Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ИНВЕСТИЦИИТЕ ВЪВ ВиК СА ОПАСНА АВАНТЮРА

Нов закон за решаването на проблемите във ВиК-сектора ще разработва Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Във ведомството вече събират екип от юристи, които ще изготвят нормативния акт, заяви за в. БАНКЕРЪ шефът на дирекция Водоснабдяване и канализация Пламен Никифиров. Все още сме в началната фаза - обясни той - и трудно мога да ви кажа в какви срокове ще бъде готов законът. Но нерешените въпроси продължават да се трупат и затова трябва да работим максимално бързо.ВиК-проблемите се обсъждаха за пореден път на кръгла маса във вторник (3 февруари). Дискусията събра в столицата около стотина експерти от бранша, юристи, консултанти и хора от банковата и финансовата сфера, които отново откроиха добре познатите ни проблеми - неуточнената форма на собственост на водните дружества, многобройните течове по водоснабдителната мрежа (надхвърлящи 60% в определени райони), остарялото оборудване... Всички подчертаха и липсата на единна правна и регулаторна рамка за водоснабдяването и канализацията в България. Ситуацията като че ли обобщи най-точно представителят на компанията Болкан ютилити консорциум Владимир Костов: Към момента си е чиста авантюра навлизането на каквито и да било капитали във водния сектор. Всичко може да се реши с новия проектозакон, но далеч по-вероятно е той да се впише в графата много шум (и пари) за нищо. Основания за подобен песимизъм, дал Господ. Представената от строителното министерство в средата на август миналата година водна стратегия шести месец е на етап междуведомствено съгласуване. Разминаваме се с правителството по отношение на стратегията и вече половин година тя не може да се приеме, отбеляза Пламен Никифоров. Доста повече прах събира друг един нормативен документ - законопроектът за регулаторен орган във водоснабдяването. С него трябваше да се създаде и специална комисия, която ще контролира използването на водните ресурси и движението на цените в отделните региони. Проектът бе разработен с помощта на консултанти от престижната международна компания Халкроу още в средата на 2002-ра, след което потъна някъде между ведомствата. За сметка на това в средата на януари 2004-а официално бе лансирана идеята Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) да поеме контрола върху качеството и цените на водата. Предложението продължава да се обсъжда. Най-смешното е, че каквото и да си говорят специалистите, от тях, кажи-речи, нищо не зависи. Всички решения се вземат не на техническо, а на чисто политическо ниво, а там далеч по-важният въпрос е каква е цената на водата, а не дали има нужда от регулатор. Това като че ли е и основната причина за безконечните съгласувания на нормативните документи. Експертите на Българската международна стопанска асоциация (БИБА) са изчислили, че за водния сектор са необходими близо 4 млрд. евро инвестиции. Влаганите сега годишно около 0.1% от посочената сума предполагат, че за пълната подмяна на водната инфраструктура ще ни трябват 1000 години. (За сравнение, в развитите икономики мрежата се обновява изцяло за 50 години.) Безспорно е, че такова финансиране не може да бъде осигурено от бюджета. При липсата на ясни правила обаче се изпускат и удобни шансове за привличане на сериозни чуждестранни капитали. Най-красноречивото доказателство е конкурсът за концесиониране на водните дружествата в Шумен и Варна. Той е на път да се провали след близо двегодишния труд по подготовка на условията и тръжната документация и изхарчени солидни пари. Официални причини за издънката не се съобщават, но според запознати проблемът е в невъзможността да се съвместят исканията на собствениците на двете ВиК (22 общини) с тези на инвеститорите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във