясно, но ако съдим по записаното "основание", това се е случило на 2 февруари 2014-а. Или малко преди съдът да обяви  окончателното "Оувърсийз проджект кампъни" в несъстоятелност.

Тези инак законови прийоми отдавна се ползват у нас. По този начин собствениците на фалирали фирми успяват да се наредят на опашката от "ощетени"  наред с истинските  си кредитори и да приберат част от парите, когато се разпределят средствата от продажбата на оставеното, макар и минимално, имущество.

Интересни са претенциите и на

три свързани помежду си дружества

успели да намерят място в списъка на кредиторите. Във всяко от тях  фигурира името на един и същи човек - Юсуф Кутай. Първото е софийското "ФСП-ФОТ строителство и предприемачество" ООД, собственост на турските граждани Ахмет Сиджимоглу и Юсуф Кутай и българина Калин Исайев. Според представените доказателства "Оувърсийз проджект кампъни" му дължи 3 460 959.77 лева. Другото дружество, в което Кутай е съдружник с Елена Кадийска - "ФОТ" ООД, е доказала вземане в размер на 1 176 239.68 лева. А задълженията към "Кутай" ЕООД пък са на стойност 640 365.79 лв., обосновани като договор за заем.

Така числото на задълженията нараства сериозно, но не и приходите в сметката по несъстоятелността. Само че при разпределението на парите от бъдещите продажби  всеки един от посочените кредитори  ще получи адекватния на признатото му вземане процент от тях.

Всъщност, ако не се яви купувач на целия пакет от предлаганите от синдика имоти, нищо чудно цената им да се срине драматично. И тогава същите хора, които са натрупали дълговете към банките, държавата и частни фирми, да си ги изкупят обратно чрез поставени лица. Това е честата практика, при която хем задълженията съвсем законно са "изчистени", хем атрактивните имоти остават при реалния им собственик. А що се отнася до банката кредитор, фирмите изпълнителки, общината и НАП, на тях не им остава нищо друго, освен да пият по една студена вода.

А всичко започна толкова хубаво

През 2007-а  Браян Конъли - управителят на "Оувърсийз проджект кампъни", чието предишно име беше "Уест пропъртис интернешънъл“ (West Properties International), развърза доволно дълбока торба с обещания. Той рекламираше намеренията си за реализацията на 19 свои проекта в София и по българското Черноморие - Поморие, Царево, Лозенец и "Слънчев бряг". Имаше планове и за Самоков и други места. По това време дейността на компанията, афиширана като ирландска, беше насочена към недвижимите имоти. По думите на Конъли у нас трябваше да влязат инвестиции на стойност 500 млн. евро. 

Каквото и да строяха ирландците у нас, не пропускаха да го рекламират. През 2008-а завършиха морския комплекс "Ивет", разположен в близост до яхтеното пристанище на курортното селище "Свети Влас". Година по-рано се похвалиха, че са изградили жилищна сграда на ул. "Будапеща" в столицата. След това се впуснаха в реализацията на  комплекса "Бели пясъци" в Равда и "Перлен бряг" в "Слънчев бряг". Бумът на пазара на имоти по това време им помогна и те успяха да разпродадат жилищата в морските вилни комплекси на баснословни цени. 

Тогава хората на Конъли се представяха като част от групата West Incorporated, която по думите им била изцяло ирландска, а дъщерното им дружество - West Properties International, основано в България през 2004-а, обединявало  над десет фирми, предлагащи услуги на различен етап на инвестицията в имоти и тяхното управление. И наистина - в първите години бизнесът им вървеше добре, градежите им се завършваха и продаваха основно на чужденци, а сметките на предприемачите се пълнеха доволно бързо. Кризата, която удари пазарите на недвижимости не само у нас, но и в света, обаче  бързо потуши ентусиазма им. Те разпродадоха де каквото можаха и се спасиха по стария и изпитан начин - фалит, като оставиха зад себе си купищата непокрити задължения. И както обикновено се случва при тези ситуации - обещанията им бързо се забравиха, а дълговете им удавиха лековерните кредитори.

Мариета Велинова

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във