Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИНВЕСТИЦИОННА ЕКЗОТИКА MADE IN BG

Преки чуждестранни инвестиции ли - какво по-хубаво от това за една обрулена държава? Идвайки на власт в България, една от първите задачи на управляващите обикновено е ремонтът на остарялата нормативна база за вложенията от чужбина. Така Законът за чуждестранните инвестиции претърпя поредица от изменения, което не може да се каже и за размера на самите инвестиции. Изключение не направи и НДСВ, чиито експерти дори изработиха изцяло нов норматив. Той бе приет от Народното събрание през пролетта на тази година и влезе в сила в началото на август. Оттук нататък инвеститорите вече ще са разделени на три класа, като най-големите от тях ще ползват подкрепата на държавата при изграждането на необходимата за проектите им инфраструктура. Доволни от своето творение царските икономисти хукнаха към курортите. А и привлечените 539.5 млн. щ. долара (по данни за платежния баланс на БНБ) през първите пет месеца на 2004-а изглеждат доста обнадеждаващо. Да не се забравя обаче, че заслуга за този резултат имат както обезценката на щатската валута, така и реинвестирането на печалбите и увеличението на капитала на част от компаниите, които вече са се установили на българския пазар. Пък и вместо така желаното навлизане на реномирани компании в страната по-скоро продължават да валят предложения за превръщането й в инвестиционен рай.Последната изненада дойде от отдавна познатия ни професор Ричард Ран. При неотдавнашната си визита в София американецът лансира доста вехтата идея държавата или част от нея да бъде обявена за офшорна зонаПрофесорът невъзмутимо обясни пред българските журналисти, че е споделил това свое виждане с финансовия министър Милен Велчев. Двамата дори обсъждали как проектът България-офшорна зона да бъде съобразен със законодателството на Европейския съюз. Всеки, който поне малко е запознат с поетите от правителството ангажименти в преговорите с Еврокомисията по главата Данъчна политика, е наясно, че това просто няма как да се случи. Но ако не офшорка, нищо не пречи страната ни да стане център на всякакви подобни хрумвания.Сред първите при тази власт късмета си пробва руският икономист Владимир Квинт, който за кратко бе и съветник на премиера Симеон Сакскобургготски. Квинт пробутваше идеята за амнистия на капиталиЗа евентуалното узаконяване на изнесените от България над 7 млрд. евро (по думите на Квинт) се заговори още около парламентарните избори през лятото на 2001-а, но впоследствие намерението така и не намери място в предизборната програма на царското движение. Владимир Квинт поизчака известно време и отново напомни за идеята си - този път от страниците на авторитетното списание Форбс. За добро или за зло, против амнистирането на българския престъпен капитал се обяви финансовият министър Милен Велчев. Пазителят на хазната прозря простата истина, че при продължилия с години рехав контрол у нас не са съществували никакви пречки незаконно изнесените пари да се върнат в стопанството ни и да се използват за финансирането на приватизационни сделки. В крайна сметка срещу подобна практика се обяви в телевизионно интервю и премиерът Симеон Сакскобургготски. Като един от най-активните на фронта на свежите инвестиционни начинания се открои вицепремиерът Николай Василев, докато бе ангажиран с Министерството на икономиката (юли 2001 - юли 2003 година). Сред най-запомнящите се негови предложения бе това за създаването на индустриални зони, в които да действат данъчни преференции. Екипът на Василев разработи цели три законопроекта по темата, които до един срещаха неодобрението на финансовото министерство, Европейската комисия и Международния валутен фонд. И когато всичко изглеждаше приключило с идването на Лидия Шулева в икономическото ведомство през юли миналата година, недолюбваните от Евросъюза зони неочаквано намериха свои радетели в лицето на група народни представители от НДСВ. Царските депутати внесоха в парламента през ноември 2003 г. законопроект, който предвижда компаниите, инвестиращи в зоните, да се облагат с корпоративен данък в размер на 50 на сто от действащите в страната ставки. Сред по-радикалните предложения бе и вложенията над 1 млн. лв. за дълготрайни материални активи да се освобождават от данък за три години, а гратисният период за инвестиции над 3 млн. лв. да е цяла петилетка. Шансовете този проект да влезе в пленарната зала обаче изглеждат нищожни, след като той не бе подкрепен от Лидия Шулева. На нея не й се понрави особено и намерението за създаването на инвестиционен фонд с пари от фискалния резерв. Въпреки съпротивата на Световната банка и МВФ кабинетът Сакскобургготски взе подобно решение в края на 2002 година. По волята на министрите държавата трябваше да вложи до 100 млн. лв. в капитала на така и неучредения впоследствие фонд. Обективността изисква да се спомене, че на идеята откликнаха сериозни кандидати като Ти Би Ай Еф Файненшъл Сървисис, в партньорство с Екуест Партнърс, Гед Кепитъл Дивелъпмънт, Коперникус Кепитъл Мениджмънт, играл заедно с Ерсте банк, и консорциума между Тайм Кепитъл Партнърс и Балканска консултантска компания. Те така и си останаха само с надеждата, че ще развиват съвместен бизнес с държавата.Все пак не би било съвсем коректно на усилията за насърчаване на инвестиционния процес да се гледа само в черни краски. Сред положителните примери безспорно е влезлият в сила в края на миналата година Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. С него на практика бе въведен принципът на мълчаливото съгласие при издаването на немалко административни актове. Обнадеждаващо на този етап звучат и предложенията за изменения в Гражданскопроцесуалния кодекс, подготвени от Министерството на правосъдието. С тях принудителното изпълнение предстои да бъде прехвърлено в частни ръце. Очакванията са по този начин кредиторите да си събират по-лесно вземанията от нередовни длъжници.Така или иначе, икономическото развитие през оставащото до 2007 година време е предопределен от бъдещото ни членство в Евросъюза. Затова и екзотичните инвестиционни идеи днес, изглежда, имат друго, по-скоро театрално-предизборно предназначение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във